Лични финанси
България си поставя големи газови амбиции в следващите 10 години
Приоритетите в сектора обаче не показват промяна на тренда на зависимост от руски поток
~ 8 мин.
Въпреки че енергийната зависимост на България по отношение на доставките на природен газ е много висока – 99.9% са от Русия и се очаква трендът да се запази и през 2019 г., то в следващите 10 години страната ни си е поставила големи газови амбиции, които включват внос по нови маршрути, диверсификация на източниците, газов хъб, местен добив, възможност за изграждане на ново газово хранилище и др. Това става ясно от Десетгодишния план за развитие на мрежите на „Булгатрансгаз”, който обхваща периода 2019 – 2028 г., публикуван от дружеството днес.
В момента капацитетът за съхранение на природен газ в ПГХ „Чирен” и местният добив са основните алтернативи по отношение на сигурността на доставките при прекъсване на вноса от основната входна точка Негру вода 1/Кардам, пише в анализа си държавното дружество и добавя, че тези фактори обуславят недостатъчна степен на либерализация и ликвидност на националния газов пазар и риск по отношение сигурността на доставките. Целта на „Булгартрансгаз” обаче е това да се промени през следващото десетилетие или поне само на хартия, тъй като в заложения план приоритет е реализацията на проекта „Турски поток” през България, по който отново ще минава предимно руски газ.
В региона се разглеждат и други идейни газови проекти, които биха оказали влияние върху развитието на пазара, повишаване на диверсификацията и сигурността на газовите доставки: Eastring – проект за изграждане на газопреносна инфраструктура от България през Румъния и Унгария до Словакия, BRUA - преносен газотранспортен коридор България-Румъния-Унгария-Австрия, проекти от Южния газов коридор и др.
През последните години развитието на пазара на природен газ в региона е свързано с очаквания за ръст на консумацията в съседните на България страни. От една страна това се основава на действащите дългосрочни договори за доставки на природен газ от Руската Федерация по Балканското направление и от друга – на развитие на пазара, предвид възможностите за доставки на природен газ от нови източници по Южния газов коридор (включващ изграждащите се газопроводи TANAP и ТAP), както и потенциала на местния добив. Тези очаквания са в синхрон с плановете за изграждане на нови връзки между газопреносните системи на България с Турция, Гърция и Сърбия, доизграждане на инфраструктурата с Румъния, създаване на газов хъб „Балкан”, както и разширение и модернизация на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД, с цел адаптирането й към значимите проекти в региона. Сред приоритетите на Дружеството е създаването на газова борса.
„Турски поток” с руски газ
Към момента основен източник за доставки на природен газ за България е Русия, което обуславя високата зависимост от руските газови доставки. В същото време местният добив е незначителен, а негативно влияние върху сигурността на доставките за страната оказва съществуването само на едно трасе за внос на природен газ от Русия през териториите на Украйна, Молдова и Румъния. В средносрочен план газопреносната система на „Булгартрансгаз” се очаква да осигури капацитет и възможност за доставка на алтернативни количества при реализацията на планираните интерконекторни връзки и международни газови проекти в региона. В резултат на подадени ангажиращи заявки от ползватели на мрежата за пренос на природен газ е резервиран 100% от обявения в рамките на Фаза 3 от процедурата Open Season капацитет на българо-турската граница и 100% от обявения капацитет на българо-сръбската граница. След постигнатия положителeн резултат в икономическия тест „Булгартрансгаз” ЕАД взе окончателно инвестиционно решение за изграждане на допълнителната инфраструктура, включена в „Проект за развитие и разширение на газопреносната система“, в съответствие с което сключва ангажиращи договори за капацитет с кандидати, подали ангажиращи оферти.
С реализацията на Разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” от българо-турската граница до българо-сръбската граница ще се постигне сигурност на доставките на природен газ за България; сигурност на доставките на природен газ за съседните балкански страни и региона и ще бъдат открити допълнителни висококвалифицирани работни места, пише в прогнозата на дружеството. Приоритетният проект обаче няма да даде на страната ни това, от което тя има най-голяма нужда за да намали зависимостта си от руския газ – диверсификация на източниците.
