Българската Spaceport Academy е първа стъпка към опознаването на Космоса
Космосът е бъдещето и единствената възможност пред нас като раса, смята Виктор Дначев
Виктор Данчев, програмен координатор:

© ECONOMIC.BG / Личен архив
~ 6 мин.
Spaceport Academy е най-голямата онлайн платформа за изучаване на Космоса и тя е създадена от българи. Екипът е същият, който стои и зад образователната програма Space Challenges (Космически предизвикателства). Срещаме се с програмния координатор Виктор Данчев, за да ни разкаже повече за идеята и възможностите, които тя предоставя.
– Част сте от екипа на най-голямата в Европа онлайн платформа за изучаване на Космоса – Spaceport Academy. Как се роди идеята за нея?
Порталът Spaceport идва като следствие от образователната ни програма „Космически предизвикателства“, която развиваме вече 7 години. Покрай нея сме събрали над 150 часа лекции и видео материали, които решихме, че няма нужда да са достъпни единствено за нашите кадети, а можем да ги споделим с всички. Те и преди бяха качени в YouTube канала ни, но сега вече са събрани и представени под формата на интерактивен онлайн курс.
– Как реализирахте идеята и какви трудности срещнахте по пътя?
Срещнахме чисто технически трудности покрай намирането на подходяща платформа, която да е достатъчно гъвкава, че да пасне на концепцията. Отне ни 6-7 месеца докато минем през всички прототипни версии и изградим това, което имаме сега. Причината е, че още от самото начало гонехме специфична визия, която да е нещо средно между игра и образователен курс. Сега платформата дава възможност човек да се забавлява и да печели точки, да отключва нови ъпгрейди и през цялото време да е ангажиран в процеса.
– Към кого е насочена Spaceport Academy?
Платформата е насочена към широк кръг потребители от всякакви възрасти. Има материали както за начинаещи, които са любопитни да се запознаят съвсем уводно с космическите теми, така и видеа, които са много по-специализирани и задълбочени. Така дори за човек, който е в космическия сектор, със сигурност ще се намери нещо интересно.
– Имате ли наблюдения от какви хора се ползва и как?
Да, през админ панела успяваме да следим потребителското поведение, да виждаме какво точно е гледал човекът, какви тестове е правил и как ги е издържал. Статистиката сочи, че имаме много чуждестранни посетители. В момента Spaceport се ползва от около 3 000 човека, от които по-голямата част са от България.
– Може ли платформата да се развие в партньорство с образователни заведения и училища например?
Идеята ни е Spaceport да може да се интегрира в училищата по някакъв начин и да послужи като допълнителна извънкласна дейност, свързана с Космоса. Говорейки за статистика, планът ни е в близко бъдеще да направим платформата достъпна за учители, като им дадем възможност да гледат профилите на своите ученици, да им поставят задачи и да следят дейността и развитието им.
– В тази връзка партнирате ли си активно с образователни институции?
Да, още при старта на програмата „Космически предизвикателства“ започваме да си партнираме със Софийски Университет, където и се провеждат лекциите. Техническият университет също е наш партньор. Междувременно покрай друга наша инициатива – Sapce4Bg, посетихме много училища и определено целта да се опитваме да се докоснем до тях, но подхождайки с нашия начин на обучение. Той е много по-практически ориентиран. Програмата ни не е само суха материя, а е конструирана върху занимания с примери. Ще ни се този подход да се внедри и да се използва от самите учители все повече.
– До каква степен темата за Космоса е застъпена в общата образователна програма?
Освен в някои училища, където има специализиран профил по физика, като цяло космическите науки са съвсем леко загатнати. Тъжното е, че в учебниците за 12 клас има само споменаване на някои неща по темата и така и не се стига до същината на модерната космическа наука, да не говорим пък за инженерната част, която не присъства по абсолютно никакъв начин.
– Защо всъщност има нужда децата да се запознаят с тази тема? Важно ли е и с какво?
Важно е, защото натам отива светът и Космосът е бъдещето. Най-малкото, вижда се как все повече частни компании тръгват в тази посока. Изобщо за развитието ни като раса, това всъщност е единствената ни възможност.
– Разкажете повече за програмата „Космически предизвикателства“?
