България трябва да се впише в плана Юнкер
Важно е качеството в използването на европейските пари

Снимка: Стоян Йотов
„Най-важното за България е да може да се впише в плана Юнкер. Вече са предвидени 100 млн. евро за малките и средни предприятия (МСП), с които със съдействието на Българската банка за развитие, могат да бъдат финансирани около 1000 проекта. За съжаление, все още не сме се възползвали от възможностите, които предоставя този план.”
Това заяви зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар, отговарящ за бюджета и човешките ресурси Кристалина Георгиева по време на дискусия от кампанията „ДА! На българската икономика”.
Събитието се проведе в хотел „Маринела”, в него взеха участие политици, представители на бизнеса, държавната администрация, дипломати и медии, предаде репортер на Economic.bg.
Имаме достатъчно пари в банките – над 72 млрд. лв., но твърде малко проекти. Проектите, които ще бъдат допустими по плана Юнкер” трябва да са рискови, но да носят възвращаемост. Проекти за над 50 млрд. евро вече са генерирани с изпълнението на този план, обясни Георгиева.
Тя подкрепи идеята България да се превърне в европейски хъб за стартиращ бизнес.
Европейският бюджет е гъвкав, той е структуриран така че да отговори на предизвикателствата, поемайки нужните разходи, но и да стимулира растежа. Необходима обаче е и гъвкавост на националните бюджети.
България трябва да продължи да използва еврофондовете. 2016 г. е много важна, за да докажем, че сме способни да усвояваме активно и системно и в ранните години на програмния период.
Важно е качеството на проектите. Новата стратегия на ЕС е „Бюджет, фокусиран на резултати”. Необходимо е да се интересуваме какво постигаме с парите, а не от това дали всички документи са попълнени правилно. В бюджета на ЕС са предвидени и 6% за качествено усвояване.
„Колкото по-добре усвояваме, толкова по-голям шанс имаме да получим”, обобщи Георгиева.
Според нея европейската икономика се възстановява бавно, но сигурно. През настоящата година е отчетен 1,9% растеж, а през следващите 2 г. той се очаква да достигне 2,1%. Ниските цени на енергоносителите и ниската цена на еврото спомагат за това. Количествените облекчения на ЕЦБ също.