Хъб „Балкан”
Според „Булгартрансгаз” съществено влияние върху газовия пазар в региона ще окаже и осъществяването на проекта за газоразпределителен център в България – газов хъб „Балкан”, който получи подкрепа от Европейската комисия. Реализацията му е приоритет на национално и корпоративно ниво като проектът ще има потенциала да свързва всички основни газопроводни проекти на Югоизточна Европа и да гарантира на европейските потребители прозрачен и недискриминационен достъп до широк кръг от източници на доставка, пише в прогнозата си дружеството. За този проект обаче политиците ни говорят отдавна и засега само говорят. Преди седмици стана ясно, че Русия не иска да участва в хъб „Балкан” и няма да използва капацитет за него, което постави още една въпросителна до поредния голям газов проект, който засега е и поредната политическа амбиция в този сектор, която обаче се проточва с години.
Стъпки към реализацията на проекта все пак се правят като идейният проект е подкрепен от Европейската комисия. През март 2018 г. между „Булгартрансгаз” и избраният българо-швейцарски консорциум ДЗЗД „АФ-ЕМГ Консулт” беше подписан договор за осъществяване на предпроектното проучване. На 12 юни 2018 г. в сградата на Европейската комисия (ЕК) в Брюксел бяха представени междинните резултати от предпроектното проучване за газов хъб „Балкан”. Също така, в изпълнение на приетите от Министерския съвет и Народното събрание решения за изменение и допълнение на Енергийната стратегия на България до 2020 г. и във връзка с реализация на концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България, „Булгартрансгаз“ ЕАД регистрира дъщерна компания „Газов хъб Балкан“ ЕАД. Към настоящия момент 100% от акциите принадлежат на „Булгартрансгаз“ ЕАД, като на по-късен етап не повече от 49% от акциите биха могли да се предоставят на други физически и юридически лица. Това би допринесло за реализация на концепцията за газоразпределителен център „Балкан“ и за увеличаване ликвидността на пазара на природен газ в България и региона на Югоизточна Европа.
Разширението на газохранилището „Чирен”
Важна предпоставка за реализацията на газоразпределителния център ще бъде и разширяването на ПГХ „Чирен”. През м. юли 2017 г. беше подписан Меморандум за разбирателство между „Булгартрансгаз” ЕАД и SOCAR. Азербайджанската нефтена компания ще проучи техническите и търговски възможности на съществуващата газопреносна система, експлоатирана от „Булгартрансгаз”, включително бъдещето й разширение, което включва и проекта за газоразпределителен център „Балкан”. Целта на проучването е да разгледа възможностите за потенциално транспортиране на допълнителни обеми азербайджански природен газ (извън договорените от Шах Дениз II) от Южния газов коридор през територията на България до други европейски пазари. Важна стъпка за обезпечаване на енергийната сигурност е и подписания през м. юли 2017 г. от представители на газовите компании на „Булгартрансгаз” ЕАД (България), ICGB AD (България), DESFA S.A. (Гърция), FGSZ LTD (Унгария) и SNTGN TRANSGAZ S.A. (Румъния) Меморандум за разбирателство относно реализацията на Вертикалния газов коридор. Във връзка с него ще бъде анализирана възможността за изграждане на необходимата газопреносна инфраструктура, осигуряваща двупосочен пренос на природен газ до транзитните държави и до европейския пазар от Гърция през България и Румъния до Унгария.
В края на 2016 г. беше пусната в експлоатация реверсивната междусистемна връзка България – Румъния (IBR), която осигурява свързване на националните газопреносни мрежи на България и Румъния. С финализирането на проекта се постигна диверсификация на маршрутите, междусистемна свързаност и осъществяване на пренос на природен газ за Румъния, използвайки планираните нови входни точки с Турция и Гърция и значителния свободен капацитет на газопреносната мрежа. Проектът се изпълни съвместно от „Булгартрансгаз” ЕАД и TRANSGAZ S.A. Същевременно, за осигуряване на пълния проектен капацитет на доставки от Румъния към България е необходимо изграждането на компресорна станция на територията на Румъния (ангажимент на Румъния). 73 5.2.1.
Междусистемна газова връзка Турция – България (ITB)
Междусистемната връзка Турция – България е проект за развитие на междусистемната свързаност на газопреносните мрежи на „Булгартрансгаз” ЕАД, България и BOTAS Турция, чрез който да се осигури възможност за диверсификация на източниците на природен газ, доставящите партньори и маршрутите. Проектът спомага да се повиши сигурността на доставките в региона и развитието на конкуренцията. ITB представлява нов сухопътен газопровод с дължина от около 200 км (приблизително 75 км, от които на българска територия), с капацитет от 3 млрд. м3 /г. Очакваният срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на ITB е 2022 г.
