Берлин охлади страстите на Макрон за отделен бюджет на Еврозоната
Най-голямата европейска икономика предпочита да отдели повече внимание на следващия многогодишен бюджет на ЕС
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 2 мин.
Германия охлади страстите на френския президент Еманюел Макрон за създаване на централизиран бюджет на Еврозоната. Въпреки че това беше основно искане на Макрон, според Берлин трябва да се дава приоритет на други мерки за засилване на устойчивостта на валутния съюз.
Германският зам.-министър на финансите Йорг Кукис коментира за Financial Times, че плановете да се осигури на Еврозоната собствен финансов резерв не трябва да отклоняват вниманието от по-големите преговори за следващия многогодишен бюджет на ЕС, който трябва да важи от 2020 до 2027 г.
„Защо трябва да правим ЕС по-слаб, създавайки паралелна структура?”, реторично пита Кукис и добавя, че най-належащият въпрос е да се реши как европейският бюджет може да помага за стабилизиране, конкурентоспособност и сближаване. Според германския зам.-министър „това е по-уместен въпрос, отколкото създаване на отделен бюджет за Еврозоната”.
Тази позиция на Берлин е лоша новина за френския държавен глава, който направи темата за създаването на общ финансов резерв за Еврозоната основна точка в своята предизборна кампания. Макрон настояваше за постоянен „финансов капацитет”, средствата за който да се осигуряват чрез вноски от страните от Еврозоната. Френският лидер говореше и за потенциални нови европейски данъци и мита. Според Макрон парите щяха да помогнат да се насърчи растежа и конкурентоспособността в Еврозоната и да се стабилизират страните, засегнати от икономически трусове.
Париж призова Берлин да подкрепи този план и изглеждаше, че през месец май е постигнат пробив по темата, когато германският канцлер Ангела Меркел и Макрон заедно изразиха съгласие относно „бюджет на еврозоната”, финансира чрез „национални вноски, преразпределение на данъчни приходи и европейски ресурси”. Двамата лидери тогава обявиха, че така ще може да се инвестира в иновации и човешки капитал.
Сега обаче Йорг Кукис обяснява, че приоритетът на Германия ще бъде да се създадат по-фокусирани инициативи чрез следващия многогодишен бюджет на ЕС.
Германският зам.-министър на финансите Йорг Кукис коментира за Financial Times, че плановете да се осигури на Еврозоната собствен финансов резерв не трябва да отклоняват вниманието от по-големите преговори за следващия многогодишен бюджет на ЕС, който трябва да важи от 2020 до 2027 г.
„Защо трябва да правим ЕС по-слаб, създавайки паралелна структура?”, реторично пита Кукис и добавя, че най-належащият въпрос е да се реши как европейският бюджет може да помага за стабилизиране, конкурентоспособност и сближаване. Според германския зам.-министър „това е по-уместен въпрос, отколкото създаване на отделен бюджет за Еврозоната”.
Тази позиция на Берлин е лоша новина за френския държавен глава, който направи темата за създаването на общ финансов резерв за Еврозоната основна точка в своята предизборна кампания. Макрон настояваше за постоянен „финансов капацитет”, средствата за който да се осигуряват чрез вноски от страните от Еврозоната. Френският лидер говореше и за потенциални нови европейски данъци и мита. Според Макрон парите щяха да помогнат да се насърчи растежа и конкурентоспособността в Еврозоната и да се стабилизират страните, засегнати от икономически трусове.
Париж призова Берлин да подкрепи този план и изглеждаше, че през месец май е постигнат пробив по темата, когато германският канцлер Ангела Меркел и Макрон заедно изразиха съгласие относно „бюджет на еврозоната”, финансира чрез „национални вноски, преразпределение на данъчни приходи и европейски ресурси”. Двамата лидери тогава обявиха, че така ще може да се инвестира в иновации и човешки капитал.
Сега обаче Йорг Кукис обяснява, че приоритетът на Германия ще бъде да се създадат по-фокусирани инициативи чрез следващия многогодишен бюджет на ЕС.
