Интервю | България може да заеме стратегическо място в новата индустриална карта на ЕС

Цветелина Пенкова е депутат в Европейския парламент от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (S&D), избрана с мандат от Българската социалистическа партия. Родена е в София, а образованието ѝ преминава през едни от най-престижните европейски университети – тя е магистър по финансова икономика от Оксфорд и бакалавър по международна икономика и финанси от Bocconi University и Central European University.

Преди да се влезе в политиката, Цветелина Пенкова трупа опит в банковия и финансовия сектор, работейки в Лондон за институции като Royal Bank of Scotland и инвестиционната компания Hayfin Capital Management. От 2019 г. е евродепутат, а от 2024 г. – заместник-председател на Комисията по индустрия, изследвания и енергетика (ITRE) в Европейския парламент. Акцент в работата ѝ са политиките в областта на енергийния преход, иновациите и стратегическата автономия на Европа.

Г-жо Пенкова, една година след доклада на Драги Европейският съюз изписа и изговори хиляди, десетки, стотици, да кажем, страници с мерки и амбиции как да Блокът да стане по-конкурентоспособен. Според Вас, тези мерки ще останат ли само на хартия или в действителност се работи по тях и какво всъщност ни казва тази нова Чиста индустриална сделка?

За Чистата индустриална сделка е добре да се отбележи, че всъщност е продължение, или втори етап на всичко, което правехме във връзка с така наречената вече с негативна конотация Зелена сделка.

Зелената сделка постави акцента върху възобновяемата енергия и енергийната ефективност, тоест не само какво произвеждаме, как го транспортираме, но и как разходваме произведената енергия и как я съхраняваме.

Тоест, това бяха основите или инфраструктурата, която позволява вече да говорим за изграждане на конкурентоспособна европейска икономика. Говорим за нови производства, за високи технологии в рамките на целия Европейски съюз.

На този етап, ако трябва да отговорим накратко, е създадена инфраструктурата и сега се създава законовата рамка.

В предходния мандат също така приехме две ключови законодателства. Едното беше за критичните суровини, тоест да се определи кои са наистина критичните суровини в Европейския съюз, които са в основата на производства, развивани на база експертиза или традиции, които имаме.

И вторият ключов регламент, който приехме, беше за така наречената Промишленост с нулеви нетни емисии, или Закон за реиндустриализацията, в който дефинирахме 18 стратегически технологии за Съюза. Стратегически означава, че те могат да бъдат подпомагани финансово, тоест могат да кандидатстват за европейско финансиране и би трябвало да се ползват със сравнително осезаеми административни облекчения, тоест всякакъв тип разрешителни и документи, които се издават, трябва да бъдат по по-бърза процедура.

Тоест тези два закона, заедно с цялата инфраструктура, свързана с енергетиката – възобновяеми източници, инвестиции в технологии за енергийна ефективност и технологии за съхранение – поставиха основите, които днес ни позволяват наистина да започнем стратегически да инвестираме и да градим производство в Европа.

Докладът на Драги го каза много ясно: ние изнесохме голяма част от производствата, голяма част от експертизата по икономически причини, било то по-евтина работна ръка, в държави, които са извън ЕС, с по-евтина електроенергия или по-евтини суровини.

Но Covid, войната и енергийната криза показаха, че няма как да сме изцяло зависими за всичко от външни доставчици.

Но като че ли нещата все още са на хартия? Бизнесът споделя, че нещата са разписани, но не се вижда все още резултата от това, което е разписано.

Точно така. Индустрията, браншовите организации участваха активно в разписването на законодателството, тъй като разпоредбите до голяма степен са технически и се изискват професионални познания, за да можем ние да зададем законова рамка, която да работи в тяхна полза.

Отчитаме обратната връзка, че все още не всичко се прилага, но това наистина до голяма степен вече зависи и от регионалните власти, от националните власти. Тоест, наистина отне някакво време, но вярвам, че когато се завърти колелото, ще се задвижат доста бързо нещата.

Европейският пазар все още е фрагментиран, ръководи се както на европейско, така и на национално ниво и държавите членки често сами си създават проблеми. Как Европейският съюз се справя с това?

Създаването на конкуренция между държавите е ключов проблем. Неслучайно във всички документи и във всички доклади и становища, които се цитират през последната година и половина, вече се говори за европейска конкурентоспособност, за европейска индустрия, за европейски технологии.

Според мен първият проблем обаче, който трябва да решим, преди практически наистина да можем да изградим пътя в тази посока, е в енергетиката.

Много е труден разговорът за конкурентоспособността на европейските предприятия, когато електроенергията в България и в Централна и Източна Европа като цяло, е 10 пъти по-скъпа, отколкото в Северна Европа.

