Цеков ще търси помощ от депутатите за индексацията на „Хемус“

Регионалният министър Андрей Цеков ще потърси помощта на Народното събрание по казуса с порочните инхаус договори, по които се строи магистрала „Хемус“. Следващата седмица той ще входира предложение за разрешаване на въпроса до народните представители. Това заяви самият той по време на изслушването му в ресорната комисия в парламента.

От думите му се разбра, че Цеков ще иска разрешение от депутатите, за да одобрят индексация на въпросните порочни договори, тъй като такава опция в Закона за обществени поръчки няма. Какъв ще е размерът на индексацията за момента не е ясно. Под въпрос остава и дали министърът ще предложи решение, което да направи „строителите под прикритие“ на магистралата всъщност реални изпълнители, които да носят отговорности за построеното.

Сега цялата отговорност пада върху държавното „Автомагистрали“, което по времето на ГЕРБ е превъзлагало дейностите на частни фирми с договори за наем на техника и доставка на материали. Припомняме, че през последните две години служебните кабинети, както и редовният кабинет „Петков“ разкриха, че фирмите са получавали огромни аванси, но и че по някои от лотовете се е строяло незаконно без надлежната строителна документация.

Кулминацията бе разкритата престъпна схема, съобщена от бившия вътрешен министър Бойко Рашков, който информира, че авансите от лот 5 са изнесени в чували или са били използвани за строителството на луксозни хотели.

Същите тези фирми обаче сега имат претенции за стопанска непоносимост, т.е. изискват още средства, за да продължат строителството на магистралата. Липсата на индексация на тези порочни договори е причината през последната година и половина дейностите да са почти замрели, съобщи Цеков днес.

Ако бъде разрешен този въпрос, то тогава ще може да бъде възобновено строителството с темпове по договорените графици. Строителни работи има на участък 2 и 3, а 1 е практически замразен“, заяви министърът.

Около 100 млн. лв. са заделени в проектобюджета на финансовото министерство за 2024 г. Според Цеков обаче тази сума е крайно недостатъчна и би стигнала само за довършването на лот 1. По думите му това е така, тъй като не е решен правния казус, но и заради това, че в момента тече едновременно строителство на 5 магистрали („Струма“, „Европа“, „Хемус“, скоростния път Видин – Ботевград, а съвсем скоро ще започне и строежът на Русе – Велико Търново).

Това така се е случило във времето и причината да не се строят с бързи темпове досега позволяваше на бюджета да издържи. Само за тези 5 магистрали са заложени около 1 млрд. лв. от бюджета на АПИ“, коментира Цеков.

Той заяви, че евентуално може да се използва буфер в бюджета, „но той е за сметка на забавените темпове от Видин – Ботевград, където има заделени 370 млн. лв., както и от „Струма“, където зависим от волята на Европейската комисия.“

Аз искам да видя още 500 млн. лв. в бюджета, за да съм спокоен, че ще ги има всички магистрали.“

Той допълни, че МРРБ е подало бележка към МФ и имат уверението, че ведомството ще получи допълнителни средства за финансиране на всичките обекти. По думите на Цеков, ако вървят всичките с добри темпове на строителство, „няма да ни стигнат и милиард и половина.“

Припомняме, че до момента строителството на „Хемус“ е глътнало над 1.4 млрд. лв. С колко още ще се оскъпи, ще стане ясно, след като бъде входирано проекторешението за индексация.

Магистрала, но не точно

Оказва се, че лот 9 от „Хемус“ е проектиран за скорост от 120 км/ч с проектен габарит Г27. На практика това означава, че тази част от магистрала не е същинска магистрала за скорост от 140 км/ч, а е скоростен път.

Министърът заяви, че ако се стигне до ново проектиране, то то би забавило старта на строителството поне с 1 година. В момента за въпросния лот има изготвен технически проект, вървят отчуждителни процедури и по думите на Цеков „ако се намери решение с индексацията, ще почне да се строи следващата година“

Той информира, че по време на служебния кабинет е бил направен одит на пътната безопасност за лотовете 4, 5 и 6, като има препоръка за увеличение на габарита за скорост до 140 км./ч, тъй като и тези лотове са заложени за Г27, т.е. за скоростен път и по-ниска скорост.

Има сключени договори за препроектиране.“

ВиК законът и консолидацията на водните оператори

Следващата седмица МРРБ ще качи за обществено обсъждане законопроект за Водоснабдяване и канализация. В него ще бъдат отразени всички бележки и коментари, направени по предишния вариант, изготвен от служебния кабинет. Той бе силно критикуван от КЕВР, но и от общините.

Цеков разкри, че са водени разговори с Европейската комисия за отделен воден регулатор, различен от КЕВР. Самостоятелният независим регулатор е залегнал в Плана за възстановяване.

Твърдо застанахме зад принципа на консолидация, който е заложен в стратегията за развитие на сектора и без него не може да мислим за реформа“, заяви Цеков.

По думите му реформа е следваща стъпка, тъй като „този сектор, конструиран на търговски принципи, към настоящия момент не може да съществува.“ Допълни, че тежестта на инвестициите е голяма, а само малка част от тях са с пряк приход за ВиК операторите. Друга част от тях е в полза на обществото, но те не се отразяват в цената на водата. Всичко това, съчетано с регулираните цени, поставя сектора в невъзможност да се реформира и да разполага с достатъчно средства за развитие.

Подходът е един оператор на една територия и 6-месечен период на правоприемственост.“

Министърът заяви, че ВиК проекти ще бъдат индексирани със средства, които ще отпуска ВиК - Холдинга. По думите му наличният бюджет на Холдинга е около 700 млн. лв., а след индексацията ще се стопят двойно. 

Срутища и свлачища

На въпрос какво се случва с констатираните 84 свлачища, за чието укрепване отново „Автомагистрали“ има сключени договор по инхаус процедури, Цеков заяви, че те са

най-тежкият камък в това министерство, не защото са много по-различни от „Хемус“ и Видин – Ботевград, а заради платените аванси. Те са около 50% от стойността, а проектната готовност е нулева.“

Проектът за укрепване на свлачище край Своге няма да бъде изпълнен срок, заяви Цеков. Причината – констатирани допълнителни пропуски в пъвроначалния проект, увеличен обем от работа. Единствено по 5 свлачища се работи. Други 20 са с проектна документация, а при останалите трябва да се търси решение за едностранно разваляне на договорите, „с приемането на целия риск със загуба на авансите.“

Припомняме, че бившият регионален министър Виолета Комитова разкри, че през 2019 г. „Автомагистрали“ е платила авансово 188 млн. лв. на 25 фирми, които е трябвало представят и изпълнят проектите за укрепване.