Британската икономика навлиза в рецесия след Brexit

Икономиката на Великобритания ще се свиe през третото тримесечие на 2016 г., като има 50%-ен шанс тя да навлезе в умерена рецесия преди края на следващата година с оглед на вота на британците през юни за напускане на ЕС, прогнозира Националният институт за икономически и социални изследвания (NIESR).

Само ден преди заседанието на Английската централна банка (АЦБ), на което се очаква първо намаляване на лихвените проценти от 2009 г. насам, институтът заяви, че икономическите перспективи са по-мрачни, а способността на АЦБ да реагира изглежда ограничена.

„Имаме изравнен шанс за техническа рецесия през следващите 18 месеца, като е налице и повишен риск от по-нататъшно икономическо влошаване в краткосрочен план“, заяви шефът на екипа от анализатори Саймън Кърби, цитиран от Reuters.

Експертите очакват британската икономика да се свие с 0,2% през трите месеца до края на септември, а растежът до края на годината да се забави до 1,7% при предишна прогноза за икономическа експанзия от 2%, направена през май. Подобна прогноза направи преди месец и МВФ.

За 2017 г. се очаква забавяне на британския растеж до едва 1% спрямо предходна прогноза за растеж от 2,7%, като това би представлявало най-слабото икономическо представяне от последната рецесия по време на глобалната финансова и икономическа криза през 2009 г. В същото време инфлацията в страната вероятно ще надвиши 3% с оглед на обезценката на паунда с около 10% от 23 юни насам, когато британците подкрепиха Brexit.

NIESR заяви, че АЦБ вероятно ще намали основната си лихвена ставка с 25 базисни пункта до 0,25% в четвъртък и след това с още 15 базисни пункта до 0,1% на заседанието през ноември.

Предвид мащаба на очакваното икономически забавяне, Централната банка на Англия вероятно ще възобнови и своята програма за покупки на облигации, известна като „количествени улеснения“, която беше спряна от края на 2012 г. Но според NIESR не е ясно, дали това ще стане още утре или на следващата среща на АЦБ през ноември.

Експертите преценяват, че намаляване на лихвените ставки и увеличаване на програмата за „количествени улеснения“ с 200 млрд. паунда над настоящия й замразен размер от 375 млрд. британски лири може да спомогне за повишаване на икономическия растеж с около 1,5% през 2018 г.

Според тръста има редица несигурности свързани с ефективността на паричната политика. Евентуално по-сериозно икономическо забавяне може да окаже допълнителен натиск върху британското правителство да действа, за да даде тласък на икономиката.

След встъпването си в длъжност, новият британски финансов министър Филип Хамънд обеща промени в данъчната и държавните разходи, когато представи по-късно тази година актуализация на бюджета на страната, подчертавайки, че ново правителството вече няма средносрочна цел за постигане на бюджетен излишък до 2020 г.

Дори и без да бъдат одобрени допълнителни разходи в актуализирания бюджет, по-слабият икономически растеж вероятно ще изисква от британското правителство да емитира нов дълг в размер на 71 млрд. паунда през тази година и да вземе заеми за още 65 млрд. паунда през финансовата 2017/2018 г., което би било почти с 50% над планираното в настоящия тазгодишен бюджет на страната.