Банковото кредитиране в Китай е на 22-месечно дъно

Новоотпуснатите банкови заеми в Китай през октомври са достигнали 22-месечно дъно, показват данните на централната банка, цитирани от Reuters. Анализатори смятат, че спадът има сезонен характер и политиците в страната ще предприемат мерки в следващите месеци срещу охлаждащата се икономика.

Повече от година китайските регулатори се опитват да увеличат банковите заеми и да намалят разходите за финансиране, особено за по-малките и частните компании, които генерират значителен дял от икономическия растеж и работните места в страната.

Но вътрешното търсене остава бавно, тъй като инвестициите и потреблението отслабват, докато ескалирането на търговското напрежение между САЩ и Китай тежи върху износа. Всички тези фактори предполагат, че е необходимо повече политики за стимулиране, смятат икономисти.

„Смятаме, че през следващите месеци централната банка ще трябва да предприеме по агресивни мерки за разхлабване на паричната политика, за да постигне обрат в кредитния растеж и да предотврати твърде рязкото забавяне на икономическата активност“, казва в бележка Джулиан Еванс-Причард от Capital Economics.

Китайските банки са отпуснали нови кредити на стойност 661.3 млрд. юана (94.55 млрд. долара) през октомври - най-малкият размер от декември 2017 г. Резултатът е много по-нисък от септемврийския и доста под очакванията на анализаторите, пише Reuters. Предварителното допитване на медията до анализаторите показа, че новите кредити ще паднат до 800 млрд. юана през октомври, което е спад от 1.69 трилиона юана през септември.

Кредитите за домакинствата, предимно ипотечни, са паднали до 421 млрд. юана през октомври от 755 млрд. юана през септември, докато корпоративните заеми са намалели до 126.2 млрд. юана от 1.01 трлн. юана.

Лошите заеми в китайската финансова система са нараснали с 12.4% спрямо година по-рано. Анализаторите очакваха 12.5% ръст.

Очаква се централната банка да продължи своята политика за подкрепа на растежа, но пространството за по-нататъшни действия може да бъде ограничено от тревогите относно дълговите и рисковете на ипотечния пазар, тъй като увеличаващите се разходи за храна стимулират инфлацията, коментират анализаторите.

За да подкрепи растежа, централната банка намали изискването към резервите на търговските банки седем пъти от началото на 2018 г., за да стимулира кредитирането. Също така лихвените проценти бяха намалени, макар и скромно, а местните власти засилиха емитирането на дългове, за да ускорят разходите за инфраструктура.

Китайският финансов министър заяви, че местните власти са достигнали общ размер на облигационните си емисии от 2.15 трлн. юана към края на септември.

Икономическият растеж на Китай се забави до близо 30-годишен минимум от 6% през третото тримесечие. Очаква се растежът да „изстине“ до 6.2% за цялата 2019 г., а след това да достигне 5.9% през 2020 г., според проучване на Reuters.