БСК нарече идеята за отнемане на „спящи акции“ лобистка

Българската стопанска камара излезе с ново, допълнено становище относно идеята за отнемане на т.нар. "спящи акции" на гражданите от масовата приватизация.

„Недопустимо е Министерството на финансите да поставя на обсъждане документ, предлагащ изменения на законодателната рамка в полза на група частноправни субекти. Подобни лобистки действия са в противоречие с функциите и целите на държавната администрация, в частност – на Министъра на финансите като едноличен представляващ тази администрация“, се казва в позицията.

Документът на МФ предвижда безналичните ценни книжа да се прехвърлят от Регистър А, където воденето на личната сметка не се заплаща, към подсметка в Регистър Б на инвестиционен посредник. За целта, всички акционери, които не желаят да загубят акциите си, ще трябва да сключват договори с инвестиционните посредници и да заплащат годишни такси за управление или попечителство, които досега не са били длъжни да плащат и които не би трябвало да са длъжни да заплащат, ако нямат намерение да се разпореждат с акциите си.

Според БСК, не е ясно защо държавата трябва да задължи притежателите на ценни книжа от масовата приватизация, съответно - техните наследници, в рамките на предварително определен срок да предприемат действия по прехвърляне към подсметки при инвестиционен посредник. Инвестиционните книжа би следвало да се регистрират в подсметка при инвестиционен посредник, единствено ако инвеститорът желае да се разпореди с тях. С прехвърлянето на акциите по регистър Б, инвеститорът, който не желае да се разпорежда с акциите си, е изложен на излишни разходи и на риск от злоупотреби и/или от фалит на инвестиционния посредник.

Концепцията не предлага каквато и да е аргументация кое налага държавата да лиши притежателите на т. нар. „спящи акции“ от тези акции и да ги прехвърли на друг частноправен субект, управляван от трети частноправен субект, та било той и с доказан опит и отлична репутация, смятат от БСК. Липсват каквито и да е мотиви и защо срещу това лицата без тяхно съгласие трябва да получат дялове от новия частноправен субект, равностойни на притежаваните от тях акции.

Авторите на Концепцията отиват още по-далеч и вменяват на държавата задължение да лиши тотално от обезщетение бившите притежатели на вече отнетите безналични ценни книжа, а именно след изтичане на допълнителния нормативно-установен срок, в случай че лицата продължат да проявяват незаинтересованост, те ще изгубят притежаваните от тях дялове от фонда, а паричните средства, съответстващи на непотърсените дялове, ще бъдат използвани за цели от значим обществен интерес. Т.е. при пълна липса на аргументация и мотивация, документът предлага собствениците на безналични дялови ценни книжа да бъдат наказани за незаинтересоваността си, посредством отнемане на правата им и тоталното им лишаване от обезщетение.

„Идеята за защитаване на права чрез действия по отнемане на тези права, е сама по себе си абсурдна. Независимо дали подобна идея е маскирана с мотивация за развитие на капиталовия пазар, концепцията за лишаване на субекти от правата им с цел реализиране на именно тези права, категорично допълнително ще ерозира доверието към капиталовия пазар в България“, се казва още в позицията на БСК.

Според Камарата, нито Министерството на финансите, нито частното търговско дружество ЦД АД имат функции и права, позволяващи иницииране на действия, свързани с посочените в концепцията проблеми, и не би следвало нито да са инициатори, нито автори на Концепцията. Министърът и Министерството на финансите не следва да използват непублични инструменти, а именно да преразпределят притежанието на безналични акции от едни към други лица по каквито и да е било причини, дори с аргумент, че въпросното отнемане на собствеността и прехвърлянето й към други лица ще послужи като защита на лицата, от които собствеността се отнема. Подобно твърдение (че права върху собственост се защитават чрез отнемане на тези права и трансформирането им в други) представлява правен нонсенс. Защитата на правата на частни акционери (големи или дребни) в частни търговски дружества, не е функция на Министерството на финансите.

