Алуминият – следващото гориво за инфлацията

Алуминият е господарят на металната индустрия: той е навсякъде, от използването му в бита през iPhone до реактивните самолети. Дълго време обаче не се вълнувахме от това. Защото металът е просто мръсотия – боксит, един от най-разпространените елементи в земната кора. И биковете на Уолстрийт не разчитаха, че цената му ще получи тласък, ако Китай започне да изпитва недостиг от метала, както стана с много други елементи, тъй като Народната република сама произвежда много алуминий.

Шегата в индустрията беше, че за да се правят пари от алуминий, човек трябва да продава при всяко рали. Но вече не. Борбата срещу изменението на климата, нарасналото търсене на лекия метал и спирането на мръсните източници на енергия, които помагаха за производството му, обърна търговията с главата надолу. Това е осакатяващо за предлагането, особено в Китай. В резултат на всичко това сме свидетели на най-горещия пазар на алуминий от 30 години, пише Bloomberg в свой анализ.

Покачването има значение именно поради повсеместното разпространение на алуминия в съвременния живот. Това е най-широко използваният цветен метал, дори пред медта. И тъй като е навсякъде, ралито на цените също ще засегне всички, което ще допринесе за глобалния инфлационен натиск и ще изяде маржовете на много производствени компании. Всичко – от правителствената политика до лихвите на централната банка до това, което плащате за хранителни стоки – ще зависи до голяма степен от алуминия.

На Лондонската метална борса спот цените на метала се покачиха над 3300 долара за метричен тон за първи път от юни 1988 г. Още по-лошо, производителите плащат смайващи надценки над цената на LME, за да се сдобият с физически метал. Например, европейските потребители на заготовки, широко търгувана форма на алуминия, постигат премия от около 1500 долара за тон – четири пъти по-висока от средната за периода 2000 – 2020 г.

А е малко вероятно да е еднократна. В миналото търговците продаваха, когато цените се покачваха над $2500 за тон, и купуваха, ако цените паднеха под $2000 за тон. Днес те все още купуват метала, дори когато цените се покачват над 3000 долара за тон. Това, което някога е било таван, сега може да бъде под.

Основният виновник е електричеството. Превръщането на боксита в чист метал е енергоемък процес. Средно производството на тон алуминий използва същото количество електричество, колкото едно средно американско семейство консумира годишно. Ето защо топилните за алуминий се намират там, където електричеството е евтино: Канада и Сибир, благодарение на изобилната хидроенергия или в Исландия заради нейната геотермална енергия. През последните 20 години обаче Китай се превърна в предпочитаното място поради своите електроцентрали, работещи с въглища, които доставяха ултраевтина електроенергия, но с цената на голямо замърсяване на планетата.

От 2005 г. насам Китай държи огромна част от световния капацитет за топене на алуминий, достигайки глобален дял от близо 58% през 2021 г. А пазарът е общо 67 милиона тона. Пекин вече не увеличава капацитета си за топене, защото се опитва да намали както потреблението на енергия, така и емисиите на въглероден диоксид. Миналата година Китай дори принуди десетки топилни предприятия да намалят производството си, за да пестят електроенергия, тъй като страната беше изправена пред недостиг. Пазарът сега чака да види дали някое от тези топилни предприятия ще заработят отново след Олимпийските игри.

В Европа някои топилни предприятия също намалиха производството в края на 2021 г. поради свръхвисоките цени на електроенергията. Възвръщането им ще зависи от цените на природния газ и електроенергията.

В същото време търсенето се увеличава, отчасти поради борбата с изменението на климата. Алуминият е предпочитаният метал за по-леки превозни средства, тъй като позволява увеличаване на пробега – използва се по-малко гориво при двигателите с вътрешно горене, или батерията при електромобилите. Когато Ford Motor Co. се опита да направи своя популярен модел F150 по-ефективен, той увеличи използването на алуминий в шасито, спестявайки около 317 кг тегло. За новите клиенти на алуминия, включително компании като Tesla Inc., мотото „ние трябва да имаме метала“ повишава търсенето още повече.

При тези условия на пазара през 2021 г. се появи дефицит от повече от един милион тона – тенденция, която вероятно ще продължи и тази година. Дефицитът при производството стопява бързо запасите. През 2014 г. резервите на метала на LME достигнаха връх от близо 5.5 милиона тона. Към този момент те са паднали под 800 000 тона.

Запасите в Китай и на други места също намаляват. Консултантската компания CRU Group изчислява, че запасите ще покрият само 36 дни търсене до края на 2022 г., което е рекордно ниско ниво.

Освен ако Китай не стартира отново част от вътрешния си производствен капацитет, или не бъде построена нова топилна компания някъде другаде в Азия, рано или късно пазарът ще трябва да намали търсенето. Запасите просто не могат да поддържат текущото темпо на потребление за много дълго. Тъй като потреблението е по-голямо, отколкото в миналото, резултатът вероятно ще бъде много по-високи цени.

Последния път, когато пазарът трябваше да оптимизира доставките чрез цените, за да възстанови баланса на пазара, спот цените на алуминия нараснаха над 4000 долара за тон. Това е валидна точка за сравнение дори 35 години по-късно.