Бюджетният дефицит надхвърли 1.1 млрд. лв.

Бюджетният дефицит на България продължава да расте с бързи темпове, движен от изпреварващото нарастване на разходите. Предварителните данни от Консолидираната фискална програма (КФП) показват, че за първите четири месеца от годината се е оформила "дупка" в бюджета в размер на 1.13 млрд. лв. (0.6% от прогнозния БВП). А само през месец април тя се е разширила с 440 млн. лв.

Министерството на финансите дава сравнение с първите четири месеца на 2022 г., когато бе отчетен излишък в размер на 882.5 млн. лв. Това означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 2 млрд. лв.

Продължава тенденцията от предходните месеци на годината ръстът на разходите (около 24%) значително да изпреварва ръста на приходите (12%). Това е основната причина за влошаването на бюджетната позиция спрямо предходната година, казват от МФ. Ръстът в приходите се забавя спрямо предходните месеци основно поради по-ниските постъпления в частта на помощите, където се отчитат грантовете по програмите и фондовете на ЕС.

Приходите, помощите и даренията по КФП към април 2023 г. се очаква да бъдат в размер на 19.92 млрд. лв. и нарастват с 2.13 млрд. лв. спрямо отчетените към края на месец април 2022 г. Данъчните постъпления нарастват номинално спрямо същия период на 2022 г. с 2.04 млрд. лв. (14.6%), неданъчните – с 373 млн. лв. (13%), а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) – са по-малко с 290 млн. лева.

В частта на данъчните приходи постъпленията от социалноосигурителни вноски нарастват номинално с над 17%, докато при косвените данъци се отчита по-умерен ръст от 5.4% основно поради по-ниски постъпления в частта на приходите от ДДС от внос. Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол спрямо отчетената за същия период на предходната година – средната цена на суровия петрол, внесен за преработка, средно за първото тримесечие на 2022 г. бе около 97.7 щатски долара за барел, докато средно за първото тримесечие на 2023 г. е 54.1 щатски долара за барел (намаление с 47.7%). В допълнение, върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, спадът в количествата суров петрол, внесени за преработка, както и спад на количествата на внесените стоки пораждащи ДДС.

При преките данъци са добри параметрите по изпълнението на приходите от ДДФЛ и други данъци (вкл. и поради въведените от началото на 2023 г. целевите вноски по § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.), докато приходите от корпоративни данъци са близки до отчетените за същия период на предходната година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 21.05 млрд. лева. За сравнение, разходите по КФП към април 2022 г. бяха в размер на 16.91 млрд. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, издръжка, персонал и други.

Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена  към 30.04.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 585 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.