България е първенец в ЕС по намаляване на парниковите газове

Емисиите на парникови газове в ЕС са намалели с повече от 5% през второто тримесечие на 2023 г., като най-голям спад е отчетен при доставките на електроенергия и газ. Най-големи намаления на парниковите газове, отговорни за затоплянето на планетата, са регистрирани в България (-23.7%), Естония (-23.1%) и Нидерландия (-10.3%), показват данните на Евростат. 

От 21 страни членки на ЕС, които намалиха емисиите си на годишна база през второто тримесечие, десет страни (България, Белгия, Дания, Франция, Гърция, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания) успяха да го направят, като същевременно повишиха своя БВП, допълва сатистическата агенция.

Емисиите на ЕС между април и юни възлизат на 821 милиона тона CO2 еквивалент, което е спад от 5.3% спрямо година по-рано, докато икономиката на блока остава почти стабилна, регистрирайки годишна вариация от 0.05% през периода. Снабдяването с електроенергия и газ - секторът, чиито емисии спаднаха най-много (-22%) - допринесе с 15.5% за общата сума, докато селското стопанство представлява 14.3%, а транспортът и съхранението – 12.8%.

ЕС има една от най-амбициозните политики за борба с изменението на климата от всяка друга голяма икономика, след като прие закони за постигане на целта си до 2030 г. да намали нетните емисии с 55% от нивата от 1990 г. (б.р. – анализаторите определят това като минимума, необходим за достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г.) За да изпълни таргета си за въглеродна неутралност, блокът по-рано тази година увеличи целта си за дял от възобновяема енергия до 42.5% до 2030 г. от предишна цел от 32%.

Стремежът към използване на повече възобновяеми енергийни източници, като вятър и слънчева енергия, набра инерция след руската инвазия в Украйна, която накара ЕС да прекрати зависимостта си от руските изкопаеми горива, най-вече чрез местно произведена нисковъглеродна енергия. Има обаче политическа и индустриална съпротива срещу зелените цели.

Производството има основен принос за емисиите на парникови газове през второто тримесечие, което представлява 23.5% от общите емисии, следвано от домакинствата със 17.9%.