Междусистемна газова връзка България-Сърбия (IBS)
Междусистемната газова връзка България – Сърбия има за цел свързване на националните газопреносни мрежи на България и Сърбия. На 17 май 2018 г. в рамките на среща на високо равнище ЕС – Западни Балкани двете страни подписаха съвместна декларация относно изграждането на газовия интерконектор. С декларацията националният преносен оператор „Булгартрансгаз“ е определен за организатор на проекта и оператор на бъдещия газопровод на българска територия. С реализирането на проекта ще се постигне диверсификация на маршрутите, междусистемна свързаност и осъществяване на пренос на природен газ за Сърбия, използвайки планираните нови входни точки с Турция и Гърция. Същевременно, в кризисна ситуация ще се използва за доставка на природен газ от Сърбия. Междусистемната връзка е един от българските газови проекти от „общ интерес”, съгласно Регламент (ЕС) 347/2013, като е включен в настоящия Трети списък с проекти от „общ интерес”. По данни от техническия проект дължината на трасето София – Димитровград – Ниш е около 170 км, от които на българска територия около 61 км. Проектният минимален годишен капацитет на връзката е около 1,8 млрд. м³, а максималният е 3,2 млрд. м³. Очакваният срок за въвеждане в експлоатация е месец май 2022 г.
Междусистемна газова връзка Гърция – България (IGB)
Проектът за междусистемна газова връзка Гърция – България скоро ще навърши 10 години. Той се проектира за пренос на природен газ между Гърция и България, чрез свързване с националната газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз” ЕАД, в близост до гр. Стара Загора, с газопреносната мрежа на DESFA S.A. и с газопровода ТАР, в района на гр. Комотини, Гърция. Проектът се реализира от смесено инвестиционно дружество „Ай Си Джи Би” АД с акционери Български Енергиен Холдинг ЕАД (50%) и гръцкото инвестиционно дружество IGI Poseidon (50%). Акционери с равни дялове в IGI Poseidon са DEPA S.A., Гърция и Edison, Италия. Завършването на строителството и въвеждането в експлоатация на интерконектора се предвижда в края на 2020 г.
Eastring-България
Eastring-България e подпроект на проекта „Eastring”. „Eastring” e проект за изграждане на транспортен коридор през териториите на Словакия, Унгария, Румъния и България, осигуряващ възможност за двупосочни доставки на природен газ от алтернативни източници. Предвидено е коридорът да се реализира между IP Velké Kapušany / Veké Zlievce на територията на Словакия и точка на свързване (IP) с външна граница на ЕС на територията на България. Проектът съчетава изграждане на нова газова инфраструктура с оптимизация на съществуващата в страните по трасето на коридора. Разработената на този етап концепцията Eastring, включена в общностния Десетгодишен план за развитие на мрежите на ENTSOG (TYNDP) 2017, предвижда проектът да се развива съвместно и координирано от газопреносните оператори на Словакия, Унгария, Румъния и България. В рамките на проекта се разглеждат различни варианти на трасе. Според прогнозите той ще допринесе за повишаване сигурността на доставките в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, ще осигури достъп до алтернативни източници на природен газ и е важна стъпка в процеса на изграждането на единен европейски енергиен пазар. Ако бъде взето инвестиционно решение, новият газопровод може да започне да функционира в началото на 2025 г.
Нови газови хранилища в България
Възможности за нови газови хранилища в България за гарантиране сигурността на доставките и стимулиране либерализацията на газовия пазар, в България се планира проучване на възможностите за изграждане на ново газово хранилище. Развитието на газовата инфраструктура в региона включително проектите от Южния газов коридор, планираните междусистемни газови връзки и други големи трансгранични газови проекти, обуславят необходимостта в дългосрочен аспект от осигуряването на допълнителен капацитета за съхранение и респективно обосновават изпълнението на проекти за газохранилища. Без да се изключва действащото подземно газово хранилище „Чирен”, едно ново хранилище би могло да обслужва не само националния, но и регионалния газов пазар след планираното изграждане на новите междусистемни връзки със съседните страни. То би могло да бъде изградено в подходяща геоложка структура - в изтощени газови находища (на сушата или в морето), в солни тела (каверни) или във водоносен пласт. Следва да се има предвид, че изграждането на едно ново подземно газово хранилище, от началото на геолого-проучвателните дейности до влизането му в редовна експлоатация би отнело значителен период от време, пише в плановете на „Булгартрансгаз”.
