България е на последно място по жизнен стандарт в ЕС
Най-висок жизнен стандарт е отчетен в Лихтенщайн, сочи доклад на икономисти от БАН
Снимка: Economic.bg
4796
~ 2 мин. четене
България е на последно място по жизнен стандарт в Европейския съюз (ЕС), показва проучване на проф. Васил Цанов и проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН, което обхваща периода от 2010 до 2017 г. и отразява състоянието и развитието на материалния жизнен стандарт и енергийната бедност.
Средният коефициент на материален жизнен стандарт в ЕС за 2010 г. е бил 46,6%, а в България едва 9,9%. Това ни отрежда на последно място сред 28-те страни членки, като преди нас се нареждат Литва, Латвия и Румъния. Най-висок жизнен стандарт е отчетен в Лихтенщайн (90,8%). През 2017 г. средният коефициент в ЕС е 45,6%, а България пак е последна - 7%. Преди нас отново са двете балтийски държави и северната ни съседка.
Данните от проучването показват, че през разглеждания период се наблюдават слаби изменения в позиционирането на страните членки и различията намаляват с 2,2%, но между България и ЕС те се увеличават, отбелязват икономистите на БАН.
Положителен растеж на материалния жизнен стандарт се отчита във Великобритания, Чехия, Ирландия, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Малта и Хърватия.
Средният коефициент на материален жизнен стандарт в ЕС за 2010 г. е бил 46,6%, а в България едва 9,9%. Това ни отрежда на последно място сред 28-те страни членки, като преди нас се нареждат Литва, Латвия и Румъния. Най-висок жизнен стандарт е отчетен в Лихтенщайн (90,8%). През 2017 г. средният коефициент в ЕС е 45,6%, а България пак е последна - 7%. Преди нас отново са двете балтийски държави и северната ни съседка.
Данните от проучването показват, че през разглеждания период се наблюдават слаби изменения в позиционирането на страните членки и различията намаляват с 2,2%, но между България и ЕС те се увеличават, отбелязват икономистите на БАН.
Положителен растеж на материалния жизнен стандарт се отчита във Великобритания, Чехия, Ирландия, Литва, Латвия, Полша, Словакия, Малта и Хърватия.
Авторите на доклада са изследвали и териториалните изменения на материалния жизнения стандарт у нас. За целта са използвали 3 групи показатели за оценка: „икономическо развитие”; „доходи и потребление”; „неравенство и бедност”.
Подреждането по райони търпи значителни промени, става ясно от обобщените данни за изминалите 7 години. Според тях Югозападният държи водеща позиция през целия период, значителни подобрения настъпват в Северен централен и Северозападен район, докато сред губещите се отличава Южен централен. Областите с подобрен жизнен стандарт са: Габрово, Плевен, Силистра и Разград, сред тези със значително снижаване на оценките – Сливен, Кърджали, Смолян и Варна.
Независимо, че между районите се наблюдава слаба тенденция на сближаване, диференциацията между областите се запазва, сочи анализът на двамата професори от ИИИ при БАН. Въпреки непрекъснато снижаване на жизненото равнище от 2010 г. насам, налице е намаляване броя на областите в критично състояние, обобщават авторите на доклада.