БНБ е внесла 19,6 млн. лв. в бюджета

Малко над 19.6 млн. лв. е внесла Българската народна банка в държавния бюджет през 2015 г. Сумата представлява 75% от годишното превишение на приходите над разходите на банката за миналата година. Това показва годишният отчет на Централната банка за 2015 г., който беше внесен в Народното събрание.

Глобалният икономически растеж се забави от 3.4% за 2014 г. до 3.1% през 2015 г., като по региони тенденциите останаха разнопосочни – ускоряване на растежа се наблюдаваше в еврозоната и Япония, забавяне – в Китай, а в Русия и в Бразилия бе отбелязан спад на БВП в реално изражение.

В еврозоната растежът се ускори до 1.6% (0.9% през 2014 г.) с основен положителен принос на вътрешното търсене, като по страни най-висок икономически растеж отбелязаха Ирландия (7.8%) и Малта (6.3%), а спад беше регистриран единствено в Гърция (-0.2%).

В САЩ реалният икономически растеж възлезе на 2.4% (2.4% и за 2014 г.) с основен положителен принос на частното потребление. Забавянето на глобалния растеж и особено на икономическата активност в развиващите се страни се отрази върху търсенето на основни стоки, суро- вини и горива, вследствие на което продължи тенденцията към намаляване на техните международни цени. Глобалната годишна инфлация се понижи в края на 2015 г. до 1.4% при 1.7% към края на 2014 г., като в развитите страни тя се забави до 0.4% в края на 2015 г. (0.5% в края на 2014 г.), а в развиващите се страни слабо се ускори до 3.1% (2.8% в края на 2014 г.).

Разминаването в цикъла на паричната политика, провеждана от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Федералния резерв на САЩ, продължи да се задълбочава през 2015 г. Инфлацията се задържа на ниско равнище в еврозоната и в САЩ, но другите два показателя, които оказват значително влияние върху решенията по паричната политика – икономически растеж и равнище на безработица, имаха различна динамика. В еврозоната икономическият растеж през 2015 г. започна бавно да се ускорява, безработицата слабо се понижи, но остана висока и средно за годината бе 10.9%.

В САЩ икономическият растеж се задържа на нивото от предходната година, а равнището на безработица се понижи средно до 5.3%. Въз основа на тези индикатори и на оценките за тяхното бъдещо развитие двете централни банки вземаха своите решения за лихвената политика и за нестандартните мерки по паричната си политика.

Промени в лихвената политика бяха предприети в края на 2015 г. От 9 декември влезе в сила понижение с 10 базисни точки (до -0.30%) на лихвата на ЕЦБ по депозитното улеснение, а лихвите при основните операции по рефинансиране и по кредитното улеснение останаха без промяна на ниво съответно от 0.05% и 0.30%. На 16 декември Федералният резерв взе решение да повиши с 25 базисни точки границите на диапазона, в който се изменя лихвеният процент по федералните фондове, с което бе дадено начало на процеса на постепенно повишение на лихвите по федералните фондове в САЩ. 

Постепенното подобряване на икономическата активност в еврозоната допринесе за ускоряване на реалния растеж у нас до 3% за 2015 г. (1.5% за 2014 г.) със значителен положителен принос на износа. Продължаващото понижаване на международните цени на суровия петрол и на основни суровини допринасяше за запазване на дефлацията у нас, която в края на годината достигна 0.9% при 2.0% в края на 2014 г.

Ситуацията на пазара на труда продължи бавно да се подобрява и броят на заетите, както и през 2014 г., нарасна с 0.4% на годишна база. Равнището на безработица се понижи до 9.2% при 11.4% средно за предходната година. Производителността на труда ускори растежа си до 2.6% (1.2% за 2014 г.). Темпът на нарастване на компенсацията на един нает в номинално изражение общо за икономиката се забави значи- телно и възлезе на 1.8% (5.6% за предходната година), а в реално изражение достигна 2.9% (7.3% за 2014 г.). 

