БЕХ спаси държавния „ТЕЦ Марица Изток 2“ с 600 млн. лв.

Припомняме, че в края на януари депутатите задължиха правителството до края на февруари да вземе всички мерки за оздравяването на „ТЕЦ Марица Изток 2“, в това число и чрез увеличаване на капитала на дружеството от страна на БЕХ. В решението беше заложено, че „целта е да се гарантира енергийната сигурност на страната, независимо от становището на ЕК по този въпрос“.

Без съгласието на ЕК

Още в началото на 2019 г. Министерство на енергетиката изпрати писмо до Главна дирекция „Конкуренция“ на ЕК, с което поиска одобрение на намерението си да увеличи капитала на почти фалиралия ТЕЦ. Отговор от Брюксел дали това е неправомерна държавна помощ не е изпратен и до днес. За да разреши ЕК помощта, тя иска да е сигурна, че мярката няма да има временен ефект и БЕХ ще може да си върне парите. Така, предприетата стъпка от страна на БЕХ може да бъде счетена за неправомерна държавна помощ, за което подлежим на големи санкции от Комисията.

Преди дни в интервю за Economic.bg председателят на енергийната комисия Валентин Николов коментира, че ЕК достатъчно много е забавила отговора и няма за кога да се чака, затова е предприета тази стъпка с решение на парламента. „Изпратили сме искане до ЕК и да, тя все още не е позволила тази мярка. Нашите юристи казват, че увеличаването на капитала не е държавна помощ, но не се знае как ще го изтълкува Комисията. За да бъде счетено от ЕК за държавна помощ, трябва да отговаря на три критерия, а ние отговаряме само на два от тях и според експертите не е държавна помощ, но ще видим“, каза Николов. Той обясни, че тези пари вече са налети от БЕХ под формата на емисии и просто дългът ще бъде трансформиран в капитал.

Бизнесът срещу оздравяването

След решението за оздравяването на ТЕЦ-а работодателските организации излязоха с позиция, че ще сезират Европейската комисия заради неправомерната държавна помощ, с която ще се спасява той „Търпението ни се изчерпва и ще бъдем принудени да сезираме ЕК за тези практики, които са против интересите на България“, обявиха от бизнеса, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).

Според тях това би било поредната непазарна практика, противоречаща на европейските политики и забавяща икономическия растеж на страната. В писмото се добавя, че парите за инвестиции в енергетиката ще бъдат изразходвани, без да има полза от това.

„ТЕЦ Марица Изток 2“, получавайки „пари наготово“, не се стреми да си оптимизира разходите си. Работи на 50% и по-малко от капацитета си, без да оптимизира и без това раздутата численост на персонала. В края на 2019 г. централата има близо 2400 служители, при инсталирана мощност от 1620 МВ, пишат организациите. Бизнесът сравнява държавното дружество с „КонтурГлобал Марица изток 3“, където работят малко над 400 служители, при инсталирана мощност от 908 МВ, а в „Ей и Ес 3С Марица изток 1“ при мощност от 690 МВ има близо 380 заети. За тази неефективност на държавната ТЕЦ плащат всички потребители в България, се казва в позицията им.

Агонията продължава

Решението за оздравяването на ТЕЦ-а критикуваха не само от бизнеса, а и икономисти. В анализ на Института за пазарна икономика се обяснява, че именно лошото управление в енергетиката води до тези ситуации. „Резултатите от всичко това ясно се виждат във финансовото състояние на „ТЕЦ Марица Изток 2“, която от седем години работи на загуба, която за първите девет месеца на 2019 г. възлиза на 627 млн. лв. при годишни приходи от продажби за 2018 г. в размер на 629 млн. лв. От известно време управляващите преговарят с Европейската комисия за отпускане на държавна помощ на централата под формата на капитализиране на част от задълженията ѝ към Българския енергиен холдинг (БЕХ), но в най-добрия случай това ще е временна мярка, която ще облекчи агонията, но няма да реши проблема“, пише в анализа Калоян Стайков.

„Като е губеща, да се затвори“ е лесното решение, което би имало непредвидими и неизмерими последствия за икономиката, което го прави безпредметно. Централата можеше да получи държавна помощ чрез т.нар. механизъм за капацитет, но правителството проспа и тази възможност. Дори и такъв да бъде структуриран, ненотифициран през ЕК и въведен в експлоатация през тази година, максималният му срок на действие би бил до 2025 г., което, както и капитализирането на дълга към БЕХ, не е решение на проблема. Възможностите оттук нататък са ограничени единствено от въображението ни, но доколко са приложими – какъвто е примерът със затварянето на централата, е не по-малко важен въпрос. За целта обаче е необходим цялостен, систематичен, целенасочен и навременен подход за идентифициране на възможни решения и изследване на техните последствия върху социалната и икономическата среда в страната, както и върху развитието на региона около Маришки басейн“, пишат още от ИПИ.