Не се очакват отрицателни лихви по депозитите на домакинствата
Българската икономика може да изпадне в рецесия, когато е пряко засегната от външни негативни фактори
Калин Христов, подуправител на БНБ:
© ECONOMIC.BG / Economic.bg/Архив
~ 2 мин.
Лихвите по депозитите на домакинствата в България няма да станат отрицателни, прогнозира подуправителят на БНБ Калин Христов по време на ежегодната конференция „Банките и бизнесът“, съобщи БНР.
Според него растежът на икономиката и ниската инфлация в Еврозоната ще се запазят още много дълго време, което автоматично се пренася в България заради Валутния борд. Това поставя в изцяло нова среда банките, но промяната ѝ минава през структурни реформи в икономиката, а не през парична политика, категоричен е Христов.
Българската банкова система е силно ликвидна, а икономическият растеж и инфлацията от последните няколко години със сигурност не отговарят на изключително ниските лихви, заяви председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов. „Общо взето се вижда, че през последните години на ниски лихви в банковия сектор се натрупва много голямо напрежение. Той се мъчи да компенсира спадащите маржове с много по-големи обеми, но тези големи обеми водят до няколко риска“, каза той.
А именно - да се отпускат кредити на клиенти, които не е сигурно, че ще успеят да ги възстановят или да се навлезе в сфери, които са считани за небанкируеми, смята Андронов. Според негов в България няма банка, която би си позволила да въведе отрицателни лихви по спестяванията. Тази теза споделя и подуправителят на БНБ Калин Христов.
„Лихвените проценти са нула по депозитите на граждани, за фирми – отрицателни. Вероятността, поне моята оценка, за граждани да станат отрицателни клони към нула, защото това би убило модела на финансиране на нашата банкова система, която се финансира основно с депозити от граждани“, каза той.
Калин Христов припомни, че икономическият растеж на България след въвеждането на валутния борд се определя от две групи фактори. От една страна от фактори, произтичащи от външната среда и такива, които са свързани с вътрешните ни национални политики.
По думите на подуправителя на БНБ българската икономика е вероятно рязко да забави своя растеж или да изпадне в рецесия тогава, когато е пряко засегната от външни негативни фактори. Предвид структурата на нашия износ и високата ни интегрираност с икономиката на Европейския съюз (ЕС), най-уязвими бихме били от шокове, идващи от ЕС и най-вече от Еврозоната, добави той.
А самата Еврозона може да забави своя икономически растеж или да изпадне в рецесия както под влияние на вътрешни фактори, така и в резултат от продължаващо глобално противопоставяне между САЩ и Китай или изостряне на икономическите и търговските отношения на ЕС със САЩ.
Според Калин Христов обаче Brexit няма да причини значителни икономически, търговски или финансов шокове – нито за Великобритания, нито за ЕС – независимо под каква форма ще се осъществи. Като причина той посочи дългият период, който досега отне този процес и който позволи най-уязвимите сектори да се подготвят.
Според него растежът на икономиката и ниската инфлация в Еврозоната ще се запазят още много дълго време, което автоматично се пренася в България заради Валутния борд. Това поставя в изцяло нова среда банките, но промяната ѝ минава през структурни реформи в икономиката, а не през парична политика, категоричен е Христов.
Българската банкова система е силно ликвидна, а икономическият растеж и инфлацията от последните няколко години със сигурност не отговарят на изключително ниските лихви, заяви председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов. „Общо взето се вижда, че през последните години на ниски лихви в банковия сектор се натрупва много голямо напрежение. Той се мъчи да компенсира спадащите маржове с много по-големи обеми, но тези големи обеми водят до няколко риска“, каза той.
А именно - да се отпускат кредити на клиенти, които не е сигурно, че ще успеят да ги възстановят или да се навлезе в сфери, които са считани за небанкируеми, смята Андронов. Според негов в България няма банка, която би си позволила да въведе отрицателни лихви по спестяванията. Тази теза споделя и подуправителят на БНБ Калин Христов.
„Лихвените проценти са нула по депозитите на граждани, за фирми – отрицателни. Вероятността, поне моята оценка, за граждани да станат отрицателни клони към нула, защото това би убило модела на финансиране на нашата банкова система, която се финансира основно с депозити от граждани“, каза той.
Калин Христов припомни, че икономическият растеж на България след въвеждането на валутния борд се определя от две групи фактори. От една страна от фактори, произтичащи от външната среда и такива, които са свързани с вътрешните ни национални политики.
По думите на подуправителя на БНБ българската икономика е вероятно рязко да забави своя растеж или да изпадне в рецесия тогава, когато е пряко засегната от външни негативни фактори. Предвид структурата на нашия износ и високата ни интегрираност с икономиката на Европейския съюз (ЕС), най-уязвими бихме били от шокове, идващи от ЕС и най-вече от Еврозоната, добави той.
А самата Еврозона може да забави своя икономически растеж или да изпадне в рецесия както под влияние на вътрешни фактори, така и в резултат от продължаващо глобално противопоставяне между САЩ и Китай или изостряне на икономическите и търговските отношения на ЕС със САЩ.
Според Калин Христов обаче Brexit няма да причини значителни икономически, търговски или финансов шокове – нито за Великобритания, нито за ЕС – независимо под каква форма ще се осъществи. Като причина той посочи дългият период, който досега отне този процес и който позволи най-уязвимите сектори да се подготвят.