В момента капацитетът за съхранение на природен газ в ПГХ „Чирен” и местният добив са основните алтернативи по отношение на сигурността на доставките при прекъсване на вноса от основната входна точка Негру вода 1/Кардам, пише в анализа си държавното дружество и добавя, че тези фактори обуславят недостатъчна степен на либерализация и ликвидност на националния газов пазар и риск по отношение сигурността на доставките. Целта на „Булгартрансгаз” обаче е това да се промени през следващото десетилетие или поне само на хартия, тъй като в заложения план приоритет е реализацията на проекта „Турски поток” през България, по който отново ще минава предимно руски газ.
В региона се разглеждат и други идейни газови проекти, които биха оказали влияние върху развитието на пазара, повишаване на диверсификацията и сигурността на газовите доставки: Eastring – проект за изграждане на газопреносна инфраструктура от България през Румъния и Унгария до Словакия, BRUA - преносен газотранспортен коридор България-Румъния-Унгария-Австрия, проекти от Южния газов коридор и др.
През последните години развитието на пазара на природен газ в региона е свързано с очаквания за ръст на консумацията в съседните на България страни. От една страна това се основава на действащите дългосрочни договори за доставки на природен газ от Руската Федерация по Балканското направление и от друга – на развитие на пазара, предвид възможностите за доставки на природен газ от нови източници по Южния газов коридор (включващ изграждащите се газопроводи TANAP и ТAP), както и потенциала на местния добив. Тези очаквания са в синхрон с плановете за изграждане на нови връзки между газопреносните системи на България с Турция, Гърция и Сърбия, доизграждане на инфраструктурата с Румъния, създаване на газов хъб „Балкан”, както и разширение и модернизация на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД, с цел адаптирането й към значимите проекти в региона. Сред приоритетите на Дружеството е създаването на газова борса.
„Турски поток” с руски газ
Към момента основен източник за доставки на природен газ за България е Русия, което обуславя високата зависимост от руските газови доставки. В същото време местният добив е незначителен, а негативно влияние върху сигурността на доставките за страната оказва съществуването само на едно трасе за внос на природен газ от Русия през териториите на Украйна, Молдова и Румъния. В средносрочен план газопреносната система на „Булгартрансгаз” се очаква да осигури капацитет и възможност за доставка на алтернативни количества при реализацията на планираните интерконекторни връзки и международни газови проекти в региона. В резултат на подадени ангажиращи заявки от ползватели на мрежата за пренос на природен газ е резервиран 100% от обявения в рамките на Фаза 3 от процедурата Open Season капацитет на българо-турската граница и 100% от обявения капацитет на българо-сръбската граница. След постигнатия положителeн резултат в икономическия тест „Булгартрансгаз” ЕАД взе окончателно инвестиционно решение за изграждане на допълнителната инфраструктура, включена в „Проект за развитие и разширение на газопреносната система“, в съответствие с което сключва ангажиращи договори за капацитет с кандидати, подали ангажиращи оферти.
С реализацията на Разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” от българо-турската граница до българо-сръбската граница ще се постигне сигурност на доставките на природен газ за България; сигурност на доставките на природен газ за съседните балкански страни и региона и ще бъдат открити допълнителни висококвалифицирани работни места, пише в прогнозата на дружеството. Приоритетният проект обаче няма да даде на страната ни това, от което тя има най-голяма нужда за да намали зависимостта си от руския газ – диверсификация на източниците.
Хъб „Балкан”
Според „Булгартрансгаз” съществено влияние върху газовия пазар в региона ще окаже и осъществяването на проекта за газоразпределителен център в България – газов хъб „Балкан”, който получи подкрепа от Европейската комисия. Реализацията му е приоритет на национално и корпоративно ниво като проектът ще има потенциала да свързва всички основни газопроводни проекти на Югоизточна Европа и да гарантира на европейските потребители прозрачен и недискриминационен достъп до широк кръг от източници на доставка, пише в прогнозата си дружеството. За този проект обаче политиците ни говорят отдавна и засега само говорят. Преди седмици стана ясно, че Русия не иска да участва в хъб „Балкан” и няма да използва капацитет за него, което постави още една въпросителна до поредния голям газов проект, който засега е и поредната политическа амбиция в този сектор, която обаче се проточва с години.
