Бизнесът: Минималната заплата поощрява мързеливите и гони квалифицираните

Производителността на труда в България е на 15% от средното за Европа ниво, докато средната заплата се е увеличила 2.5 пъти от влизането на страната ни в Европейския съюз и вече е 21% от средното за ЕС ниво. С тези аргументи председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, а с него и останалите работодателски организации, аргументираха позицията си против увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) в страната на 460 лв.

Те се срещнаха с вицепремиера Валери Симеонов, синдикатите и представители на финансовото и социално министерства по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Велев заяви, че водената в момента политика на пазара на труда води "до отглеждане на готованци и търтеи", а увеличаването на минималното възнаграждение прави бизнеса по-малко склонен да наема нискоквалифицирани служители. Същевременно административното повишаване на заплатите за по-малко знаещите кара квалифицираните и работливите да бягат в чужбина, където трудът им е по-високо ценен. Работодателите изнесоха данни, според които в България минималната заплата е петата най-висока в ЕС.

От Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) обаче контрираха, че освен размера на минималната заплата, трябва да бъде взимана предвид и покупателната стойност на българите. В това отношение данните на „Евростат”, обясниха те, ни поставят на ниска позиция. От КНСБ добавиха също, че именно данни от статистическата агенция на ЕС показват, че у нас повишаването на минималното възнаграждение води и до увеличаване на броя наетите нискоквалифицирани работници. С различни други аргументи повишението подкрепиха и КТ „Подкрепа”.

В рамките на Тристранката в четвъртък работодателите и синдикатите постигнаха съгласие единствено за внасяне на промени в Закона за местните данъци и такси. Те се обединиха около тезата, че най-после трябва да бъде въведен принципът „замърсителят плаща”, за въвеждането на което Велев коментира, че се отлага от 2002 г. Одобрените промени предвиждат въвеждане на единна методология за определяне на разходите, които съставляват таксата за битови отпадъци. Предвижда се справедливо определяне на таксата за битови отпадъци чрез основен показател количеството на изхвърлените битови отпадъци.