Именно затова, според мен, първият и най-важният законов регламент част от Чистата индустриална сделка, който очакваме Европейската комисия да представи през есента на тази година, е така нареченият регламент за електропреносната мрежа.

Тоест трябва да изградим свързана електропреносна мрежа, по която да гарантираме, че електроенергията, която се произвежда от източници в Южна и Източна Европа се споделя със Северна и Западна Европа, и по този начин се изравняват цените на електроенергията.

Защото ако ползваме една обща цена, ще имаме основание наистина да говорим за изграждане на обща конкурентоспособност, а не да оставяме производства в Румъния да се конкурират с производства в Дания, при положение, че цената на основната суровина, която е електроенергията, се различава в пъти. Няма как да очакваме продуктите да бъдат конкурентоспособни.

В момента има сериозен отпор от някои от държавите членки, които не желаят тази свързаност да се случи, защото това би повишило цената на електроенергията. Основен опонент за момента е Швеция и някои региони на Северна Германия.

Но ако говорим за общоевропейска сигурност в енергетиката и в индустрията, трябва да се направят някои компромиси и отстъпки от тези държави, както многократно и България е правила, когато става въпрос за общи европейски политики. Тези държави също така ще трябва да осъзнаят, че когато говорим за стабилна електропреносна мрежа и енергийна инфраструктура, базовите енергийни мощности са основополагащи.

Нашият регион, който в момента плаща по-високи цени, е стълбът, който гарантира, че в електроенергията на Европейския съюз ще има достатъчно количество енергия, произведена от базови енергийни мощности – тук е ясно, че говорим за основно за ядрена енергетика.

Надявам се, че това, което се случи в Испания и Португалия – където електрозахранването беше прекъснато за 19 – 20 часа – отрезви мисленето в тази посока.

Именно цената на тока е голямата болка за енергоинтензивната индустрия и през юни бяха приети промени за частично субсидиране на електроенергията ѝ. Достатъчни ли са обаче тези поправки, за да улеснят живота на бизнеса?

Крайно недостатъчно е. Енергоинтензивните индустрии включват химическата промишленост, металургията, цимента – това е гръбнакът на европейската икономика и до голяма степен не бяха отделяни досега като изисквания, като възможност за субсидиране, за подпомагане.

След като поставихме акцент върху това, че те не могат толкова бързо да приложат съответните необходими промени в производствата си, за да отговарят на някои изисквания по отношение на отделяне на въглерод и т.н., които са доста завишени, за тях сега се правят изключения.

Първото такова предложение бе прието през юни в пленарна зала и съм убедена, че това ще стане фокус оттук нататък в работата на всички останали регламенти, които се разглеждат. Енергоинтензивната индустрия ще бъде отделена като сегмент, за който е необходимо повече време, по-дълги срокове, по-сериозно подпомагане и по-сериозни административни облекчения, защото ние не можем да си позволим да разрушим тези индустрии.

От 1 януари започва да действа и механизмът за въглеродна корекция, за който имаше преходен период от две години. Какво казва бизнесът след този преходен период и готов ли е за въвеждането му?

Това предстои да бъде подложено на една доста сериозна експертна оценка в рамките на следващите шест месеца, тъй като е актуална тема, но за момента до нас не са достигнали всички становища от индустрията. От началото на септемврийската сесия така нареченият механизъм CBAM – въглеродният данък – ще бъде разгледан.

Неговата цел беше наистина да защити европейските производства срещу продукти, които се внасят от трети страни на по-ниска цена, които не отговарят на нашите екологични стандарти. Тоест целта наистина беше протекция на европейската икономика и европейските производства, тъй като се оказа, че голяма част от суровините, които се използват от нашите производители, се внасят от трети страни, което може да има и отрицателен ефект и да завиши цените на крайните продукти, които са резултат от производства в Европейския съюз. Така че предстои да се направи един доста по-дълбок анализ, за да видим по какъв начин и как ще влезе този механизъм, особено за нашите стратегически партньори и държавите, от които внасяме ключови суровини.

Това са държавите от Западните Балкани, като сред тях има и държави кандидат-членки, което също е една условност, която не бива да пренебрегваме, както и Турция и  Китай.

Как ще се отрази механизмът на българските вносители, споменахте поскъпване на цимент, желязо, стомана, алуминий, торове? Това ли да очакваме след 1 януари?

Пак казвам, нека да направим анализа, за да видим по какъв начин и с какви изключения ще бъде въведен самият механизъм, тъй като голяма част от компонентите, които изброихте, са части от енергоинтензивните индустрии, които ние в момента сме поставили като приоритет да бъдат защитени, а не допълнително затруднени.

Да очакваме ли да има някакви промени по механизма?