Главен участник в действията, предвидени в Концепцията, е един бъдещ специално създаден за целта инвестиционен фонд, управляван от управляващо дружество, с доказан опит и отлична репутация. Концепцията предвижда този Фонд да бъде новият собственик на отнетите от притежателите им акции. Отнемането ще става именно в полза за този частноправен субект, в който част от собственици на „дяловете“ ще бъдат загубилите собствеността си дребни акционери. Кои обаче ще бъдат другите собственици, както и защо ръководството на Сребърния фонд (трето лице) ще определи управляващото дружество на инвестиционния фонд и правилата, по които ще функционира Фондът? Документът не посочва аргументи! Защо, обратно на добрите корпоративни практики, управляващото дружество на този Фонд няма да се избира от собствениците на дялове в него, а от ръководството на Сребърния фонд? Това също не е изяснено!

„Очевидно е, че Концепцията представлява план в интерес на ограничена група частноправни субекти и най-вече на новосъздадения инвестиционен фонд (управляващото му дружество и лицата, които са го назначили), като след изтичане на 2-годишния период за продажба, инвестиционният фонд прекратява отношенията си със Сребърния фонд и продължава управлението си самостоятелно. Очевидно, крайната цел на Концепцията е инвестиционното й творение да се еманципира от създателите си и да заживее самостоятелен инвестиционен живот в полза на управляващите го“, се казва в становището на БСК.

Като предпоставка за осъществяване на Концепцията е посочено превеждането на средствата от непотърсените дялове от Инвестиционния Фонд в Сребърния фонд. „Може ли крайният резултат от определени действия да бъде сочен като предпоставка за осъществяването му? Концепцията не посочва. Как ще се състои сбъдване на тази необходима предпоставка, на кого Инвестиционният фонд ще продаде собствените си дялове, на каква цена и защо в рамките на две години това трябва да се състои, с каква цел това новосъздадено инвестиционно творение ще се еманципира от създателите си в лицето на Министерство на Финансите и Сребърния фонд, и защо тези институции се лишават предварително от огромната доходност, която управляващото дружество на база международния си опит и добрата си репутация ще реализира? Концепцията не посочва. Пренебрегва се публичният интерес предварително, като се дава абсолютна независимост на колосалния инвестиционен мастодонт само 7 години след създаването му с публични средства, при огромно ощетяване на милиони лица, притежатели на акции, при огромна и тежка промяна на законодателната рамка, при ангажиране на администрациите на най-малко 4 институции с тежки нормативни задължения, създаване и прилагане на трудоемки административни процедури и контрол“, се казва в становището на БСК.

Като цяло, в Концепцията липсват множество конкретни разяснения, как идеята ще се инкорпорира в законодателната рамка, хармонизирана с европейското законодателство, при наличие на остри противоречия с нея. Необходимите законодателни изменения и всички останали действия, заложени в Концепцията, са в полза на нововъзникващ частноправен субект, управляван от друг частноправен субект - управляващо дружество, посочено от ръководството на Сребърния фонд, а не законно избрано от Общото събрание на собствениците на дялове.

Липсва и анализ на съвместимостта и хармонизацията на действията, предложени в Концепцията с правото на Европейския съюз. Не са посочени каквито и да е практики в други страни-членки на ЕС, аналогични на описаните в документа действия за справяне с проблемите, дефинирани в Концепцията. Не е посочен регламент или друг нормативен документ на ЕК и ЕС, с който да се очертае законовата рамка, според която следва да се извърши разпореждане с финансови активи, притежание на частноправни субекти – в случая безналични ценни книжа, и да удостовери факта, че според европейското законодателство въпросната частна собственост може и следва да бъде прехвърляна в полза на трети лица без знанието и съгласието на собственика, единствено по силата на нормативен акт. Нито в европейското законодателство, нито в националното законодателство на която и да е от държавите-членки, не е предвиден правен механизъм за преразпределяне и прехвърляне на права върху частна собственост върху финансови инструменти от едни на други лица по силата на държавен нормативен акт. Тъкмо обратното - съгласно конституциите на всяка от държавите-членки, частната собственост е неприкосновена и, в този смисъл, разпореждането от държавата с частна собственост е абсурдно да се ползва като инструмент за насърчаване на капиталовия пазар.

