Асен Личев: Виновен за източването на яз. „Студена“ е екоминистърът
Има връзка между магистралите и водния режим на някои места
© ECONOMIC.BG / btvnovinite.bg
~ 2 мин.
Министърът на околната среда и водите е виновен за източването на язовир „Студена“, което доведе до криза с водоснабдяването в Перник. Това стана ясно от думите на Асен Личев, бивш директор на дирекция „Управление на водите“ към Министерство на околната среда и водите (МОСВ) в ефира на bTV в събота. Той поясни, че за предоставянето на услугата водоснабдяване и питейна вода в населените места е отговорен министърът на регионалното развитие и благоустройството и донякъде кметът, доколкото водопроводните мрежи са общинска собственост.
За източването на язовирите обаче, в това число за сегашния проблем с яз. „Студена“, „единствено виновен е министърът на околната среда и водите, защото язовирът се „източва“ с негов ежемесечен график, който той утвърждава по заявка на ВиК-Перник“, каза експертът.
За кризата в Перник отговорност бе потърсена у директора на ВиК-Перник Иван Витанов, който преди дни бе уволнен от регионалното министерство.
Личев обясни, че: Принципал на дружеството е регионалният министър, до него стои асоциация по ВиК под ръководството на областния управител. Контролираща по отношение на резултатите и качеството на услугата е Комисията за електронно и водно регулиране. Контролиращи по отношение на „изтакането“ на язовира са „Басейнова дирекция“ и този, който разрешава „изтакането“ с ежемесечен график – министърът на околната среда и водите.
„Колко пъти тук чухте ВиК?“, попита реторично той.
Личев коментира и думите на зам.-министъра на регионалното ведомство, че наред с Перник, общо 315 хил. души в страната в момента имат проблем с водата. Сред тях са гражданите на Ловеч, Тетевен, Плевен, Троян, Добрич, Котел и Омуртаг.
„Един е случаят с Перник и друг с Ловеч, Плевен и Омуртаг“, изтъкна Асен Личев. Той обясни, че при Ловеч, Плевен и Троян, които са в близост до АМ „Хемус“, водоизточниците не са от язовири, а са от карстови извори, речни водохващания и подземни води. „Там не се събира вода в язовир, както при яз. „Струдена“, и зависи включително от климатичните изменения през годината, поради което те досега по един или друг начин влизат във воден режим“, каза експертът.
По думите му има връзка и между магистралите и водния режим. Той припомни, че през 2016 г. с изменения в Закона за водите е забранен добивът на инертни материали от речните русла, с изключение на р. Дунав.
Той припомни, че още през 2001 г. е констатирано това и тогава е приета програма против засушаване. Уви, предвиденият за водоснабдяване там яз. „Черни Осъм“ не построен. „Защо не е построен той, а е построен яз. „Цанков камък“, възкликна Личев, питайки отново реторично „защо хидроинженер номер едно не се зае с яз. „Черни Осъм“.
