„Безплатното“ саниране май ще продължи, без да е ясно кой ще плати

В продължение на 2 часа три комисии в парламента обсъждаха какво да се случи със санирането с пари по Плана за възстановяване. Съвместното заседание бе провокирано от проекторешение, внесено от ГЕРБ, което има за цел всички блокове, некласирани в първия етап (100% безплатно), все пак да бъдат обновени. Предложението им бе прието в две от трите комисии на първо четене, но остана неясно откъде ще дойдат парите за безплатното саниране на останалите под чертата жилищни сгради.

Именно това провокира представители на „Продължаваме промяната – Демократична България“ да обвинят коалиционните си партньори в „див популизъм“. ГЕРБ им отговори, че това откъде ще се осигурят средствата, ще реши Министерският съвет и не е тема на обсъждане сега.

Йордан Иванов (ПП-ДБ) заяви, че това е един от най-важните моменти в предложението, тъй като ако няма допълнителни средства по европейските инструменти, парите ще трябва да дойдат от държавния бюджет. А това автоматично означава вдигане на дефицита и орязване на други проекти, включени в капиталовата програма за 2024 г. Той попита ако пък финансирането трябва да се осигури не за тази година, а за 2025 г., защо темата не се обсъжда при актуализация на бюджета или при изцяло ново, предстоящо приемане на бюджет за следващата година.

Водеща бе Комисията по енергетика, а председателят ѝ Делян Добрев (ГЕРБ) кастреше всички опити да се обсъди откъде ще дойдат парите за предложението им. Дори не бе изслушан представител на Министерство на финансите, който трябваше да представи възможни варианти за финансиране. Най-вероятно един инструментите би бил RePower EU.

Поставяме срокове да се намери решение, а не харчим пари“, заяви Добрев.

Тезата му бе подкрепена от БСП, които заявиха, че не е работа на Народното събрание да разглежда възможни методи за финансиране. Борислав Гуцанов и Манол Генов заявиха, че парламентарната им група ще подкрепи решението на ГЕРБ.

Бяха изслушани представители на Сдружението на общините в България, в лицето на кметове на общини, чиито проекти са останали под чертата. Според тях предложението на ГЕРБ е основателно и решава създалото се напрежение и недоволство у хората.

Министърът на регионалното развитие Андрей Цеков поиска по-дълги срокове за заложеното изготвяне на Национална жилищна стратегия с хоризонт до 2050 г., както и средносрочна програма за реализация на инвестиции, свързани с енергийното обновяване. При първата заложеният срок от ГЕРБ е 9 месеца, а при втората – 3 месеца. Те обаче не бяха приети.

По време на обсъждането стана ясно, че са нужни около 2.6 млрд. лв. за останалите блокове, които не успяха да бъдат класирани при първия етап по процедурата за енергийно обновяване.

Две комисии – Регионалната и на енергийната – приеха редакционни поправки на „Възраждане“, с които се задължава МРРБ да извърши проверка на всички кандидатствали по процедурата и при разминаване да се направи корекция на проектопредложението. Също така, с оглед прозрачност, МРРБ бе задължено да внася в НС доклад на всеки 3 месеца.

Бе прието и редакционно предложение на БСП, според което МРРБ трябва да извърши анализ на Националната програма, изпълнявана преди няколко години, която бе на стойност 2 млрд. лв. Припомняме, че тогава с тези средства бяха санирани едва около 2000 блока в цялата страна, а в последствие регулаторите установиха злоупотреби, картелиране на фирми изпълнители, занижен контрол и лошо качество при извършваните дейности в някои градове.

В цялост комисиите на регионалното развитие и енергетика приеха и предложението на ГЕРБ. Единствено комисията по контрол върху управлението на средствата от европейските фондове не прие проекторешението.