Бизнесът предложи своя формула за компенсациите за скъпия ток

Енергийни компенсации в България

Отрасли

Бизнесът настоява за спешен механизъм за компенсиране на цените на тока

Енергетика

Бизнесът ще получава компенсации за скъпия ток до края на 2023 г.

Големият бизнес в лицето на четирите работодателски организации АИКБ, БСК, БТПП, както и отделни браншови организации настояват веднага да бъдат обявени мерки за компенсация на фирмите заради скъпия ток. Служебният кабинет на Стефан Янев бе предвидил подкрепа само за октомври и ноември и за декември липсва, именно сега цените на свободния пазар са на невиждано високи нива.

Бизнесът предупреди, че производства вече спират или предвиждат да спрат работа заради скъпата електроенергия. Това стана ясно на пресконференция след среща между работодателите и министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова.

Фирмите обаче не са напълно съгласни с новата идея, грубо описана от премиера Кирил Петков в интервю за bTV в неделя. Предложението е бизнесът да бъде компенсиран с процент от разликата между прогнозната цена на електроенергията, дадена от КЕВР в средата на годината, и тази на свободния пазар на ток, която за утре например ще бъде 606 лв. Председателят на АИКБ Васил Велев обяви, че компаниите иска това число да бъде 75% и за разлика от Кирил Петков – да няма таван на максималната обща сума на подкрепата.

Велев обяви, че предлагат и 150 лв. долен праг за компенсацията. В интервюто си в неделя Петков не уточни суми.

Предложихме 150 лв. праг отдолу. Това би била цената за всички, ако имаме регулиран пазар днес. Ние не смятаме, че трябва  да има таван на компенсацията, защото цените са непредсказуеми. Никой не може да каже дали тези 700 лв. са таван или са 2-ри етаж от небостъргач“, коментира Велев след срещата на бизнеса с министъра на икономиката и индустрията Корнелия Нинова.

Той посочи, че е важно бързо да се изработи механизъм, защото бизнесът има нужда от предвидимост – да знае дали да съкращава персонал, в какъв обем поръчки да приема и на какви ценови нива да ги изпълнява. Очаква се мярката да бъде обявена във вторник от енергийния министър Александър Николов

Нинова обяви, че мораториумът, който парламентът прие върху цената на тока, парното и водата за битовите потребители

трябва да върви заедно с компенсаторни мерки за ЕСО, ВиК сектора и електроразпределителните дружества, които, в резултат на този мораториум, ще натрупат загуби“.

Въпреки че въпросните дружества попадат съответно в енергийното министерство и това на МРРБ, Нинова обяви, че в последните дни се водят интензивни разговори по тази линия.

„За екипа на министерството това е абсолютно задължителна първа стъпка“, допълни индустриалният министър.

Велев обяви, че при тези цени на електроенергията само за месец АЕЦ „Козлодуй“ печели по 600 млн. лв., а до края на март би спечелил над 2.5 млрд. лв.

Тези печалби обаче не са резултат на иновации и по-добра работа, а на един сбъркан пазарен модел“, посочи Велев и Нинова допълни, че „натрупаните свръхпечалби бихме искали да се използват за компенсиране в икономиката“.

Именно по този начин ставаше и компенсацията за скъпия ток през октомври и ноември - схема, която бе предложена от служебния кабинет.

Министърът на индустрията обяви още, че „ще внесе“ предложение мерките „60/40“ и „80/20“ да продължат и след 1 януари, а заедно с бизнеса ще работят „по предложения за изготвянето на Бюджет 2022“.

Като дългосрочна мярка за бизнеса Нинова обяви, че ще се работи по проектите в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) в частта, която касае българските фирми, така че да се възползват от средствата, предназначени за българската икономика. Припомняме, че след преструктурирането на Министерски съвет въпросите по еврофондовете и ПВУ до голяма степен остават в ръцете на министъра на финансите Асен Василев.