Онлайн курсът ни стана особено популярен, но хронологично той е едва на една година, докато на програмата „Космически предизвикателства“ ѝ предстои 8-ми последователен сезон тази есен. В нея срещаме нашите курсисти с лектори от цял свят, в това число с имена от НАСА и Европейската космическа агенция. Програмата се базира както на теоретична подготовка, така и на много практически занимания. По време на няколкоседмичното обучение нашите курсисти имат за задача да построят прототип на нещо, което ние сме им поставили като предизвикателство. Всяка година то е различно – имали сме мисии за изграждане на марсоход, за построяването на антена, която да приема сигнали от сателит, за сензор, който да засича замърсяванията в големия град и който да е по-евтин от съществуващите и т.н. Всяка година предизвикателствата са различни и интересното е, че не са свързани единствено с Космоса.
– Какво е необходимо, за да се включи човек в програмата? Трябва ли непременно да има инженерна или техническа подготовка?
Програмата не изисква единствено инженерни или технически познания, тъй като се фокусира във всички аспекти на космическия сектор. Всяка седмица от курса е тематична. Например има цяла седмица само за предприемачество в Космоса, за биологията, за инженерните науки, за физиката и науката. Курсистите са разделени в отбори, групирани от нас, като идеята е всеки екип да е съставен от хора с разнообразна експертиза. Например може да не разбирате нищо от инженерни науки или физика, но да сте много добър в областта на финансите и тогава ние ще ви изберем.
– Тоест програмата по своята същност е предприемаческа?
Точно така. Целта е екипите да бъдат поставени в среда, максимално близка до реалната и да се научат да управляват един цялостен космически проект, да имат визия и да построят до прототип една своя идея, която да има потенциала да се развие до компания. Ясно е, че няма как за няколко седмици да се излезе с готов за продажба продукт и да се сложи старт на компания, но целта ни е максимално да ги накараме да се чувстват, че точно това правят. Затова и ги притискаме със срокове, тъй като това е една тренировка за истинския космически сектор, където нямаш право на грешка.
– Как става записването?
Програмата е абсолютно безплатна. Единственото условия е човек да бъде избран от селекторския екип. Тазгодишното издание започва на 25 септември и за него може да се подават CV-та до 20 септември включително. Документите се подават на сайта spaceedu.net, където може да се намери апликационната форма. Задачата на екипа е да отсее най-добрите.
– България е малка страна, но с история в областта на Космоса. Какви са възможностите за развитие днес?
Днес не е лесно това да се прави в България, но не и като да няма поле за изява. Истината е, че има невероятно много хора, които по един или друг начин са квалифицирани да се развиват в космическия сектор, просто досега не е имало къде. Ако се огледаме в световен мащаб, виждаме, че има едно своеобразно бягство към цивилния сектор. В днешно време много по-лесно може да се стартира компания. Технологията е достигнала до такъв момент, че миниатюризащицията и иновациите са допринесли за това да може да се работи навсякъде по темата Космос. Смятам, че частните компании са тези, които ще дърпат процеса напред.
– Каква роля би могла да заеме страната ни на фона на големите играчи?
Разработването на сателити например е една добра възможност за развитие. В бъдеще те ще са все по-нужни и ще навлизат все повече около нас. Това е една много бързо разрастваща се част от бизнеса. Фактът, че сме малка държава не бива да ни спира. Много като нас по света също сега започват да се развиват, като някои от тях залагат именно на микро сателити.
– В кои сектори намират приложение космическите технологии? И по-конкретно как може да са полезни у нас?
Космическите технологии са абсолютно навсякъде. Ако се абстрахираме от очевидното, което е свързано с глобализацията и заформящия се Интернет на нещата (IoT), Космосът може да се използва в абсолютно всеки сектор. Без него например предсказуемостта в метеорлогията например ще падне с около 30%. Той се използва в сектори като банкиране, финанси, транспорт. Заобикалящият ни свят не би могъл да функционира по начина, по който е построен без сателити например. Така че, от една страна, са невероятно важни вече съществуващите технологии, от друга – тези, които тепърва се обмислят. Става дума за използването на масови сателити под формата на съзвездия за целодневно заснемане на Земята. Приложенията на тези неща са абсолютно безгранични. Тепърва ще се наложат при спасяването на хора в бедствия и аварии, а в съвременния живот те вече присъстват – използвайки телефоните си, свързаността около нас, всичката информация, която получаваме е зависима от сателитите.