„Остров на спокойствието“: Защо България пропилява безплатния си вятърен потенциал?

Вероятно всеки, който е минавал покрай Каварна, е забелязал белите перки, които се задвижват от добруджанските ветрове. Над 200 генератора произвеждат електричество в региона, където са разположени най-старият вятърен парк в България, „Калиакра“, и най-големият – „Свети Никола“. Мащабът им изглежда внушителен, но реално те остават символ на един енергиен потенциал, който страната ни все още не успява да разгърне, тъй като у нас над 10 години не е изграден нито един нов ветропарк, изключвайки малки проекти с по няколко турбини.

Темата бе във фокуса на специална конференция по повод 20 години вятърна енергия в България, организирана от Асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) и Българска ветроенергийна асоциация (БГВЕА).

Безплатнен ресурс

В България, когато говорим за възобновяема енергия, най-често си представяме соларни и водноелектрически проекти и оставяме вятъра на заден план, а той, както слънцето и водата също е безплатен, чист и неизчерпаем възобновяем енергиен ресурс.

Няма гориво за плащане, има инвестиция в технология и след това и вятърът, и слънцето са безплатни“, казва председателят на АПСТЕ Никола Газдов.

И докато соларните централи в България произвеждат ток 1250 – 1700 часа в годината, при вятъра достигат 2600 часа годишно.

Страната ни изостава в общата и европейска, и регионална картина. Съседните страни развиват такива проекти – от 2015 до 2025 г. в Гърция, например, са инсталирани 3.2 GW нови вятърни мощности, в Турция – от 4.7 GW през 2015 г. до 11.7 GW през тази. У нас от 2015 г. досега данните не са се променили и оставаме с инсталиран вятърен капацитет от 0.7 GW.

У нас секторът остава „остров на спокойствието“ – липсват инвестиции във вятър, въпреки огромния потенциал, казва още Газдов.

Д-р Мария Трифонова от Стопанския факултет на Софийския университет припомня, че за 20 години в ЕС вятърната енергия е нараснала шест пъти и вече се разглежда като стратегически стълб за постигане на климатичните цели. В Дания през 2024 г. 56% от търсенето на електроенергия е било покрито от вятър. По думите ѝ нетната нула е немислима без него.

Цената на енергията от вятър е най-ниска и се конкурира със соларните системи, в части на света даже е по-ниска, показват данни на Lazard.

У нас първият ВЕИ бум беше в периода 2011 – 2012 г., благодарение на преференциалните тарифи. След дълго затишие, от 2022 г. започва нов ръст – от 1000 MW солари през 2022 г. до над 5000 MW през 2025 г., като още 2000 MW са в процес на изграждане.

Този експоненциален растеж доведе до спад на борсовите цени на електроенергията. Дори се появи явлението „соларна канибализация“ – токът в определени часове е толкова евтин, че производителите получават нулеви приходи.

Това обаче стимулира инвестиции в батерии, обясни още Газдов, определяйки ги като „швейцарското ножче на енергетиката“. Във всеки блок, във всеки търговски център ще има батерия, казва още той.

Само в България вече има над 1500 MWh батерии, а догодина се очаква капацитетът да надхвърли 12 хил. MWh – количество, способно да съхрани цялото производство на двата блока на АЕЦ „Козлодуй“ за шест часа.

Експертите са единодушни, че вятърът и соларите се допълват, а заедно с батериите стават перфектният ВЕИ отбор. 

Вятърните централи произвеждат енергия през нощта, в периодите когато няма слънце и енергия от соларите“, допълни Радомир Драганов, който от 14 години отговаря за експлоатация на ВяЕЦ „Св. Никола“. 

Защо не духа вятърът в енергетиката ни? 

Причините защо у нас има толкова малко вятърни проекти са многопластови и обхващат както административни, така и политически, обществени и дори геополитически фактори. Сравнявайки с бума при соларите, вятърният сектор със сигурност има да извърви дълъг път. 

Драганов обясни, че соларната енергия е по-лесна за изграждане и експлоатация и изисква по-малко подготовка на екипа, а дейностите по поддръжка са по-опростени. При вятъра нещата са малко по-различни – в сектора се търсят по-подготвени кадри и това е предизвикателство. 

