Бизнесът и гражданите очакват средствата за зеления преход да стигнат до тях

Има достатъчно средства, предвидени за България, за да може енергийният преход да бъде успешен. Страната ни обаче не трябва да рискува да ги изгуби заради несигурната политическа обстановка, в която се намира. Бизнесът и гражданите трябва да са сигурни, че средствата ще стигнат и до тях. Основният проблем е недоверието у хората, че зелената сделка в България може да се реализира така, че да подпомогне всички засегнати.

Това са основните изводи, около които се обединиха български и европейски експерти по време на уебинара „Разширяване на възможностите“, организиран от „Бранд Медия България“. Той е част от проекта „Преход на възможностите“, съфинансиран от Европейския съюз.

Модератор на събитието бе Ангелина Тодорова, експерт по европейски политики и бивш заместник-министър на регионалното развитие.

В първия панел участниците акцентираха върху ключовите фактори за успешната трансформация, помощ за малките и средни предприятия и какво е бъдещето на въглищните региони.

Генади Кондарев, старши сътрудник за региона на Централна и Източна Европа към E3G – организация, работеща за постигане на безопасно климатично бъдеще постави фокус върху все по-бързо променящият се енергиен сектор в световен мащаб. По думите му България трябва да действа бързо и решително, за да бъде водеща в трансформацията.

Приоритет номер 1 за България е да не загубим тези средства, които са достъпни“, заяви Кондарев.

Дуйгу Кутлуай, активист, част от организация Beyond Fossil Fuels представи резултатите от проучване, проведено сред 6 държави за това как те са се справили с енергийната криза. Изводът е, че тя не е засегнала компаниите, които преди това вече са приложили зелени решения. Други обаче са попаднали в неблагоприятна позиция.

Трябва да се подпомогне административния капацитет в компаниите, да се предостави техническа помощ, за да може да кандидатстват за средства“, коментира тя.

Кристина Лазарова, изпълнителен директор на EGGS Ltd - консултантска компания в областта на околната среда заяви, че основното предизвикателство пред енергийната трансформация е успешното прилагане на реформите. По думите й България изостава в това направление.

Преходът изисква комплексни мерки, инвестиции на високо ниво и активна социална политика, а това го нямаме“, посочи тя.

Във втория панел бяха обсъдени теми, свързани с възможностите за европейско финансиране, пример как се случва преходът в Словения. Освен това бяха обсъдени различни казуси от българските въглищни региони.

Агнес Монфре, ръководител на отдела за политиката на сближаване в България, Унгария, Словения в Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на Европейската комисия представи всички възможни финансови инструменти, от които България може да се възползва. По думите й страната ни е започнала по-бавно своя зелен преход и има нужда да го ускори.

Финансирането е прекрасно, но то идва със стриктни времеви изисквания. То трябва да бъде използвано до 2026 г.“, напомни тя.

Бощян Крайнц, директор на Енергийната агенция на региона Савинска, Шалешка и Корошка (Институт KSSENA) в Словения разказа за основните предизвикателства пред закриването на въглищна мина.

Но сме оптимисти, че ще успеем да го приключим (прехода) до 2033 г. и да компенсираме всички предизвикателства, да намерим екологични решения, които да бъдат ефективни“, категоричен беше експертът.

Адв. Биляна Тончева, прокурист и собственик на консултантската фирма „ЕкоГлоуб“ детайлно разясни какви са възможностите пред българския бизнес, които разкриват европейските програми. Тя наблегна на това, че европрограмите трябва да се предвидими, компаниите да имат време да се подготвят, както и гражданите.

„Все повече компании търсят публично финансиране за технологична модернизация“, коментира тя.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.