България е соларен шампион

Никола Газдов е предприемач с 18-годишен опит в областта на възобновяемата енергия. Той е председател на АПСТЕ (Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия) и член на Управителния съвет на RPIA - Румънската асоциация на фотоволтаичната индустрия. Член е на Управителния съвет на SolarPower Europe и заместник-председател на Комитета на националните асоциации към базираната в Брюксел браншова организация. Управител е на Renergy, техническа консултантска компания, както и директор в Element Power, платформа за развитие на проекти за производство и съхранение на възобновяема енергия в България и Румъния.

Г-н Газдов, изпращаме поредно рекордно лято за соларната енергия в България. Пазарът в последните години се разви до бум, но как бихте го описали в момента, наблюдава ли се затишие?

България привлече над 6 милиарда лева частни инвестиции в енергетиката си, основно за изграждане на нови соларни централи. Те вече покриват голяма част от дневното потребление и намаляват борсовите цени, защото произвеждат ток с ниска себестойност. По данни на ЕСО (б.р. Електроенергийния системен оператор), към момента фотоволтаиците са над 5000 MW. След рекордните 2023 и 2024 г., мнозина очакваха пазарът да се забави. Всъщност, поне 2000 MW нови проекти са в напреднала фаза на развитие, или са стартирали строителство и ще бъдат реализирани в следващите 12-18 месеца.

Само в България 9000 MW фотоволтаични проекти чакат за присъединяване към мрежата. Развива ли се тя с достатъчен темп, за да отговори на търсенето? Колко време се чака за свързването на един соларен парк?

ЕСО вече работи по стратегически програми за модернизация и разширение на електропреносната мрежа. Целта на тези инвестиции е да бъдат подобрени междусистемната свързаност и управлението на мрежата, както и да се увеличи капацитетът за свързване на нови ВЕИ.

Към момента, присъединяването на един соларен парк отнема между 2 и 4 години, в зависимост от състоянието на мрежата в съответния район и нуждата от изграждане на довеждащи електропроводи. При вятърните електроцентрали този срок е много по-дълъг, защото там екологичните процедури допълнително забавят процеса.

Докато водим този разговор, цената на тока на борсата отново доближава нула лева. Такива стойности водят ли до отлив на инвеститори в чиста енергия и как соларната енергия може да запази мястото си под българското слънце?

Фотоволтаични мощности се изграждат, защото са най-евтината опция за производство на ток и това ги прави много конкурентни. Именно затова няма отлив на инвеститори, даже напротив - водещи енергийни компании от Централна и Югоизточна Европа тепърва навлизат на българския пазар. Разбира се, ниските и отрицателни цени на борсата са предизвикателство за всички производители на електроенергия. Ясно е, че инвестициите във ВЕИ няма как да продължат по досегашния модел - „строим, пък каквото стане“. Професионалният подход изисква да се намерят комплексни решения. Например, занапред надали ще се реализират много соларни паркове без батерии. Дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия също ще стават все повече, защото са базирани на взаимно изгодни партньорства между ВЕИ производители и големи индустриални консуматори.

Тоест, батериите и дългосрочните договори са „лекарството“ срещу нулеви цени?

„Лекарството“ е комплексно. То включва повече гъвкавост, системи за съхранение, стимули за индустрията да сключва дългосрочни договори, гъвкаво потребление, нови междусистемни връзки със съседите - всичко това е част от решението. Но има и друго - за да постигнем ниски цени и когато слънцето не грее, трябва да ускорим изграждането на нови вятърни мощности. България е единствената държава в ЕС, която над 10 години не е построила нито един нов ветроенергиен парк, което е абсурдно и трябва да се промени.

Може ли да се каже, че ВЕИ секторът навлиза в нова ера със системите за съхранение. Как те променят пазара и какво още предстои?

Много неща ще се променят. Никога досега не сме имали възможност да съхраняваме електроенергия в такива мащаби на толкова достъпна цена. Комбинацията от достъпни батерии и евтин соларен ток е перфектна предпоставка за инвестиции в съхранение. Защото батериите могат да зареждат на ниски цени през деня и да ги „прехвърлят“ към вечерния пик. Това нормализира пазарната волатилност и намалява цените за индустрията и бита. Батериите предоставят нови способности на ЕСО да управлява системата, което е ключово заради увеличения дял на променливо производство в региона.

