От лев към евро: Какво се случи в първия месец?

Месецът на двойно обращение на лева и еврото отмина. Към 30 януари 2026 г. знаем, че 75% от левовете в обращение вече са изтеглени, което е в рамките на очакваното. Икономиката навлезе във февруари с над 6.1 млрд. евро в обращение, като сумата най-вероятно ще достигне до 9 – 10 млрд. евро до края на първия месец на разплащания само с евро. Тази сума би трябвало да покрие всекидневните нужди на пазара и съответно нивото на (транзакционен) кеш в икономиката да се нормализира (виж повече за търсенето и нуждите от кеш в икономиката в изследване на ЕЦБ „The paradox of banknotes: understanding the demand for cash beyond transactional use“).

Останалите левове ще продължат да се свиват, но няма на станат нула. Като стигнем около 90% изтеглено налично парично обращение в лева, най-вероятно ще влезем в плато. С други думи можем да очакваме около 2 – 3 млрд. лв. да останат необменени (по различни причини) за по-дълъг период, в т.ч. огромно количество монети. В Хърватия например, три години след въвеждането на еврото бяха отчетени банкноти на стойност 3 млрд. куни и монети на стойност над 1 млрд. куни, които все още не са изтеглени от обращение.

Големият въпрос след преминаването на периода на двойно обращение и стабилизирането на кеша в икономиката (вече в евро), е какво се случи с цените. Експресната предварителна оценка на НСИ според националния индекс на цените отчете месечна инфлация от 0,7% (1,6% в ресторантите) през януари 2026 г. Темпът на нарастване на цените е по-нисък спрямо януари 2025 г., когато месечната инфлация достигна 2%, провокирана в голяма степен от промени в косвените данъци (повишение на ДДС върху хляба, брашното и ресторантьорските услуги) и административно определяни цени. Интересно е, че във всички основни групи (храни, ресторанти, комунални услуги, транспорт) ценовата динамика преди година е била по-висока.

Годишната инфлация се забавя чувствително – 3.6% през януари 2026 г. спрямо над 5% в края на 2025 г. Това беше напълно очаквано, тъй като еднократният скок от януари 2025 г. вече влиза в базата и не тежи върху годишната инфлация. Абсолютно същите движения наблюдаваме и по европейската методология, като годишната инфлация спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени се забавя до 2.3%. Данните на Евростат показват, че близо 10 страни от еврозоната имат по-висока годишна инфлация от България през януари 2026 г.

Това обаче не означава, че всичко с цените в икономика е наред. Първо дребното. Месечната инфлация показва известно увеличение на цените, което можем да обвържем с преминаването към евро – в рамките на до 0,5% допълнителна инфлация от закръгляне, която е по-видима в сферата на услугите. Това е очаквано и еднократно, в този смисъл не е драма. По-големият въпрос е натискът върху цените, който идва през експанзията на бюджета, сериозният ръст във възнагражденията и рекордите в кредитирането. Това са процесите, които трябва да следим с повишено внимание.

В тази среда разговорът за състоянието на държавните финанси и фискалната политика е особено важен. Изпълнението на бюджета за 2025 г. показва, че държавата поне технически и на кешова база успява да се задържи около 3-те процента бюджетен дефицит, но това е без да отчитаме скрити плащания през ББР и със задържане на определени плащания (обичайно от инвестиционната програма, но не само). Въпреки много доброто изпълнение на данъчните приходи (спрямо миналата година), няма как да не отчетем и „липсващите“ 3 млрд. лв. приходи от ДДС (свръх заложени, но невъзможни за събиране).

На всички наблюдатели беше ясно, че тази прогноза за приходи от ДДС няма да се сбъдне. Лошото в случая е, че предложените (няколко) проекта на държавен бюджет за 2026 г. включваха същата (дори по-щедра) прогноза за приходи от ДДС за настоящата година. Или с други думи, ако оставим настрана мечтите за свръх приходи от ДДС и политиците спазят обещанието си (негласно към площада) да не вдигат данъци, бюджетът за 2026 г. трябва да включва сериозни структурни мерки, които да овладеят бюджетния дефицит. Това не може да се случи в настоящия парламент – последното в отговор на идеите сега да се гласува скоростно нов бюджет преди изборите.

Изглежда, че все пак този парламент ще има още бюджетна работа. Причината е, че удължителният бюджет, който пази държавната хазна и дава известно спокойствие, в т.ч. увеличи възнаграждения в публичния сектор, изглежда ще се нуждае от ново удължаване. Изборите ще са чак през април, а в този си вид удължителния закон дава рамка за три месеца. Това е по-скоро технически и нормативен казус, но все пак най-вероятно ще трябва да се мине през ново гласуване до края на март 2026 г. Важно е това гласуване да бъде максимално просто, без да се допускат екстравагантни идеи за нови разходи и поемане на ангажименти с дългосрочна тежест върху данъкоплатците.

*Заглавието взема повод от книгата „От лев към евро: Кой е най-добрият път“ (2001 г.)

Източник: Институт за пазарна икономика