България - проблеми, но и перспективи за растеж

Бившият финансов министър Симеон Дянков публикува на страницата на Peterson Institute for International Economics коментар за икономическата обстановка в България и възможностите за подобряването ѝ. В него той напомня проблемите, отчетени и от Европейската комисия, но подчертава, че страната има значителен потенциал за растеж.

В прогнозата си за икономиката на България през 2016 г., ЕК понижава очакванията си за растежа то 1% - два пъти по-нисък от регистрирания през 2011 г. В същото време държавният дълг за същия период вероятно ще нарасне от 15,7% до 30,3% от БВП. Дянков припомня и, че страната ни е с най-силната годишна дефлация в рамките на Общността – 1,6%. Според Комисията, „потенциалът за растеж се оценява като нисък”, а в допълнение на това, „има нарастващи притеснения за фискалната стабилност”.

„За добави сол в раната, прогнозата на Европейската комисия отделя значително място на сътресенията в банковия сектор през изминалото лято и заключава, че е необходим силен, надежден и прозрачен банков регулатор. Нещо повече, изразяват се притеснения относно достоверността на статистическите данни за банковия сектор, което на практика поставя най-малкото под въпрос надзора на БНБ”, пише Дянков.

Бившият първи финансист на страната не пропуска и тежкото положение на публичните сектор – пенсии, здравеопазване, висше образование, енергетика, железници, както и правосъдната система. Той подчертава, че Комисията препоръчва продължаване на мерките в пенсионната система, започнали през 2011 г. Тогава бе прието възрастта и стажът за пенсиониране да нарастват с четири месеца годишно. Изненадващо, обаче, вторият кабинет „Борисов” продължи замразяването на тази идея, предприето от предходното правителство и пристъпи само към увеличаване на осигурителния стаж. В доклада на Брюксел се изтъква и, че броят на ранните пенсии поради заболяване се е удвоил само от 2010 г. насам. Според Дянков промените в публичния сектор ще имат дългосрочен положителен ефект върху растежа.

„Това, което докладът не казва са средносрочните мерки, които могат да се предприемат, за да ускорят растежа. Това е изключително важно, тъй като българите трудно могат да чакат още няколко години за идването на „по-добрите времена”, посочва финансистът.

Той изброява четири идеи, които могат средносрочно да стимулират растежа:

1.       Интензивни инвестиции в инфраструктура, като този път фокусът да е в Северна България. По оценки на МВФ, мултипликационният ефект на вложения в основна инфраструктура за средноразвити страни, като България, е между 4 и 6 – всяко инвестирано евро носи между 4 и 6 евро за икономиката.

2.       Формиране на бизнес зони край граничните райони с Румъния, Гърция и Турция. Новите логистични и бизнес центрове ще могат да привлекат бизнеси от съседните държави, а заедно с изграждането на инфраструктурата, да спомогнат за по-ефективното използване на географското положение на България. Пример за подобно развитие е откриването на моста над Дунав край Видин.

3.       Развитие на страната като целогодишна туристическа дестинация. През изминалата година България е посетена от около 8,5 млн. туристи, едва 2 млн., от които през зимния сезон. Симеон Дянков подчертава потенциала за развитие на спа туризъм, както богатото културно-историческо наследство.

4.       Развитие на сектора за производство на автомобилни компоненти и високотехнологичната зона, оформила се около Пловдив. Там вече оперират близо 400 компании с около 30 000 висококвалифицирани специалисти. Същевременно с това, бившият финансов министър препоръчва развитието на професионалното обучение и висшето образование.

„Това са само едни възможности и разбира се, има и други идеи, които заслужават внимание. Мисълта ми е, че би било полезно, ако в бъдеще докладите на Европейската комисия предлагат решения, а не просто посочване на проблемите”.