Българите задлъжняват все повече

Задълженията на българите продължават да растат през първите шест месеца на годината. Така от 775 лв. през 2015 г. сега средният дълг нараства на 1104 лв. Причината е, че година по-рано задълженията се формираха предимно от сметки към ютилити компаниите и телекомите, а сега се добавят и дълговете към банките основно за потребителски заеми и кредитни карти. Това показва анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България. Данните са базирани на проучване на института за марктингови изследвания Ипсос България.

53% от всички необслужени кредити, продадени за събиране, идват от банките. След тях се нареждат телекомуникационните и ютилити компаниите съответно с 16% и 15% от всички. С намаляваща тежест при възлагането са фирмите за бързи кредити, които предпочитат да продадат лошите си портфейли на много по-ранен етап, предаде репортер на Economic.bg.

Най-динамична промяна се отчита при застрахователния сектор, който също се готви за стрес тестове тази година. През отчетения период на 2016 г. те са близо 7% от всички подадени за събиране задължения, след като до момента рядко надхвърляха 1%.

Общата икономическа стабилност и все по-ниската безработица водят до по-добри възможности за изплащане на дълговете като цяло, като нивата на събираемост доближават тези преди кризата. Връща се и профилът на лошия платец от годините на бума в кредитирането. Това е млад мъж със средно образование на възраст до 30 години, натрупал дългове вследствие на изтеглени потребителски и бързи кредити, с които цели да подобри стандарта си на живот. Тези клиенти обикновено  имат сезонна работа и не успяват добре да преценят финансовите си възможности.

Данните показват още, че банките усилено чистят портфейлите си от лоши дългове. Това е една от причините да бъде отчетен ръст на продадените дългове от началото на 2016 г. 

„От години насам банките се стремят да изчистят лошите дългове, като стрес тестовете допълнително мотивираха действията им и така те пристъпиха активно към продажба, а не само към събиране на лошите вземания. Този подход е добре познат на останалите пазари и е положително, че България догонва тенденцията, защото това дава възможност за банковия сектор да изчисти проблемните дългове и да се фокусира върху отпускането на кредити”, обясни председателят на асоциацията Райна Миткова.

Според данните с близо три пъти нарастват необслужваните дългове на физически лица, продадени на колекторските фирми. Така общата сума на продадения дълг за първите шест месеца на годината възлизат на 609 млн. лв. при 221 млн. лв. за същия период на миналата година.

При събирането на вземанията данните показват, че необслужените вземания на граждани нарастват с 11% в сравнение със същия период на миналата година и ако тогава на фирмите сса възложени дългове за събиране на обща стойност 997 млн. лв., то година по-късно сумата вече е 1.1 млрд. лв. Броят възложени случаи за обработка обаче намалява от 1.2 млн. до 1 млн.  Основната причина за разминаването е нарасналият обем банкови вземания, които традиционно са по-големи по размер. Част от потребителите обаче традиционно не успяват да обслужват заемите си.

На пазара на междуфирмени вземания от асоциацията отчитат ръст в размер на 20%. При обем от близо 74 млн. лева в първото полугодие на 2015 г. за същия период на тази година стойността доближава 89 млн. лева.

„Наблюдаваме спад на несъстоятелностите в страната с приблизително 8%, но задлъжнялостта на фирмите остава висока в размер на 210%”, казва Милена Виденова, зам.-председател на асоциацията на колекторските фирми. Един от най-активните пазарни сектори е този на търговията, като фирмите в него са и сред най-засегнатите – те заемат 25% от всички случаи на несъстоятелност. Секторите на строителството и операциите с недвижими имоти заемат 15% от общия дял.

Като основни причини за финансовите затруднения на компаниите Виденова изтъква високите нива на  задлъжнялост, секторната цикличност, лошото управление на ликвидността, както и по-малкото възможности за финансиране.

От асоциацията очакват до края на 2016 година банките и финансовите институции да се фокусират допълнително върху продажбата на дълг, както и върху продажбата на нов вид кредити – обезпечени и корпоративни. Нивата на събираемост от своя страна вероятно ще достигнат нива, близки от тези преди кризата.

ИТ секторът, фармацията и социалните услуги, както и сферата на пречистване на вода, колекторите отчитат като добри. Като лоши пък могат да бъдат определени търговията на едро и на дребно, строителството и сухоземният транспорт. От началото на годината 245 компании са обявили несъстоятелност, а процедурата са започнали още 252 фирми.