Стъпки към реализацията на проекта все пак се правят като идейният проект е подкрепен от Европейската комисия. През март 2018 г. между „Булгартрансгаз” и избраният българо-швейцарски консорциум ДЗЗД „АФ-ЕМГ Консулт” беше подписан договор за осъществяване на предпроектното проучване. На 12 юни 2018 г. в сградата на Европейската комисия (ЕК) в Брюксел бяха представени междинните резултати от предпроектното проучване за газов хъб „Балкан”. Също така, в изпълнение на приетите от Министерския съвет и Народното събрание решения за изменение и допълнение на Енергийната стратегия на България до 2020 г. и във връзка с реализация на концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България, „Булгартрансгаз“ ЕАД регистрира дъщерна компания „Газов хъб Балкан“ ЕАД. Към настоящия момент 100% от акциите принадлежат на „Булгартрансгаз“ ЕАД, като на по-късен етап не повече от 49% от акциите биха могли да се предоставят на други физически и юридически лица. Това би допринесло за реализация на концепцията за газоразпределителен център „Балкан“ и за увеличаване ликвидността на пазара на природен газ в България и региона на Югоизточна Европа.
Разширението на газохранилището „Чирен”
Важна предпоставка за реализацията на газоразпределителния център ще бъде и разширяването на ПГХ „Чирен”. През м. юли 2017 г. беше подписан Меморандум за разбирателство между „Булгартрансгаз” ЕАД и SOCAR. Азербайджанската нефтена компания ще проучи техническите и търговски възможности на съществуващата газопреносна система, експлоатирана от „Булгартрансгаз”, включително бъдещето й разширение, което включва и проекта за газоразпределителен център „Балкан”. Целта на проучването е да разгледа възможностите за потенциално транспортиране на допълнителни обеми азербайджански природен газ (извън договорените от Шах Дениз II) от Южния газов коридор през територията на България до други европейски пазари. Важна стъпка за обезпечаване на енергийната сигурност е и подписания през м. юли 2017 г. от представители на газовите компании на „Булгартрансгаз” ЕАД (България), ICGB AD (България), DESFA S.A. (Гърция), FGSZ LTD (Унгария) и SNTGN TRANSGAZ S.A. (Румъния) Меморандум за разбирателство относно реализацията на Вертикалния газов коридор. Във връзка с него ще бъде анализирана възможността за изграждане на необходимата газопреносна инфраструктура, осигуряваща двупосочен пренос на природен газ до транзитните държави и до европейския пазар от Гърция през България и Румъния до Унгария.
В края на 2016 г. беше пусната в експлоатация реверсивната междусистемна връзка България – Румъния (IBR), която осигурява свързване на националните газопреносни мрежи на България и Румъния. С финализирането на проекта се постигна диверсификация на маршрутите, междусистемна свързаност и осъществяване на пренос на природен газ за Румъния, използвайки планираните нови входни точки с Турция и Гърция и значителния свободен капацитет на газопреносната мрежа. Проектът се изпълни съвместно от „Булгартрансгаз” ЕАД и TRANSGAZ S.A. Същевременно, за осигуряване на пълния проектен капацитет на доставки от Румъния към България е необходимо изграждането на компресорна станция на територията на Румъния (ангажимент на Румъния). 73 5.2.1.
Междусистемна газова връзка Турция – България (ITB)
Междусистемната връзка Турция – България е проект за развитие на междусистемната свързаност на газопреносните мрежи на „Булгартрансгаз” ЕАД, България и BOTAS Турция, чрез който да се осигури възможност за диверсификация на източниците на природен газ, доставящите партньори и маршрутите. Проектът спомага да се повиши сигурността на доставките в региона и развитието на конкуренцията. ITB представлява нов сухопътен газопровод с дължина от около 200 км (приблизително 75 км, от които на българска територия), с капацитет от 3 млрд. м3 /г. Очакваният срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на ITB е 2022 г.
