Държавата поема контрола върху „Лукойл“

Държавата подготвя законови промени, с които ще поеме реален контрол върху дейността на свързаните с „Лукойл“ дружества в България. Предложените изменения в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, предвиждат разширяване на правомощията на особения търговски управител, така че той да може да управлява и дори да продаде дружествата вместо сегашния руски собственик при действие на международни санкции.

За подготовката му стана ясно още предни дни, но днес текстовете са внесени в Народното събрание и дори буквално за секунди бяха гласувани в Комисия по енергетика. Само минути след гласуването в Комисия законопроектът влезе и в пленарна зала. Законопроектът е внесен от Станислав Атанасов ("ДПС-Ново начало"), Павела Митова (ИТН), Делян Добрев (ГЕРБ) и Иван Ибришимов (БСП). 

Законопроектът за изменение и допълнение има за цел да позволи на особения търговски управител да продължи всички операции на рафинерията и другите обекти на „Лукойл“ в България и след 21 ноември 2025 г. В проекта е заложен немският модел, който вече е получил изключение от санкциите и на практика е адаптиран към българското законодателство.

Какво предвижда законът

С предложените промени се разширяват правомощията на особения търговски управител, назначаван от Министерския съвет при необходимост от осигуряване на непрекъсваемост на дейността на стратегически обекти от енергийната инфраструктура. 

От датата на назначаването му акционерите, съдружниците и едноличният собственик на капитала на дружеството, което оперира критична инфраструктура (като рафинерия, складови бази, транспорт или търговия с нефт и продукти), губят правото да упражняват своя глас, както и да се разпореждат с акциите или дяловете си.

След вписването на особения търговски управител в търговския регистър, той поема изцяло правата на собствениците, включително правото да упражнява глас и да се разпорежда с капитала на дружеството – но само при спазване на условията, предвидени в закона.

Разпоредителни сделки с акциите или дяловете ще могат да се извършват само след пазарна оценка и при условията на Закона за насърчаване на инвестициите. Сделката ще се счита за извършена едва след акт на Министерския съвет, с който се одобрява купувачът и съществените условия, и след сключен писмен договор между особения управител и приобретателя.

Получените средства от такава сделка ще се депозират в специална сметка в Българската банка за развитие (ББР), под разпореждането на министъра на финансите. След одобрение от Министерския съвет и при липса на законови пречки, министърът ще може да разпредели средствата в срок до шест месеца, пропорционално на прехвърлените права.

Особеният търговски управител ще бъде отговорен за вписването на всички настъпили промени – в структурата на собствеността, съдружниците, акционерите или управлението – в Търговския регистър. Всички сделки, извършени от предишните собственици след назначаването на особения управител, ще се считат за нищожни.

Законопроектът предвижда още, че административните актове, договорите и вписванията, направени по реда на новите разпоредби, няма да подлежат на административен или съдебен контрол, както и няма да могат да бъдат спрени.

В новата редакция се уточнява, че особеният търговски управител няма право да се разпорежда или отчуждава имущество на дружеството, освен когато това е в рамките на обикновеното управление и обичайната търговска дейност.

Всякакви действия извън тези граници – включително продажби, поемане на нови финансови задължения или сделки с активи – ще могат да се извършват само след предварително одобрение от Министерския съвет. Сделките, извършени в нарушение на това изискване, ще бъдат нищожни по закон.

Допълнително, в законопроекта се въвежда дефиниция на „обикновено управление“, според която това е съвкупността от действия и сделки, извършвани в рамките на предмета на дейност на дружеството и съобразно обичайната търговска практика.

Основната цел е да се гарантира, че критична енергийна инфраструктура, като рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, ще продължи да функционира, дори при наложени международни санкции върху собственика ѝ. Разширените правомощия на особения търговски управител имат за цел да осигурят непрекъснатост на производството и доставките на горива в страната и региона, като същевременно се запази контролът на държавата върху всички ключови решения и разпоредителни действия.

В четвъртък стана ясно, че швейцарската търговска компания Gunvor оттегля предложението си за придобиване на чуждестранните активи на руската енергийна компания „Лукойл“. Решението идва, след като Министерството на финансите на САЩ нарече фирмата „марионетка на Русия“ и даде да се разбере, че Вашингтон се противопоставя на сделката. Този ход осуетява това, което би било най-голямото придобиване в историята на Gunvor, и подчертава усилията на САЩ да използват санкциите като инструмент за изолиране на Русия и ограничаване на приходите, с които тя финансира войната си в Украйна.