БСК предлага да се забрани запорът и на фирмени сметки при извънредно положение
Организацията иска да бъдат напарвени промени в Закона за извънредно положение

© ECONOMIC.BG / pixabay
Българската стопанска камара (БСК) изпрати официално становище във връзка със Закона за извънредното положение, внесен от ГЕРБ в парламента вчера. Бизнес организацията подкрепя всички мерки на Министерския съвет, свързани със справяне с последствията от пандемията от COVID-19. Въпреки това от БСК не са напълно съгласни с няколко точки от новия закон и предлагат те да бъдат променени.
На първо място от Стопанската камара посочват, че забрана за запор на сметки при извънредно положение трябва да има и за юридическите лица, а не само за физическите, както е записано в сегашните текстове на закона. Според тях при извънредно положение се спира налагането на запори на банкови сметки на физически лица, както и на запори върху трудови възнаграждения и пенсии. Забранява се и извършването на описи на движими и недвижими вещи на физически лица.
От Организацията напълно подкрепят текстовете в закона, които регламентират работата от вкъщи, както и пускането в отпуск на служителите. „Приветстваме възможността за едностранно установяване на режим на надомна работа и работа от разстояние от работодателя и без съгласието на работниците и служителите. Подкрепяме и възможността от предоставяне на платен или неплатен отпуск и без съгласието на работника или служителя за периода на въведеното извънредно положение, както и едностранно въвеждане от работодателя на непълно работно време“, пише в писмото на стопанската камара.
В новия закон е записано още, че при временно преустановяване на работата на дадено предприятие, работникът има право на обезщетение в размер на 50% от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75% от минималната работна заплата – за периода на замразената дейност на предприятието.
По отношение на тази част от закона БСК също предлага тя да бъде променена. И новите текстове да гласят: „Държавата възстановява на работодателя 60 на сто от изплатените възнаграждения по този член, по ред и срокове, определен от министъра на финансите“.
Част от средствата за обезщетенията и възнагражденията при спиране на работата биха могли да бъдат насочени от Фонд за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, доколкото спирането на дейността на едно предприятие неминуемо може да доведе до финансово състояние, което да предполага откриване на производство по несъстоятелност, уточняват от организацията.