Борим се да усвоим всички европейски средства по ОПТТИ

Инж. Красимир Папукчийски е генерален директор на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (ДП НКЖИ) от февруари 2017 г. Завършил е ВТУ „Тодор Каблешков" и притежава магистърски степени по специалности „Технология и управление на транспорта“, „Икономика на транспортната фирма“ и „Управление на проекти“. Професионалната му кариера е изцяло свързана с железопътната инфраструктура.

- Г-н Папукчийски, ремонтите на кои жп участъци и по кои жп линии бяха приключени през 2019 г. и с колко се повиши скоростта на влаковете по тях?

- До 31 октомври бяха подновени общо 37.6 км железен път и 11 жп стрелки. Изпълнено е механизирано пресяване на баластовата призма на 103.4 км и 22 жп стрелки и са положени 55.4 км нов безнаставов железен път от заварени релсови нишки. Отделно, чрез механизирано поддържане чрез подбивните, линейните и стрелковите машини, беше подобрено техническото състояние на 2 974.7 км железен път и на 1 225 жп стрелки.

Вече са завършени напълно ремонтните работи при подновяването на 22.5 км железен път в междугарията Реброво-Своге, път №2 с дължина 7,9 км, Твърдица-Шивачево с дължина 6,5 км, Змейово-Стара Загора с дължина 12.9 км и Владая-Драгичево с дължина 2.8 км. В момента приключваме Змейово-Тулово – 12 км.

Мога да обява, че с довършването на междугарието Кръстец-Радунци – 2.8 км, след броени дни целият 102-километров жп участък от 4-а линия между Стара Загора и Горна Оряховица е приведен в много добро техническо състояние, което значи, че са достигнати проектните му скорости.

В резултат на извършените ремонти скоростта на движение на влаковете в значителна част от ремонтираните  междугария е увеличена с 10 км/ч. Като там, където имаме положен безнаставов железен път, освен проектните скорости постигнахме и неутрализация на пътя, което ще рече много по-висок комфорт при пътуване поради намаляване на характерния шум от движението на влаковете. Поради това сме си поставили за задача, която неотклонно следваме, всяка година да полагаме не по-малко от 80 км безнаставов път. На места постигаме дори и завишаване на проектните скорости, както например в участъка Мездра-Враца, където положихме безнаставов път и увеличихме скоростта от 80 на 110 км/час.
 
Всичко това сме постигнали със средства от националното финансиране. Не бих искал да ви отегчавам с изреждането на множество малки гари, за чието обновяване отделихме доста средства, а също и за проектирането на някои големи гари. Само искам да спомена, че вече приключи проектирането на гарите Ямбол, Шумен и Септември и вече подготвяме процедурите за стартиране на строителните дейности за тяхната цялостна модернизация.

С национално финансиране обновихме гара Долно Езерово и вече сме на финала на гара Стамболийски. Така че мога да кажа, че цялата жп линия от Септември до Бургас, с изключение на гара Чирпан, както и на гарите Стара Загора и Карнобат, за които обаче имаме сключени договори за строителство, вече е напълно обновена, включително и гаровите комплекси. Единствено конкурсът за избор на изпълнител на гара Нова Загора беше прекратен поради липса на конкуренция – яви се само един кандидат, поради което го стартираме отново.

- Да припомним на каква стойност е капиталовият трансфер от държавата?

120 млн. лв. Като тази година сме отделили 4 млн. лв. само за ремонт на сграден фонд на малки гари, без да включвам средствата за проектиране.

- Да се прехвърлим към проектите с европейско финансиране?

- Добре, като преди това искам да подчертая, че при проектите с европейско финансиране говорим за големи обекти, които не приключват в рамките на една година и ефектът от тяхното изграждане не може да се очаква толкова скоро.

По проекта „Рехабилитация на жп участъка Скутаре - Оризово” само преди няколко дни пуснахме новите централизации на гарите Белозем и Маноле. Строителните работи по обекта 100% са приключени, подписани са актове „15”, като до края на декември, най-късно в първите дни на януари, ще бъдат подписани и актове „16” за пускането им в експлоатация. Стойността на проекта беше 69.8 млн. лв. без ДДС, като скоростта е увеличена до 160 км/час за пътническите и до 120 км/час за товарните влакове.

- Имате ли разчети с колко е намаляло времето за пътуване на влаковете по жп мрежата като цяло през 2019 г. вследствие модернизацията на жп мрежата?

- В резултат на инвестициите в железопътната инфраструктура през тази година достигнатата средна скорост на движение на влаковете по главните жп линии е 91.6 км/ч за пътническите и 75.3 км/ч за товарните влакове, като се запазва устойчивата тенденцията към завишаване на скоростите. Постигнато е общо намаляване на времето за пътуване на пътническите влакове от 17.7 минути.

- Да се върнем към проектите, финансирани от ЕС по ОПТТИ. Само преди дни Economic.bg публикува информация от официален отчет, изпратен в Брюксел, за значително забавяне на основни проекти, финансирани по програмата. Защо е така?

- Работим много активно за пълното усвояване на средствата по ОПТТИ, като се стремим да постигнем най-добрите резултати. Действително има натрупано забавяне по някои проекти, което се дължи на обжалванията при провеждане на всички наши тръжни процедури. Знаете, че поради това преди около две години помолихме държавата да ни съдейства за решаване на проблема, поради което бяха приети промени в Закона за обществените поръчки, но въпреки това, за жалост, абсолютно всички обществени поръчки на НКЖИ се обжалват, и то във всички стадии на процедурите - от самото им стартиране до обявяването на решенията на тръжните комисии. Нещо, което доведе до значително забавяне на процедурите. Въпреки това полагаме максимални усилия за подписване на договори за строителство.

