Бежанските лагери стават градове на бъдещето

Голямата мигрантска вълна в Европа провокира архитекти

Бежанските лагери стават градове на бъдещето

На Стария континент има достатъчно обезлюдени зони заради преместването на хората в големите градове, но и заради по-трудните климатични условия. Това смята германецът Килиян Клайншмид, работил 25 години за Агенцията по бежанците в ООН. Доскоро той ръководеше втория по големина в света бежански лагер - "Заатари" в Йордания, но вече е частен консултант.

Според него в Южна Италия и в Испания има редица места, които биха могли да се съживят икономически с пристигането на мигрантите. Клайншмид държи да ги нарича точно така, защото смята, че те са бежанци, докато са в страни, съседни на Сирия, а ходът им към Европа ги превръща в хора, търсещи икономически блага, а не закрила. И точно заради това трябва да се гледа на тях като на работна ръка.

"Правителствата трябва да спрат да мислят за лагерите за мигранти като места за временно настаняване, казва Килиян Клайншмид. "В Германия има 600 000 свободни работни места, които веднага могат да бъдат заети от новопристигащите", допълва той.  Той посочва, че за мигрантите ще трябват около 300 000 жилища.

Ситуацията вече провокира архитекти и дизайнери и започнаха да се появяват проекти за мигрантски жилища, които надскачат традиционния фургон. Нищо чудно скоро да видим конкурси за дизайн на мигрантските лагери, още повече, че все повече се налага понятието хуманитарна архитектура.

В лагера "Заатари" в момента живеят над 85 000 души, почти всички сирийци, пише "Труд". По-голям от него е само "Дадааб" в Кения, където има 330 000 души. Създаден през 2012 г., "Заатари" постепенно се превръща в град - с ток, комуникации, заведения. Според Клайншмид това е бъдещето и в Европа, към която прииждат милиони.

"Статистиката на ООН показва, че средният престой в бежански, респективно мигрантски лагер, е 17 г.", акцентира германецът. Първата работа на тези хора, щом се настанят в такова място, е да се обадят на близките си и да кажат: "Ние успяхме". Тоест първата нужда е от средства за комуникация, а после от достъп до вода, ток и т.н. Клайншмид отива и по-далече - в лагерите всъщност може да се работи. Той вече е направил това в "Заатари", където почнал с работилници, използващи 3D технологии.

Летище става лагер за 7000 души

7000 мигранти трябва да бъдат настанени във вече неработещото берлинско летище "Темпелхоф". Решението е на градските власти, а първите търсещи убежище вече обитават един от хангарите. Големи местни общности обаче не са съгласни с идеята и искат районът да продължи да се използва като зона за отдих. Засега планът е бежанци да живеят в хангарите до 2019 г., а след това сградите отново да се използват за концерти и снимки на филми. А сред най-известните, снимани там, е "Игрите на глада".

Коментари: 0