Със сигурност не бива да очакваме, че всичко ще бъде приложено, както беше предвидено. Голяма част от тези механизми, цели и срокове бяха поставени в ситуация, в която не се бяхме сблъскали с толкова сериозни кризи, каквато беше Covid, защото нарушаването на веригата на доставки беше осезаемо дори две години след като тя затихна. Енергийната криза, в следствие на войната между Руската федерация и Украйна, и геополитическата динамика и нестабилност също допринасят за повишаване на цените на всякакъв вид стоки, услуги и продукти, които се внасят от трети страни.

И поради тази причина бих казала, че може би част от регламентите, сроковете и механизмите ще бъдат преразгледани с оглед на новите реалности, в които живеем.

Неслучайно и така нареченият пакет „Омнибус“, или опростяване на някои от европейските законодателства, също стана приоритет на всички европейски институции, за да бъдат работещи в полза на хората и индустрията, а не да бъдат рестриктивни, имайки предвид наистина новите динамики, които не можеше да бъдат предвидени, когато тези законодателства бяха разписани.

Мога да дам пример с една важна директива, която също касае енергийната ефективност – за енергийните характеристики на сградите. В момента, в който получихме първото становище от страна на Европейската комисия, започнахме работа с колеги евродепутати от другите парламентарни групи и две години променяхме текстовете, защото точно тогава започна Covid.

Започна и войната и се установи, че тези срокове, по отношение на дълбоки ремонти на сградния фонд, по отношение на средства, които трябва да се отделят, няма да бъдат налични заради по-належащи проблеми, които трябваше да се адресират.

И текстът, който всъщност след две години преговори и промени приехме, е доста различен от това, което беше първоначално предложено.

Говорейки за срокове, в края на юли Европейският парламент предложи удължаване на срока за проектите по Плана за възстановяване с година и половина...

На 18 юни всъщност Европейския парламент прие това предложение и сега чакаме становището на Европейската комисия и Съвета с цел удължаване до февруари 2027 г., тоест с още 18 месеца спрямо крайния срок, който сега е до средата на 2026 г.

Целта е да се даде възможност на държавите да се възползват от средствата, които са налични, защото към май месец тази година само 52% тях са инвестирани, което е крайно недостатъчно с оглед на сериозните необходимости и затруднения, които се срещат във всяка една държава в Съюза. Това отново беше предложение на социалистите в Европейския парламент.

Идеята за това удължаване е да се даде възможност наистина на по-малките държави и по-малки икономики, които поради технически затруднения или много сериозни административни изисквания не са успели толкова бързо да приложат съответните реформи, да могат да получат достъп до средствата.

Тоест да се даде възможност наистина на най-нуждаещите се държави да получат тези средства.

А какви са настроенията? Възможно ли е и кога да очакваме окончателно решение?

Това е въпрос, за жалост, на който не мога да отговоря. Но тъй като казусът е сравнително спешен, надявам се в ранните етапи на есента да има развитие в тази посока.

До момента няма нито една държава, която да има сериозни обструкции във връзка с това удължаване.

Притеснението, което обединява голяма част от страните, е, че ако сроковете за усвояване на тези средства не бъдат удължени, те могат да бъдат насочени към други европейски политики, което по принцип означава, че няма да бъдат загубени.

Именно в регламента за Промишленост с нулеви нетни емисии лично включих такъв текст, в който се казва, че всички средства по плановете, които не са усвоени, трябва да отидат за тези 18 стратегически технологии, които отново са сфера ядрена енергетика, енергийна ефективност, тоест технологии, които са важни за индустрията.

Но сега започна да вирее едно притеснение, че въпреки тези законови рамки, които сме разписали, и въпреки защитата на средствата, може да бъде направен опит те да бъдат пренасочени към отбранителната индустрия при положение, че все пак има достатъчно средства, увеличени в сравнение с предния дългосрочен бюджет на Европейския съюз, за отбрана.

Разбира се, тя също има параметрите на производства, но има отделно перо и няма нужда да се да се набляга прекалено много и всичко да се насочва в една посока. Има и доста държави в Европейския съюз, които не ги приоритизират до такава степен и не е редно да се обслужват само и единствено някакви интереси на по-големи страни.

България по никакъв начин не отстъпва – ние имаме силен военнопромишлен комплекс, който ще бъде поддържан, но считаме, че средствата, които са отредени за момента в дългосрочния бюджет на ЕС, биха били достатъчни на този етап.

Говорейки за Чистата индустриална сделка и критични суровини, къде е България в цялата тази нова картина?

Може много добре да се позиционираме на тази карта, защото имаме доста сериозна металургия, например. Също така циментовата и химическата индустрия не бива да се пренебрегват.

Започнах с металургията, защото ако се погледнат данните, ние сме шестият най-голям износител на цветни метали за Европейския съюз. Това означава, че имаме критичните суровини, имаме експертизата, имаме съответните производства, които могат да снабдяват Европейския съюз, а защо не и да се инвестира в производства, които могат да използват тези суровини и експертиза, които имаме.