Бих искал да подчертая, че средствата, които държавата е осигурила за НКЖИ като бенефициент по ОПТТИ и по механизма „Свързана Европа” са в интерес на цялата държава, на всички българи, поради това и забавянето на проектите поради обжалвания е в ущърб на цялото ни общество. Именно затова ние се стараем в никакъв случай да не допуснем загуба дори и на малка част от тези средства. С тази цел усилено работим и върху идеята за фазиране на самите договори по най-забавените проекти – говоря като финансиране, а не като изпълнение, така че те да бъдат сключени и да започне строителство по тях.

Искам да припомня, че и в предишния програмен период също имахме забавяне на процедури поради куп жалби, но чрез фазиране на едни проекти и пренасочване на средства към други в крайна сметка не загубихме евросредства.
 
- Какво конкретно предстои догодина по проектите с европейско финансиране?

- Продължава работата по проекта за „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас, Фаза 2”, който е на обща стойност 675 млн. лв. без ДДС. Знаете, че проектът „Рехабилитацията на железопътния участък Стралджа-Церковски”, на стойност 3.8 млн. лв. без ДДС, приключи още на 18 април 2018 г. Завърши и рехабилитацията на участъка Скутаре – Оризово, на обща стойност 69.8 млн. лв. без ДДС, като предстои рязане на лента в края на месеца.

На 30 септември подписахме договора за реконструкция на стрелковото развитие на гара Зимница и рехабилитация на контактната мрежа в гарите Зимница и Стралджа. Стойността на договора е 27.5 млн. лева без ДДС, а срокът за изпълнение - 36 месеца.

На 3 октомври подписахме и договора по проекта „Проектиране и изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации а по железопътната линия Пловдив-Бургас“ – говоря за системите GSM–R и ERTMS/ETCS. Стойността му е 185 млн. лв. без ДДС, а срокът за изпълнение - 48 месеца.

Започва и модернизацията на жп линията София-Пловдив в най-тежкия участък между Елин Пелин и Костенец. Той  е на обща стойност 1.024 млрд. лв. без ДДС. До 20-и ноември ще подпиша договора за 24-километрова отсечка Елин Пелин - Веринско, част от която ще бъде и най-големият жп тунел в България. Това ще е двутръбен тунел с дължина 6.8 км, напълно съвместим с изискванията за оперативна съвместимост. Практически това е най-тежкият участък, съставен изключително от тунели и съоръжения между тях, за скорост 160 км/час, като стойността на договора е за 500 млн. лв.

Започна и реконструкция на гаровите комплекси Подуяне, Искър и Казичене. Проектът е на обща стойност 7.4 млн. лв. без ДДС и включва пълно обновяване на приемните здания и прилежащите перони, подобряване на конструктивното състояние на сградите, изграждане на системи за енергийна ефективност, внедряване на съвременни информационни и оповестителни системи, облагородяване и озеленяване на околните пространства и пр.

- Още в рамките на предишния програмен период се коментираше, че е крайно време да се модернизира първата жп линия у нас Русе-Варна. Явно няма шанс това да се случи, тъй като линията не е в схемата за финансиране по ОПТТИ?
 
- Не е точно така. Успяхме да осигурим 42 млн. лв. европейско финансиране за изграждането на осигурителна техника в участъка Русе – Каспичан.  Борим се и да започнем цялостна модернизацията този жп участък и вече имаме обявени процедури и сме пред избор на изпълнители за обновяването на три междугария и три гари. Имаме осигурено национално финансиране в рамките на 150 млн. лв., така че до 2023 г. целият жп участък Русе – Каспичан трябва да бъде напълно модернизиран.

- Тези 150 млн. лв. от капиталовия трансфер ли са?

- Да, като очакваме той да бъде увеличен над сегашните 120 млн. лв. годишно, тъй като цените на строителните материали и на труда постоянно растат, а това оскъпява строителните услуги. С финансиране от държавата догодина ще извършим основен ремонт на железния път на стойност 34.18 млн. лв. в участъка от сп. Горица до гара Славяново (път №2), както и в междугарията Христо Даново-Сопот, Русе разпределителна-Образцов чифлик, Самуил-Висока поляна и Хитрино-Плиска.

- НКЖИ наистина трябва да побърза с модернизацията на жп мрежата, тъй като от БДЖ започнаха да пускат обществени поръчки за нови локомотиви, вагони и дори цели мотрисни влакове, които обаче няма да могат да развиват скоростите, за които са създадени, ако жп мрежата ни не е обновена.

- Според мен проблемът стои точно обратно: ние вече имаме почти 500 км нов железен път за скорости 160 км/час и дори за 200 км/час за състави с накланящи се кошове, по които влаковете на БДЖ се движат с максимална скорост 130 км/час, тъй като нямат съвременни композиции. Така че чакаме с отворени обятия да дойде новият подвижен състав на БДЖ, за да могат обикновените хора, които не правят разлика между БДЖ и НКЖИ, а говорят общо за „железницата”, най-сетне сами да почувстват разликата при пътуване.

Тук искам да припомня, че само през първата година след цялостната модернизация на жп участъка Септември – Пловдив беше отчетено увеличение на пътниците с 22%. И това е напълно логично, тъй като преди ремонта електромотрисните влакове на „БДЖ – Пътнически превози” „Сименс Дезиро” вземаха разстоянието за 50 минути, а сега – само за 30.