Авторите на Концепцията се позовават на информация, с която не би следвало да разполагат, твърдейки, че „сега броят на сметките в него по данни на ЦДАД е над 2 милиона. И към момента, голяма част от акциите на публични компании, придобити по време на масовата приватизация, се съхраняват по лични сметки. Тези акции не се съхраняват или управляват от инвестиционен посредник, какъвто следва да бъде обичайния подход за търгувани ценни книжа. По отношение на голяма част от тези сметки в продължителен период от време (над 15 години) се наблюдава липса на интерес от притежателите на тези книжа относно управление на съответните финансови инструменти, включително поради незнание на наследниците на починалите лица. Същевременно, част от притежателите на тези сметки, които са проявили интерес към книжата, не са предприели действия по управлението им, тъй като свързаните с това разходи (за прехвърляне по подсметка на инвестиционен посредник, включително при унаследяване, както и за съхранение и продажба) в повечето случаи са по-високи от стойността на самите ценни книжа.“ Нещо повече, снабдяването с такава информация е забранено по закон. Каква е наличността в над 2 млн. сметки, какви операции са извършвани през последните 15 години с тях, както и кои са притежателите на правата по тези сметки, съгласно ЗППЦК, следва да е изрична тайна, за която има нарочна забрана за разгласяване.

След като авторите на Концепцията не би трябвало изобщо да разполагат с цитираната информация, те не би следвало да имат възможност и да дефинират подобен проблем. Като проблем в Концепцията е дефинирана „липсата на заинтересованост у инвеститорите тези книжа да бъдат активизирани“, без да е посочен правен субект, за когото този факт е проблем, за да се определи доколко значима е обществената нужда този „проблем“ да бъде решен. ЗППЦК изрично определя, че само лицата, притежатели на акции, имат достъп до информацията по сметките си. Тази информация е поверителна, т.е. дали лицата – притежатели на безналични дялови ценни книжа, проявяват заинтересованост към тях, или не, е тясно личен въпрос на частно-правния субект, като не може той да бъде разгласяван и поставян на обществено обсъждане и решаване, нито да бъде третиран като въпрос от широк обществен интерес.

Вместо отнемане на правата върху т.нар. „спящи акции“, БСК предлага:

1. Извършване на справка за актуален адрес в сътрудничество с агенция ГРАО за притежателите на дялови ценни книжа, регистрирани по сметки в Регистър А. В акционерните списъци и лични сметки са налични всички необходими данни (три имена, ЕГН и адрес) за идентификация на всяко едно лице.

2. За починалите лица Агенция ГРАО издава служебно на Централен депозитар удостоверение за наследници с актуален адрес на вписаните като наследници лица.

3. Намалява се драстично административната тежест на процедурата за наследяване – извършва се автоматично служебно вписване на наследниците като нови собственици по партидата/сметката на починалото лице. Премахва се таксата за вписване на наследяването.

4. Премахват се таксите за прехвърляне на безналични ценни книжа от Регистър А на ЦД АД в регистър Б по подсметка на инвестиционен посредник.

5. Премахват се периодичните такси за управление и попечителство на безналични дялови ценни книжа по сметки при инвестиционните посредници при еднократни транзакции.

6. Въвеждат се минимални такси за 1 бр. разпореждане с безналични ценни дялови книжа – акции на дружества.

7. Създава се опростен и административно облекчен механизъм за бързо извънборсово обратно изкупуване от дружествата емитенти на акциите от техните акционери.

8. На всички лица т.1 и 2 по установените адреси се изпращат писма от ЦД АД, с което същите се приканват при желание да се разпоредят с ценните книжа по лични сметки в ЦД АД, като са описани възможностите за прехвърляне при инвестиционен посредник и продажба на борсата, или опростения механизъм за извънборсово обратно изкупуване от емитентите.

9.  Провежда се широкомащабна медийна кампания за популяризиране на въведените административни мерки. Кампанията ще се отрази положително на всички участници и на финансовия пазар като цяло.