Банките в Еврозоната са изправени пред опасна фрагментация, предупреждава ЕЦБ
Прекомерната зависимост на банките от вътрешния им пазар обвързва тяхното състояние с местната икономика
© ECONOMIC.BG / Pixabay
~ 2 мин.
Банките от еврозоната загърбват трансграничната си дейност, като по този начин излагат на риск банковия съюз на блока и увеличават риска от опасна фрагментация. Това заяви в четвъртък вицепрезидентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Луис де Гиндос.
С националните правила, възпрепятстващи трансграничната консолидация, банковият сектор в Еврозоната остава силно фрагментиран, оставяйки кредиторите без възможност да се конкурират с по-големите и по-ефективни световни партньори.
Прекомерната зависимост на банките от вътрешния им пазар обвързва тяхното състояние с местната икономика, което поддържат така наречения „цикъл на гибел“ между банките и техните държави, което е голяма уязвимост, демонстрирана по време на дълговата криза на блока.
„Банките от Еврозоната значително са намалили трансграничните си експозиции след кризата, а около 60% от общите експозиции на банките са към техните страни“, каза де Гиндос на конференция в Брюксел. „Това е тревожно в момент, когато политическият тласък зад завършването на банковия съюз избледнява. Това може да доведе до рефокусиране на техните активности към вътрешните пазари, тъй като очакват Банковият съюз да остане недовършен, което пък да резултира в бъдеща фрагментация“, добави той.
Де Гуиндос смята, че потенциалните решения биха могли да включват създаването на „безопасен европейски актив“ - предложение, което вече е поставено на масата от Европейския банков регулатор, но не е обсъдено по същество поради германската опозиция.
Берлин се опасява, че германските данъкоплатци могат да бъдат принудени да поемат разходите за финансовата безотговорност на другите държави. Това е в основата и на съпротивата на Германия да създаде схема за гарантиране на влоговете в Еврозоната, която също би подобрила трансграничния достъп на банките.
Една от възможностите за осъществяването на идеята за „безопасен актив“ е създаването на синтетична облигация, издадена от частен инвеститор и подкрепена от държавния дълг на всеки член на Еврозоната. Подобна конструкция би обвързала облигацията с представянето на действителния дълг, без да поставя някаква изрична правна тежест върху правителствата, които издават облигациите.
„Такъв добре проектиран европейски безопасен актив може да се превърне в еталон за инвеститорите на капиталовите пазари в ЕС, който да намали стимулите за изтичане на капитали от националните облигации в Еврозоната и да допринесе за намаляване на рисковете в балансите на банките“, каза Гиндос.
С националните правила, възпрепятстващи трансграничната консолидация, банковият сектор в Еврозоната остава силно фрагментиран, оставяйки кредиторите без възможност да се конкурират с по-големите и по-ефективни световни партньори.
Прекомерната зависимост на банките от вътрешния им пазар обвързва тяхното състояние с местната икономика, което поддържат така наречения „цикъл на гибел“ между банките и техните държави, което е голяма уязвимост, демонстрирана по време на дълговата криза на блока.
„Банките от Еврозоната значително са намалили трансграничните си експозиции след кризата, а около 60% от общите експозиции на банките са към техните страни“, каза де Гиндос на конференция в Брюксел. „Това е тревожно в момент, когато политическият тласък зад завършването на банковия съюз избледнява. Това може да доведе до рефокусиране на техните активности към вътрешните пазари, тъй като очакват Банковият съюз да остане недовършен, което пък да резултира в бъдеща фрагментация“, добави той.
Де Гуиндос смята, че потенциалните решения биха могли да включват създаването на „безопасен европейски актив“ - предложение, което вече е поставено на масата от Европейския банков регулатор, но не е обсъдено по същество поради германската опозиция.
Берлин се опасява, че германските данъкоплатци могат да бъдат принудени да поемат разходите за финансовата безотговорност на другите държави. Това е в основата и на съпротивата на Германия да създаде схема за гарантиране на влоговете в Еврозоната, която също би подобрила трансграничния достъп на банките.
Една от възможностите за осъществяването на идеята за „безопасен актив“ е създаването на синтетична облигация, издадена от частен инвеститор и подкрепена от държавния дълг на всеки член на Еврозоната. Подобна конструкция би обвързала облигацията с представянето на действителния дълг, без да поставя някаква изрична правна тежест върху правителствата, които издават облигациите.
„Такъв добре проектиран европейски безопасен актив може да се превърне в еталон за инвеститорите на капиталовите пазари в ЕС, който да намали стимулите за изтичане на капитали от националните облигации в Еврозоната и да допринесе за намаляване на рисковете в балансите на банките“, каза Гиндос.
