„България губи милиарди“: КРИБ разчерта приоритетите на бизнеса за 2024 г.

Основните приоритети на бизнеса в България през новата 2024 г. са пълноправното влизане на България в Шенген до края на годината, приемане на еврото от началото на 2025 г. и присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през 2026 г. Този план начерта Кирил Домусчиев, председател на най-голямата работодателска организация – КРИБ – при представянето на най-важните задачи за предстоящата година.

От началото на тази година Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България е ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).

Очаквано специално внимание бе обърнато на частичното влизане на България в Шенген – само по въздух и вода. Домусчиев го описа като „успешна първа крачка“, която много бързо трябва да бъде последвана от нова – отваряне на сухопътните граници, тъй като сега „България губи милиарди“.

Ще настояваме да бъдем пълноправни и по суша в най-кратки срокове“, коментира той.

Работодателите не бяха единодушни по отношение на идеята да има ли бойкот срещу австрийските фирми, стоки и услуги. Според председателя на АИКБ Васил Велев такъв трябва да има, но останалите са на мнение, че икономиката и политиката не бива да се объркват и България има подкрепата на австрийския бизнес за присъединяването си в пространството.

Според Велев без Шенген по суша на практика няма свободно движение на стоки, а ако остане само по въздух и море това е „провал“.

Домусчиев допълни, че наличието на редовно правителство в последните месеци дава на бизнеса надежда за смяната на валутата с евро от 1 януари 2025 г. Година по-късно бизнесът се надява да стане част и от ОИСР, а Домусчиев подчерта, че

се надяваме този път да не изоставаме от Румъния и Хърватия, които също са на етап кандидатстване“.

Припомняме, че миналата година Хърватия се присъедини както пълноправно към Шенген, така и към еврозоната.

Работодателите бяха категорични, че еврозоната няма да донесе допълнителна инфлация, но тя може да бъде пречка за влизането ни в еврозоната.

Васил Велев бе категоричен, че трябва да се положат усилия да се види, че имаме стремеж към влизането в еврозоната и че ни е приоритет, за да може на България да се направи компромис с инфлацията подобно на Хърватия. А председателят на КРИБ припомни, че

Която и държава да поканите от еврозоната, наблюденията са, че ефектът е изключително положителен и за хората, и за бизнеса, и за държавата. Всичко друго са спекулации“.

Работодателите обърнаха специално внимание на сектора на енергетиката, който бе описан като „изключително важен за бизнес средата“. Там приоритетите за новата година са няколко, сред които подписване на дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия, създаване на национален пазар на емисии на парникови газове, повишаване на ефективността на държавните предприятия, които „живеят ден за ден и по един или друг начин го плащаме ние", и пълна либерализация на пазара на електроенергия и оптимизиране на компенсаторния механизъм за високите цени на енергията.

Домусчиев бе категоричен, че големите енергоинтензивни фирми трябва да се подкрепят с дългосрочни договори с преференциални цени и даде за пример този подход в големите икономики, като Германия и Франция.

По идеята за национален пазар на емисии на парникови газове според председателя на КРИБ това ще улесни предприятията и ще направи процеса по декарбонизация разходно ефективен.

Приоритет за бизнеса в България също така е промяна в механизма за минималната заплата, който бе приет в началото на миналата година и на практика започна да действа от началото на тази. Той взима под внимание само средната брутна заплата в България, но според Васил Велев трябва да взима предвид и динамиката на икономиката, безработицата, спецификата на различните браншове.

Той сравни България с най-големите икономики, сред които Китай и Индия, които не се стремят минималната заплата да е половината от средната и се развиват много по-динамично от България.

Велев подчерта и нуждата от по-добре насочено социално подпомагане, а не такова "на калпак", както и пенсиите да не бъдат изкуствено повишавани, а да бъдат функция на осигурителния доход.

Приоритет за бизнеса е и улесняването на достъпа на работна ръка от трети страни.