България и ЕК тепърва ще уточняват какво значи „реформа“
Въпреки одобрението на Брюксел за българския План за възстановяване пари няма да дойдат, ако двете страни не се разберат в следващите два месеца
Снимка: Красимир Свраков
2063
~ 3 мин. четене
Автор: Антония Симова 
Българското правителство и Европейската комисия имат два месеца да се разберат как точно ще се оценява процесът по завършване на дадена реформа, част от Плана за възстановяване. Именно от този фактор ще зависят плащанията, които българската страна ще получава безвъзмездно от Европа в замяна на трансформирането си в по-зелена и дигитална икономика. Това стана ясно от думите на ръководителя на представителството на Европейската комисия в България Цветан Кюланов.
Двете страни трябва да се уточнят какво разбират да е направена реформа – дали приемането на промени в закона, или вече някакви конкретни резултати от това законодателство. За всички отделни реформи тези неща ще бъдат много точно договорени, за да бъде после по-лесно оценяването на напредъка“, посочи Кюланов.
Пример бе даден с реформата при обществените поръчки, където конкретно е посочено с колко точно трябва да се намали броят на търговете със само един участник. Заедно с това има и нормативни промени и конкретни числа, които трябва да бъдат постигнати.
На база на тези извършени реформи ще бъдат получавани и плащанията към България. За тях правителството може да кандидатства два пъти годишно, като обикновено това се случва през първото и третото тримесечие. Очакванията са България да направи първото си искане в края на второто или началото на третото тримесечие, като от 2023 г. трябва да влезе в ритъма на останалите страни.
Процедурата по одобрение на плащането трае около три месеца – Европейската комисия има на разположение около два месеца, след което издава препоръка към Икономическата финансова комисия част от европейския орган, който има около месец, за да финализира одобрението. То се дава на база завършване на определена реформа или инвестиция. Ако проектът не е достигнала тази фаза, на България може да ѝ бъде отказана частта от плащането за реформата/инвестицията, която не е изпълнена. Правителството може отново да кандидатства за въпросната сума при следващо искане за плащане, като в случай, че и тогава не бъдат изпълнени условията, страната губи парите по този въпросен обект, но продължава да работи по останалите.
Неизпълнение на една част от Плана не води до спиране на целия План“, коментира Кюланов.
Промени по Плана в движение
Страните членки имат право да искат промени в своите Национални планове в движение, но те трябва да бъдат много добре обосновани. Пример за промяна се смята и ако след няколко месеца правителството реши да включи още проекти в Плана, като ги финансира с нисколихвени заеми, каквато опция предоставя Европейската комисия. Искане за това обаче България може да направи най-късно до август 2023 г.
Припомняме, че към момента България не се възползва от тях, въпреки че в коалиционното споразумение бе заложено да се направи анализ на възможността. „За“ използването на заемите се обяви и служебният вицепремиер по европейските въпроси Атанас Пеканов, който на практика изпрати Плана в Брюксел през октомври.
Преработването на Плана с искане да се ползват и заемите трябва отново да премине през Европейската комисия за одобрение, а след това и през Съвета на Европейския съюз.
Средствата за държавите членки може леко да се свият или увеличат в бъдеще на база данните за брутния вътрешен продукт за 2021 г., които ще бъдат налични в края на юни тази година.
Ако някоя държава се е възстановила по-добре от кризата, значи се намира в по-добра форма, а ако някоя е по-зле, може да получи и малко повече средства“, коментира Кюланов.