Междусистемна газова връзка България-Сърбия (IBS)
Междусистемната газова връзка България – Сърбия има за цел свързване на националните газопреносни мрежи на България и Сърбия. На 17 май 2018 г. в рамките на среща на високо равнище ЕС – Западни Балкани двете страни подписаха съвместна декларация относно изграждането на газовия интерконектор. С декларацията националният преносен оператор „Булгартрансгаз“ е определен за организатор на проекта и оператор на бъдещия газопровод на българска територия. С реализирането на проекта ще се постигне диверсификация на маршрутите, междусистемна свързаност и осъществяване на пренос на природен газ за Сърбия, използвайки планираните нови входни точки с Турция и Гърция. Същевременно, в кризисна ситуация ще се използва за доставка на природен газ от Сърбия. Междусистемната връзка е един от българските газови проекти от „общ интерес”, съгласно Регламент (ЕС) 347/2013, като е включен в настоящия Трети списък с проекти от „общ интерес”. По данни от техническия проект дължината на трасето София – Димитровград – Ниш е около 170 км, от които на българска територия около 61 км. Проектният минимален годишен капацитет на връзката е около 1,8 млрд. м³, а максималният е 3,2 млрд. м³. Очакваният срок за въвеждане в експлоатация е месец май 2022 г.
Междусистемна газова връзка Гърция – България (IGB)
Проектът за междусистемна газова връзка Гърция – България скоро ще навърши 10 години. Той се проектира за пренос на природен газ между Гърция и България, чрез свързване с националната газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз” ЕАД, в близост до гр. Стара Загора, с газопреносната мрежа на DESFA S.A. и с газопровода ТАР, в района на гр. Комотини, Гърция. Проектът се реализира от смесено инвестиционно дружество „Ай Си Джи Би” АД с акционери Български Енергиен Холдинг ЕАД (50%) и гръцкото инвестиционно дружество IGI Poseidon (50%). Акционери с равни дялове в IGI Poseidon са DEPA S.A., Гърция и Edison, Италия. Завършването на строителството и въвеждането в експлоатация на интерконектора се предвижда в края на 2020 г.
Eastring-България
Eastring-България e подпроект на проекта „Eastring”. „Eastring” e проект за изграждане на транспортен коридор през териториите на Словакия, Унгария, Румъния и България, осигуряващ възможност за двупосочни доставки на природен газ от алтернативни източници. Предвидено е коридорът да се реализира между IP Velké Kapušany / Veké Zlievce на територията на Словакия и точка на свързване (IP) с външна граница на ЕС на територията на България. Проектът съчетава изграждане на нова газова инфраструктура с оптимизация на съществуващата в страните по трасето на коридора. Разработената на този етап концепцията Eastring, включена в общностния Десетгодишен план за развитие на мрежите на ENTSOG (TYNDP) 2017, предвижда проектът да се развива съвместно и координирано от газопреносните оператори на Словакия, Унгария, Румъния и България. В рамките на проекта се разглеждат различни варианти на трасе. Според прогнозите той ще допринесе за повишаване сигурността на доставките в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа, ще осигури достъп до алтернативни източници на природен газ и е важна стъпка в процеса на изграждането на единен европейски енергиен пазар. Ако бъде взето инвестиционно решение, новият газопровод може да започне да функционира в началото на 2025 г.
Нови газови хранилища в България
Възможности за нови газови хранилища в България за гарантиране сигурността на доставките и стимулиране либерализацията на газовия пазар, в България се планира проучване на възможностите за изграждане на ново газово хранилище. Развитието на газовата инфраструктура в региона включително проектите от Южния газов коридор, планираните междусистемни газови връзки и други големи трансгранични газови проекти, обуславят необходимостта в дългосрочен аспект от осигуряването на допълнителен капацитета за съхранение и респективно обосновават изпълнението на проекти за газохранилища. Без да се изключва действащото подземно газово хранилище „Чирен”, едно ново хранилище би могло да обслужва не само националния, но и регионалния газов пазар след планираното изграждане на новите междусистемни връзки със съседните страни. То би могло да бъде изградено в подходяща геоложка структура - в изтощени газови находища (на сушата или в морето), в солни тела (каверни) или във водоносен пласт. Следва да се има предвид, че изграждането на едно ново подземно газово хранилище, от началото на геолого-проучвателните дейности до влизането му в редовна експлоатация би отнело значителен период от време, пише в плановете на „Булгартрансгаз”.