Процедурата по изграждането на един вятърен парк включва ветроенергиен одит, проектиране, финансиране, строителство, експлоатация, демонтаж и рекултивация на земята. За да премине през всички фази за такъв проект, е необходимо близо десетилетие. 

Газдов допълни, че проблемите започват още с енергийното законодателство, следват разминавания с градоустройствени и нормативни актове, две години предпроектно проучване, ОВОС и като цяло по-дълг инвестиционен процес.

Процедурите в много случаи отнемат повече време, отколкото е предвидено в закона, защото някой оказа натиск, прави кампания“, коментира още председателят на АПСТЕ. 

Според него, в България инвеститорите не могат да достигнат до момента за финално-инвестиционно решение и да имат всички разрешителни. Но въпреки това има интерес към проекти, тъй като няма индустриална компания, която да не иска да купува ток от вятър.

Все пак у нас нови вятърни проекти се разработват и са над 3 GW, които са в относително напреднала фаза на развитие, но не са достигнали финален етап.

Потенциалът за нови проекти е по-голям, отколкото беше преди 10 – 15 години, заради добрия ветрови ресурс“, обяснява Газдов. 

Кен Лефковиц, който също е част от БГВЕА и АПСТЕ, казва, че се изискват усилия и търпеливост, за да се занимаваш с вятърен бизнес в България.

Масова дезинформация срещу вятъра

Севда Йончева, част от УС на АПСТЕ, разказа за друга основна причина, която спъва развитието на сектора – дезинформацията в социалните мрежи, с която масово се разпространяват митове и фалшиви новини. 

Тя определя вятъра като липсващото парче от енергийния пъзел и едната причина е именно дезинформацията, която превръща вятърните турбини в „плашило“. 

България изпуска да превърне своето слънце и вятър в енергия, нашият български вятър“.

Йончева обясни, че срещу такива проекти се води „професионална маркетинг кампания със злонамерена цел и българите харесват ВЕИ, но не и в техния „заден двор“.

„Да, ама не тук“ – у нас хората искат евтина енергия и сметката за ток да е ниска, но като дойде проектът, не искат да е в тяхното населено място, казва още тя. 

Локалните притеснения са суровината, а координираните кампании – инструментът. За да се попречи на развитието на бранша, се създават неправителствени организации, близки до местни и политически или икономически интереси, но се позицинионират като граждански. 

Тези НПО-та създават онлайн съдържание срещу вятърни проекти, организират протести и оказват натиск върху местната власт.

По думите ѝ, конфликтът между вятъра и земеделието е мит и подкрепя тезата си с данни. В България има 52 млн. декара земеделска земя, 35 млн. от тях са обработваеми, а до момента всички инсталирани ВЕИ проекти у нас заемат общо 42 хил. декара – 5 GW соларни мощности и 700 MW вятърни. Предполагайки че вятърните проекти ще се развият до между 3 и 5 GW вятър, а слънчевите мощности ще продължат да растат, ако всички инвестиционни намерения се реализират, площта, която ще заемат е 100 хил. декара – под 0.1% от българската земеделска земя. За сравнение, въглищните централи с прилежащата им инфраструктура заемат 240 хил. декара. 

Проф. д-р Павел Зехтинджиев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН разказа за още една причина да се пречи на бранша – птиците. Орнитологът обясни, че за 15 години в страната ни заради вятърни проекти са загинали общо 289 птици от 100 вида. 

Данните показват, че по пътя има повече смъртност при птиците, отколкото около вятърните паркове. 

Във ветропарк "Калиакра" експертите разполагат със специална система за защита на птиците, която следи полетите им около 114 перки. От началото на тази година камери с изкуствен интелект дават сигнал при появата на птица около генераторите. 

Според Зехтинджиев няма как да не оставяме отпечатък и въздействие, но нито едно изследване досега не е доказало, че вятърните перки пречат на животните. 

Накратко вятърът може да бъде гръбнак на зелената трансформация, но без промяна в административните и обществени нагласи България рискува да пропусне възможността да превърне своя „безплатен ресурс“ в стратегическо предимство. А часовникът тиктака и страната ни няма повече време за губене, взимайки предвид развитието на ресора в региона и Европа.