Финансовата подкрепа по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) катализира допълнително пазарните процеси и зададе много агресивна времева рамка. Вече са изградени над 1300 MWh, а очакванията са този капацитет да нарасне до над 12 GWh към средата на 2026 г. По данни на ЕСО, към август 2025 г. има сключени договори за 7500 MW с капацитет над 23 000 MWh.

Все повече големи предприятия инсталират собствени соларни мощности. Това ли е новата енергийна независимост за бизнеса в България и какви предизвикателства среща този процес?

Индустрията търси дългосрочно ниски цени и повишена енергийна автономност. Фотоволтаичните централи предлагат и двете. Няма да е пресилено да кажем, че българската индустрия е соларният шампион на Европа. В последните години бяха изградени стотици слънчеви централи за собствена консумация по покривите на заводи и в близост до индустриални производства. Много от предприятията вече работят по тяхното разширение. Батериите са следващата логична стъпка. Неслучайно именно българска индустриална компания изгради най-голямата самостоятелна батерия в целия ЕС (б.р. „Адванс Грийн Енерджи“ АД).

Къде е България на соларната и батерийна карта на Европейския съюз?

България е соларен лидер - не само заради бързия растеж на инсталираните мощности, а заради десетките успешни компании. Най-големият системен интегратор в Европа идва от България, а секторът дава работа на повече от 10 000 служители. За съжаление, при вятъра сме на дъното. Ако не променим това, винаги ще догонваме останалите.

При батериите имаме шанс да сме сред лидерите, ако реализираме дори част от заявения капацитет. Енергетиката по дефиниция е инертна система, в която всичко се случва бавно и полека. В този контекст, скоростта на развитие на батериите разбива всички установени модели и ни поставя в изцяло нова среда. След по-малко от година, ако няма непредвидени сътресения, България ще затвърди ролята си на регионален балансьор, при това по категоричен начин.

Навлизането на изкуствения интелект (AI) и Интернет на нещата (IoT) в соларните технологии доведе до създаването на интелигентни решения, които значително подобряват ефективността и управлението на енергията. Какви са иновациите в сектора и случват ли се те и у нас?

Енергетиката се дигитализира и това създава много ползи за бизнеса и консуматорите. В България можем да се похвалим с няколко стартъпа, които изградиха конкурентни продукти, базирани на изкуствен интелект. Техните решения помагат за по-добро прогнозиране на производството, интегриране на системи за съхранение и превантивна поддръжка на електроцентрали. Търговците на електроенергия също се възползват от AI решения, изработени в България, за да оптимизират управлението на своите портфолиа.

Наскоро АПСТЕ и други организации публикуваха позиции относно проблеми, свързани с държавните продуктови такси за рециклиране на соларни панели и батерии. Какво ви притеснява и имате ли предложения за решаване на въпроса?

Проблемът е в остарялата нормативна уредба, която залага несъразмерно високи цени на продуктовите такси за рециклиране на соларни панели и батерии. Техните нива не са свързани с реалните разходи за оползотворяване и са между 5 и 10 пъти по-високи от сравними такси в други държави от ЕС. По този начин държавата изкуствено оскъпява соларните панели с 35%, а батериите с близо 20%. Инвеститорите очакват от българската държава предвидимост, а не необосновани регулаторни тежести. Внесли сме писма до Министерски съвет и ресорните министерства с искане да се приеме временна дерогация за период до две години. През това време нормативната база трябва да бъде преработена така, че да отразява реалните разходи за рециклиране и да бъде в рамките на средните ценови нива за ЕС.

Ако трябва да погледнем напред, какво е бъдещето на българската енергетика?

Бъдещето е свързано с продължаваща трансформация на енергийната ни система – все повече нови ВЕИ и батерии, развитие на преносния капацитет и междусистемната свързаност и умно управление на съществуващите енергийни активи. Тази комбинация ще гарантира устойчиво ниски цени и повишаване на енергийната ни сигурност.

Текстът е част от бр. 128 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.