Бизнесът представи своя версия за минималната заплата

Ден след като преговарящите за съставяне на правителство – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ – се обединиха около идеята минималната работна заплата да бъде обвързана със средното възнаграждение в страната от 2023 г., бизнесът представи своите виждания по темата. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обявиха, че настояват за отпадане на административното определяне на МРЗ на национално ниво. Вместо това те предлагат замяната ѝ с ежегодно договаряне между социалните партньори на минимални заплати по икономически дейности и по квалификационни равнища, както и отпадане на минималните осигурителни доходи.

Идеята на бизнеса е да се сключи национално споразумение между социалните партньори за механизъм за договаряне на минималната заплата на ниво икономически дейности. От АИКБ обясняват, че след като бъдат договорени по всички браншове минималните заплати, за минимална заплата за страната ще се определя най-ниската договорена стойност по икономическа дейност, която да важи за икономическите дейности, в които няма браншови и синдикални структури и няма подписан колективен трудов договор.

Идеята е така да се активизира колективното трудово договаряне, да се поощрят страните да договарят и допълнителни условия и да се изсветли икономиката.

Очаквано, представителите на синдикатите във форума възразиха срещу идеята за отпадане на минималните осигурителни доходи, като според тях по време на пандемията е задължително минималната работна заплата да расте.

Припомняме, че вероятната управляваща коалиция около „Продължаваме промяната“ се обедини около идеята през следващата година минималната заплата отново да бъде повишена административно от 650 лв. на 700 лв., а след това – да бъде обвързана със средното възнаграждение за предходната година по данни на НСИ.

Спорът около максималния осигурителен доход

АИКБ призова да се премахне и минималната пенсия, като размерът на пенсията да се определя единствено от осигурителния принос. За хората с пенсии под прага на бедността, социалното подпомагане трябва да допълва парите до линията на бедност.

Председателят на УС на АИКБ Васил Велев посочи, че с актуализацията на бюджета през септември заради популизъм половината от българските пенсионери - над 1 милион, ще са на минимална пенсия, което пречи на борбата със сивата икономика.

Според Велев ако максималният осигурителен доход в момента е 3000 лв., максималната пенсия трябва да е 1620 лв., но тя всъщност е 1440 лв. и ще нарасне само с 60 лв. от 25 декември. Той коментира и планираното от вероятната коалиция увеличение на максималния осигурителен доход с още 450 лв. от следващата година.

Ако увеличим максималния осигурителен доход с още 450 лв. и стане 3450 лв., би било справедливо максималната пенсия да стане 1863 лв., за да има съответствие между осигурителен принос и права“, посочва Велев.

Припомняме, че единствено „Демократична България“ отказа да се съгласи с идеята за подобно увеличение на максималния осигурителен доход от следващата година. Ocтpo cpeщy тoвa ce изĸaзa икономистът Гeopги Гaнeв oт ДБ, ĸoйтo нaпoмни нa диcĸyтиpaщитe, чe пeнcиятa нe мoжe дa нaпpaви чoвeĸ бoгaт. Toй e нa мнeниe, чe тя пpocтo тpябвa дa cпacи чoвeĸ oт бeднocт и дa нe гo ocтaвя в тeжecт нa дpyги.