Благодетелят на Бургас

Успешният предприемач е човек, чиито стремежи са по-големи от неговите ресурси. Точно такъв човек се оказва Александър Георгиев – Коджакафалията.

Той успява да намери онази формула, която му позволява пред него да се отвори свят на огромни възможности, но и на безпределна щедрост. Прякорът Коджакафалията, или голямата глава, идва и поради феноменалната му памет. Негови съвременници твърдят, че помнел наизуст всички осъществени сделки и подробностите по тях, обороти, печалби, както и имената на всеки свой служител.

За него

„Каквото са братята Христо и Евлоги Георгиеви за Софийския университет, това е Александър Георгиев за Бургас”, казва историкът Иван Карайотов. А Антон Страшимиров определя легендарния благодетел като „бургаски Харпагон, който имаше седем кевгир сгради в Бургас и живееше в тавана на едната като стар ерген и грешен аскет”. Жителите на морския град още приживе са го нарекли Бащата на Бургас.

Път

Александър Георгиев е роден около 1830 г. в с. Дюлгерли (днес Зидарово). Едва десетинагодишен остава сирак и заедно с братовчед си Янчо Добрев отиват в Созопол при свои роднини и там стават чираци. Двамата са неразделни в работата и партньори в бизнес делата близо 50 години до смъртта на Янчо. Житейският им път ги отвежда в Бургас, където 2-3 години се занимават с абаджийство, после още 2-3 години са калфи при общия си сродник Андон Домусчиев, който има кръчма и бакалия на ул. „Граф Игнатиев”. След това двамата в съдружие завъртат търговия на същата улица. Постройката е стара, но доста голяма, нейният първи етаж се заемал от кръчма, гостилница и бакалия, а на втория е хотел „Румели”.

Развитие

В периода 1850 - 1860 г. все още нямало изградено пристанище и в Бургаския залив се идвали малко параходи. Но двамата съдружници създали привлекателно място за търговците и за моряците от чуждестранните кораби. Останал без образование, но в общуването Александър усвоил италиански, английски и френски език, говорел свободно гръцки и турски, а по време на Руско-турската война научил и руски език. За двамата братовчеди настават години на трескава и плодоносна търговия, с което започва и тяхното забогатяване. Александър открива и друг източник на приход – купуват стари въжета от корабите, разнищват ги и правят от тях нови.

Подем

Търговията им се разраства, отварят втори магазин, а после магазините стават пет на брой. След това насочват вниманието си към други дейности. - създават производство на керемиди в Каменово, купуват недвижими имоти, строят ханове и магазини. Основният им дюкян в Бургас е предпочитано място за пазар. Селяните не разполагат с достатъчно налични пари и се договарят с Коджакафалията да му плащат в натура – основно в зърно. Поради големите количества, които натрупва, купува складове, а след време влиза и в търговията с житни култури. Става притежател на 1000 декара ниви, което го прави един от едрите земевладелци в този край. Негова търговска тактика е да е в близък контакт със своите калфи и чираци, като най-трудолюбивите и предприемчивите издига в йерархията.

Привички

Коджакафалията е предпазлив при сключването на сделки и със спечеленото от търговията купува недвижимо имущество, ниви и гори, които препродава на по-висока цена. После част от приходите влага в нови имоти, а другата пуска в оборота на бизнес начинанията си. Страни от всякаква показност и сведенията за личния му живот са оскъдни. Твърди се, че единствената му снимка е направена случайно от неизвестен фотограф. Дали от скромност или от пестеливост, но живее над 30 години в мъничка складова стая, която се намира под стълбите на една от сградите, които той притежава. До края на живота си остава ерген.

Щедрост

През годините натрупва солидно богатство и още приживе щедро дарява голяма част от припечеленото. Подкрепя бедни хора, подпомага училища, болници, сиропиталища и храмове. През 1911 г. изготвя завещанието си. В него е записано, че ще дари на община Бургас цялото си имущество на стойност над 25 млн. златни лева, което днес се равнява на над 1 млрд. лв. Според някои изследователи това е най-голямото дарение в съвременната българска история. Средствата трябва да бъдат изразходвани за развиване на града и за подпомагане на бедните. Приходите от магазините му и другите търговски предприятия се предвижда да отиват за погасяване на всякакви негови дългове, за строеж на храмове от различни вероизповедания и за изграждане на надгробен паметник. Много от даренията на Коджакафалията не са огласени, тъй като той не обича да се хвали с това, което прави.

Завещанието

Две години след изготвяне на завещанието, Коджакафалията е намерен мъртъв в дома си. Липсват медицински доклади, както и описи от завещанието му. Твърди се, че има злоупотреби с последното му желание, особено в частта за приходите от неговите магазини. Малко след погребението му пламва архивът, който съхранява част от неговите нотариални актове и те завинаги са унищожени. Първоначално е погребан на бул. „Сан Стефано“ в Бургас. Както е желанието му, на гроба е издигнат паметник от черен мрамор, който е дело на италианския архитект Тоскани, проектирал и храма „Св. св. Кирил и Методий“.

В годините на социализма Коджакафалията е причислен към експлоататорите капиталисти, затова през 50-те години при разширението на бул. „Сан Стефано“ паметникът му е разрушен, а властта решава, че тленните му останки нямат място в града и забранява неговото препогребване. Те са прибрани от местни свещеници и са съхранявани в сандък под олтара на една от бургаските църкви. През 60-те години след продължителни молби от духовенството се получава разрешение костите да бъдат погребани на Бургаските гробища.

Признателност

Александър Георгиев – Коджакафалията е благодетел, върху чиито земи днес са разположени две трети от централната градска част на Бургас, почти целият Приморски парк, комплексите „Братя Миладинови", „Лазур", „Зорница", както и повечето сгради в Северната промишлена зона, които са строени след национализацията. Негов паметник е издигнат в родното му село Зидарово, а през миналата година беше направен и в двора на новото иновативно училище в центъра на морския град, което носи неговото име. 

Текстът е част от бр. 122 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.