Автомобилната индустрия – следващият голям успех на българската икономика
Макар секторът да бележи значими ръстове по оборот, заети и произведена добавена стойност, той остава скромен иноватор
От 2004 г. екипът на фондация „Приложни изследвания и комуникация“ подготвя доклада Иновации.бг, който осигурява ежегодно надеждна оценка на иновационния потенциал на българската икономика и на състоянието и възможностите за развитие на иновационната система. Водеща тема на Иновации.бг 2017 е технологичната обвързаност на националната икономика в европейски и глобален мащаб. Специален акцент е поставен върху автомобилостроенето и свързаните производства.
Докладът беше представен на Националния иновационен форум, организиран от фондация „Приложни изследвания и комуникация“, АРК Консултинг, Еnterprise Europe Network – България, Представителството на ЕК в България, Иновационния център на БАН с подкрепата на Генерална дирекция “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ на Европейската комисия, Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия към ЕК и в медийно партньорство с Българска национална телевизия, списание "Икономика" и Economic.bg.
Според годишния доклад Иновации.бг за десетилетие сектор „Аутомотив” бележи ръст от три пъти по отношение на оборот, активи и брой заети и четири пъти по отношение на произведената добавена стойност. С общо над 2 млрд. евро оборот и над 33 хил. заети в приблизително 170 предприятия през 2016 г., той има потенциал да се нареди до ИКТ сектора по добавена стойност в икономиката.
Защо Аутомотив секторът в България става все по-притегателен център за чуждестранните инвестиции и иновации? Според доклада Иновации.бг за последните 10 г. автомобилостроенето произвежда добавена стойност на човек от заетите, която е по-висока от средното за нефинансовите предприятия. Секторът формира около 2% от общия оборот, добавена стойност и заети в нефинансовите предприятия в страната през м. г.
Някои от най-големите доставчици за световни автомобилостроители като Дженерал Мотърс, Даймлер, Фолксваген, БМВ, Ауди, Група ПСА, Рено, Форд, Фиат, Волво и др. вече работят в България. През последните 5 г. все повече чужди предприятия изграждат производствени бази, други разширяват дейността си (Стандарт Профил, СЕ Борднетце, Сенасата, Костал, Язаки, а някои имат и четвърти завод у нас - Теклас.
Според наличните данни приблизително 170 предприятия оперират в сектора. През 2018 г. техният брой ще се увеличи, защото няколко чужди фирми са стигнали до етап проучване на пазара или вече са обявили намерението си за изграждане на производствени бази у нас – например китайски производител на алуминиеви джанти проучва пазара в България и няколко съседни страни. Очаква се немската компания Леони – един от глобалните лидери в производството на кабели и кабелни системи за автомобили, да започне строителство на нов завод в Плевен през 2018 г. Големите производствени предприятия се изграждат извън най-големите градове на страната и осигуряват устойчиво и относително високо възнаграждение в съответните райони.
Експертите на фондация „Приложни изследвания и комуникации“ смятат, че в бъдеще аутомотив секторът може да заеме място до ИКТ сектора, който осигурява 4% от приходите и 9,3% от добавената стойност в икономиката. Делът му в общия износ достига 14% през 2016 г., като ръстът се дължи най-вече и на увеличение в износа на автомобилна електроника.
Основните предимства, които привличат чужди инвестиции в сектор Аутомотив, са предимно ниската цена на труда, сравнително високото качество на специалисти в области като машиностроене, ИКТ и химикотехнологични процеси, макрофинансова устойчивост, висок дял на български студенти, завършващи в чужбина, и особено в немскоезични страни. Фирмите предлагат работа както на ниско- и средноквалифицирани кадри, така и на висококвалифицирани специалисти. Навлизането на дуалното обучение в средните училища в България през последните 3 г. подпомага тези процеси.
По различни оценки заетите чужденци в сектора са между 4% и 10% от общия брой заети. Браншовите асоциации като Аутомотив клъстър България, както и самите компании полагат сериозни усилия за повишаване квалификацията на персонала. В резултат средната произведена добавена стойност на човек от заетите за целия десетгодишен период от 2007 до 2016 г. е съответно над 15 хил. евро на зает за автомобилостроенето и над 29 хил. евро на зает за свързаните с него предприятия. Автомобилостроенето се нарежда сред втората половина от икономическите сектори по добавена стойност на човек от заетите, докато свързаните с автомобилостроенето предприятия са на второ място сред всички икономически сектори.
За доставчиците на автомобилни части България географски скъсява срока на доставки до основните европейски автомобилостроители до по-малко от ден. Това беше и една от основните причини за изтеглянето на доставчиците от Китай и другите азиатски страни и пренасочването им предимно към държави от Източна Европа.
Новините за сектор „Аутомотив“ не са изцяло положителни. В началото на 2017 г. „Литекс моторс“ – доскоро единственият асемблатор на автомобили в страната, обяви несъстоятелност. Фирмите от сектора остават с ниска найчно-изследователска и развойна дейност (НИРД) и иновационна интензивност. Изключение правят някои водещи ИКТ и други предприятия в групата на свързаните с автомобилостроенето, но самото автомобилостроене остава преди всичко скромен иноватор. „Иновациите се състоят предимно във внедряване на нови производствени процеси – при изграждане на нови или обновяване на съществуващите производствени бази на чужди предприятия у нас.
През миналата година Теклас Бълария обяви намерението си да открие пети завод и научноизследователски (R&D) център. Но страната ни все още не е успяла да се позиционира като аутсорсинг дестинация за НИРД и иновационно интензивно производство, каквато тя представлява по отношение на ИКТ сектора. Все пак, имайки предвид историята на българския ИКТ сектор и ролята на онези предприятия от него, които са свързани с автомобилостроенето, може да се каже, че сектор „Аутомотив” има шанс да утвърди страната като подходяща и за иновационно интензивни производства през следващите 5 до 10 г.“, завършва проф. Теодора Георгиева от фондация „Приложни изследвания и комуникация“.