България започва преговори за членство в еврозоната
Според финансовия министър, до 2018 г. страната може да стане част от ERM 2 механизма
~ 2 мин.
Владислав Горанов обяви, че България започва разговори за приемане на еврото, но ще настоява за ясни условия за влизане в ERM 2 механизма, съобщава Нова телевизия.
Финансовият министър е направил заявката по време на посещението си в Литва, свързано с окончателната замяна на литаса с еврото. От полунощ на 15 януари единната европейска валута ще бъде единственото официално разплащателно средство в балтийската страна.
Местната валута бе фиксирана към еврото от 2002 г., след като преди това курсът ѝ бе свързан осем години с щатския долар. Според Горанов, това сходство ще определи същия лесен път към еврото и за България.
„Налице е политически консенсус, че трябва колкото се може по-бързо да приемем еврото", заяви финансовият министър. Той обаче не се ангажира с конкретна дата за присъединяване към ERM 2 механизма, наричан още „чакалня“ преди приемането на еврото. Според него това е възможно до 2018 г., когато приключва и мандатът на настоящото правителство. Две години, след като това стане факт, може да се пристъпи и към смяна на използваната валута.
Горанов посочи, че ще поиска от 19-те страни-членки да бъде определен своеобразен график с изисквания към България по отношение структурните реформи и финансовата стабилност. За ERM 2 механизма няма специални изисквания, а кандидатите трябва да отговарят на основните условия за прием на еврото. Наричаните още „Маастрихтски критерии“ са четири(като бюджетният на практика е съставен от два отделни – дълг и дефицит):
1. Средният годишен ръст в хармонизираният индекс на потребителските цени за 12-месечен период не трябва да надвишава същия среден показател за трите страни с най-ниска инфлация в ЕС + 1,5 процентни пункта (при ниска инфлация, причинена от еднократен ефект, страната не включва като ориентир);
2. Бюджетният дефицит за предходната година да не надвишава 3% от БВП;
3. Публичният дълг на страната да не надвишава 60% от БВП или ако това е факт, то да има значителна тенденция в намаляването му;
4. Стабилен обменен курс за последните две години или липса на промяна в случай на фиксиран такъв;
5. Лихвите по десетгодишните държавни облигации да не надвишават с 2 процентни пункта средноаритметичните на трите държави с най-нисък ръст в хармонизирания индекс на потребителските цени (важи също правилото за т.1), които са емитирали книжа през последната една година и чиято доходност не се различава значително от средната за еврозоната.
Днес бе отново тежък ден за еврото, което загуби над 1,5% от стойността си спрямо долара до нива около 1,161 долара за евро. За последната една година то се е обезценило с близо 15% спрямо щатската валута.