През 2015 г. търсенето на кредити от нефинансови предприятия и домакинства бе много слабо. Към декември размерът на вземанията на банките от неправителствения сектор се понижи с 1.6% спрямо края на 2014 г. Спад на годишна база се наблюдаваше при вземанията както от нефинансови предприятия (-1.6%), така и от домакинства (-1.3%). Привлечените средства от резиденти продължиха да бъдат основен източник за финансиране на банковата система. Към декември 2015 г. депозитите от резиденти се повишиха с 4701 млн. лв. спрямо края на 2014 г., което се дължеше на увеличилите се с 6086 млн. лв. средства на неправителствения сектор. За 2015 г. дефицитът по консолидираната фискална програма възлезе на 2484.2 млн. лв. (2.9% от БВП), отбелязвайки намаление с  588.7 млн. лв. спрямо 2014 г.

През 2015 г. банковата система бе стабилна и отчете растеж на балансовите активи и на депозитите, както и подобрение на ликвидната и капиталовата позиция. Съотношението на ликвидните активи достигна 31.6% от сумата на активите в банковата система. За банковата система като цяло съотношенията „обща капиталова адекватност“ и „адекватност на капитала от първи ред“ се повишиха и в края на декември бяха съответно 22.19% и 20.47%. През годината банките предприеха действия по оптимизиране на балансите си, свързани предимно с оценка на кредитния риск. Бяха използвани различни инструменти, като продажба на кредити, отписвания за сметка на провизии и замяна на дълг срещу собственост посредством учредените обезпечения. Тези действия се отразиха върху общия размер на кредитния портфейл в посока намаление, а върху сумата на необслужваните кредити в банковата система – в посока увеличение. В края на 2015 г. нетният размер на брутните необслужвани кредити (5.7 млрд. лв.) беше изцяло покрит от формирания в банковата система излишък на капитала (7.0 млрд. лв.) над изискуемия минимум от 8%. 

Управлението на разходите и промяната в ценовите стратегии позволиха на повечето банки да подобрят показателите си за доходност, вследствие на което реализираната към 31 декември 2015 г. неодитирана печалба на банковата система бе 847 млн. лв. (с 19.2% по-висока от отчетения размер за предходната година).  Като част от мониторинга на системния риск в банковата система БНБ следи макроикономическите и финансовите параметри и рискове в държавите от ЕС, представени чрез дъщерни банки или клонове със значим дял в българската банкова система. С изострянето през първата половина на 2015 г. на финансовата ситуация в Гърция предприеманите мерки и препоръки към банките с гръцко акционерно участие бяха разширени.

На 7 декември 2015 г., БНБ пусна в обращение нова разменна монета с номинална стойност 2 лева. В края на 2015 г. броят на банкнотите в обращение бе 413.3 млн. и за годината се е увеличил с 4.19%. Броят на разменните монети в обращение нарасна с 8.69% и достигна 1934.1 млн.

Задържаните през годината неистински български банкноти имаха 0.000273% дял от общия брой на банкнотите, намиращи се в обращение към края на 2015 г., а задържаните неистински български разменни монети бяха 0.000043% от общия брой на монетите в обращение.

Във връзка с контролните си функции по гарантиране чистотата и сигурността на наличнопаричното обращение през 2015 г. БНБ извърши 6 пълни и 16 тематични проверки в кредитни институции и доставчици на услуги за спазване изискванията на нормативната уредба в областта на контрола върху качеството на банкнотите и монетите в наличнопаричното обращение.

Чрез системата за провеждане на аукциони за продажба и обратно изкупуване на ДЦК бяха проведени 18 аукциона за продажба на ДЦК. По номинална стойност общият обем на сделките с ДЦК, регистрирани в Електронната система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК, достигна 28 193.5 млн. лв., което представлява намаление с 35.9% спрямо 2014 г.