Economic.bg 
Регулации
„Климатичен дъмпинг“ грози България без ясни правила за въглеродния данък по границите
ИСС настоява за вторично законодателство и ясно разпределение на отговорностите, свързания с Механизма, който ще действа от 2026 г.
© ECONOMIC.BG / ИСС
~ 2 мин.
България трябва спешно да изгради вторично национално законодателство за Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM), както и да определи ясно ангажиментите на отговорните институции. Това е ключово условие за навременното и ефективно прилагане на механизма, който влиза в сила през 2026 г., посочва Икономическият и социален съвет (ИСС).
Рискове от „климатичен дъмпинг“
Според анализа, намаляващата конкурентоспособност на европейските производители спрямо вносителите извън ЕС вече е сериозен икономически проблем. Делът на ЕС в световната икономика е спаднал от 25.8% през 2004 г. до 17.6% през 2024 г., а в глобалния износ – от 18.9% на 14%. Най-силно това се усеща в тежките индустрии като металургията, производството на цимент и химическата промишленост.
Въпреки че емисиите в ЕС в тези сектори са намалели с около 50% от 2005 г. насам, значителна част от този спад се дължи на по-ниско производство, а не на технологични подобрения. Това създава предпоставки за „климатичен дъмпинг“, при който трети държави поддържат конкурентни цени, защото не прилагат същите екологични стандарти. Именно за да противодейства на това, Европейската комисия въведе CBAM.
Предизвикателствата в България
В анализа си ИСС предупреждава, че българската икономика е силно зависима от въглеродно интензивни производства, което я прави особено изложена на риск от т.нар. „изтичане на въглерод“. Това означава преместване на производства в страни с по-ниски екологични стандарти, което може да доведе до загуба на работни места и спад в икономическата активност.
Съветът подчертава необходимостта държавата да следи отблизо приложението на CBAM и да създаде механизми за оценка на въздействието му върху националната икономика. Така България ще може да предоставя аргументирана обратна връзка към Европейската комисия.
ИСС обръща внимание, че у нас липсва ясно разпределение на институционалната отговорност по прилагането на механизма. По закон компетентният орган е Изпълнителна агенция „Околна среда“, но вносът и контролът на границата са в правомощията на Агенция „Митници“. Затова е необходимо да се дефинират и разграничат ролите на двете институции, за да се избегнат проблеми при старта на оперативната фаза на CBAM.
Прочетете още
- Въглеродният граничен данък ще натовари вноса с 22 млрд. евро до 2035 г.
- Как България ще прилага въглеродния данък по границите от 2026 г.
- Какво е CBAM и как ще се отрази на вноса в ЕС от 2026 г.
