Бюджет 2023: В търсене на здрав разум

Във време на рекорден износ, на рекорден ръст на индустриалното производство, на рекордно ниска безработица и на висока инфлация да кажем, че ще изпаднем в най-лошия дефицит от 25 години насам, не звучи сериозно. С немного усилия и здрав разум България трябва да излезе от тази ситуация. Това заяви главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов на специално събитие посветено на традицията ИПИ да предлага свой алтернативен бюджет всяка година.

Според Института отказът на служебното правителство да изготви и внесе бюджет в Народното събрание създава известни рискове за страната.

Това води до изземването на функции на изпълнителната власт от парламента, с което въпросът кой носи отговорността се размива, а финансовата дисциплина се разрушава.

Проблемът е, че няма перспектива какво ще се случи с правителство и няма кой да носи отговорност“, коментира икономистът Петя Георгиева.

Иначе като задължителни политики, които би трябвало да намерят място в Бюджет 2023, ИПИ отново акцентира на финансовата децентрализация на общините, както и върху всички важни реформи, които трябва да се извършат, за да се присъедини България към еврозоната и да изпълни Плана за възстановяване и устойчивост. Икономистите на института настояват за „ясни котви“ вместо нови големи харчове.

В парламента различни парламентарни групи се опитват да увеличат рязко публичните разходи с екзотични хватки, посредством социалната сфера.

Те се опитват да компенсират всички за всичко“, коментира икономистът Красен Станчев.

Предложенията варират от увеличаване на минималната заплата, през безплатни учебници до нов ръст на пенсиите и други. Според икономиста Мартин Димитров сред основните проблеми е, че финансовото министерство не изчислява колко ще струват всички те, липсва оценка на въздействието им, както и откъде ще дойде финансирането им.

Има риск и за корпоративния данък, и за плоския данък“, посочи Димитров, тъй като в неофициални разговори с депутати на въпрос откъде ще дойдат парите за нови харчове е получил отговор, че в крайна сметка може да се повишат данъците.

Едно от решенията за свиване на разходите, според икономиста Георги Ангелов, пък е орязването на разходите за енергийни компенсации към бизнеса. От мярка, която допреди година и половина не съществуваше, сега това представлява един от най-големите разходи за публичните финанси, надхвърляйки 10 млрд. лв. за тази година. От началото на следващата компенсациите ще бъдат увеличени, с което общо може да струват близо 15 млрд. лв.

„Най-много пари по тази програма получава „Лукойл Нефтохим“, която има милиардни печалби, а ние ѝ даваме огромни компенсации. Само там като отрежем половината програма и я насочим – таргетирано – и веднага ни се оправят всички салда и финанси“, коментира Ангелов.

Според него е най-адекватно компенсации да получават малките и средни фирми, а големите предприятия да доказват дали ги заслужават, или не.

Нека да орежем неефективните разходи и няма да имаме нужда да вдигаме данъци“, допълни той.

Европейска дупка в бюджета

Въпреки известното забавяне на изпълнението на целите от Плана за възстановяване вицепремиерът по европейските въпроси Атанас Пеканов не поставя под риск средствата, които България трябва да получи догодина. В общи рамки те са две плащания, всяко на стойност около 1.4 млрд. лв.

Според неговата оценка има министерства, които срещат трудности в изпълнението на целите си, тъй като до момента не са получавали европейски средства, не са имали такива дирекции и специалисти.

Тези, които не са взимали европейски средства, още се учат“, допълни той.