Така че, по отношение особено на енергоинтензивните индустрии, които са ключови за европейската икономика, ние сме една от водещите държави, която би могла да се възползва от всякакъв вид финансови подпомагания и да извоюва малко по-стратегическо място по отношение на производства, които да се случват именно тук, в България, а не да се изнася суровина и да се завършват продуктите с висока добавена стойност в други европейски държави.

Това е и една от целите на Чистата индустриална сделка – наистина да се види къде е смисълът да се инвестира в стратегически производства отново според това, което има в държавата като суровини и като експерти, а България има много какво да предложи в тази посока.

На второ място, един от ключовите аспекти е енергийната инфраструктура, защото без нея няма как да говорим за Чиста индустриална сделка и затова тя е включена.

Заради географското си положение България има две ключови предимства. На първо място, когато говорим за енергийна инфраструктура, говорим за пренос на енергийни суровини – ние сме географски на входа, който дава възможност за внасяне на енергийни суровини от трети държави, защото би било наивно да си мислим, че Европа може да постигне пълна енергийна автономност. Не, напротив, ще има необходимост от внос на някои от тях отвън. Тоест това е първото ни предимство.

Второто е, когато говорим за свързване на електропреносна мрежа, ние също сме началото на тази свързана електропреносна мрежа. Първо сме географското начало, от което може да започне изграждането на тази мрежа по оста юг – север и по оста изток – запад и на второ място, все пак имаме доста сериозно производство на електроенергия и балансиран енергиен микс.

Именно заради това изграждането на нови ядрени мощности трябва да стане национален, стратегически и ключов приоритет в по-кратки срокове.

Виждаме, че мрежите са част от новия бюджет на ЕС и доста средства са отделени за тях...

Пакетът, който очакваме специално за мрежите, наистина трябва да бъде публикуван октомври – ноември.

Между другото, когато говорим за изграждането на мрежи, не бива да се пренебрегват материалите, които са необходими и са налични в нашата страна.

Разхлабването на правилата на Европейския съюз за държавна помощ позволява на страните да субсидират местните си индустрии. Може ли този тласък към конкурентоспособност да подкопае единния пазар, като постави компаниите, които не получават такива субсидии, в неизгодно положение?

По отношение на държавните помощи, винаги сме били много внимателни в европейските законодателства, защото целта наистина не е богатите държави да могат да си позволяват подпомагане на индустриите за сметка на по-малките. Именно затова ще се отделят повече европейски средства за подпомагане на индустрии, а да не се разчита толкова на държавна помощ. Това са промени, които сме правили неведнъж в регламенти, когато под натиска на големи държави са вкарвани тези по-облекчени режими и възможност за държавна помощ.

Но общата европейска позиция винаги е била, че това не трябва да се стимулира, защото създава предпоставки за Европа на две скорости, което по принцип не е в интерес на България и на доста други държави.

Част от дебата за това как да се повиши конкурентоспособността на Европейския съюз засяга и това как да насърчим създаването на европейски шампиони. Могат ли такива да се родят в Европа и изпревариха ли ни много САЩ и Китай?

Със сигурност, ако не вярвахме, че могат, нямаше да отделяме толкова сериозно финансиране и усилия в законодателствата.

Почти винаги сериозната научно развойна дейност е тръгвала от Европа, а големите научни открития се реализират в рамките на Европа, даже не казвам ЕС, но след това под влияние на пазарни механизми и допълнително подпомагане, достъп до финансови пазари, те се реализират, например, в Щатите.

Тоест, за да можем да постигнем тези успехи, със сигурност трябва да се обърне сериозно внимание на създаването на работещи капиталови пазари в рамките на Европейския съюз и достъп до частно финансиране.

Няма как да градим силна и конкурентна икономика, ако разчитаме само на бюджетни или европейски средства без наличието на частни инвеститори.

А в Европа има доста сериозен обем от средства, които просто трябва да намерят своето приложение. За жалост, след напускането на Великобритания това представлява сериозен проблем и сериозна трудност пред нас, защото голяма част от капиталовите трансакции и капиталовия пазар на Европейския съюз всъщност беше в Лондон и в момента трябва да се положат усилия да се изгради тук.

Вие споменахте доклада на Драги, имаше един доклад и на Лета (Енрико Лета, бивш премиер на Италия, който изнесе доклад за капиталовите пазари в ЕС – бел. ред.). Имах възможността преди месец да разговарям лично с него и да обсъдим точно това – капиталовите пазари и достъпа до финансиране, основополагащ, за да имаме конкурентни производства, конкурентни на глобалната сцена.

В европейските бюджети има достатъчно налични средства за първоначален тласък. Достъпът до европейски средства на съответните производства трябва да се разглежда като гаранция, тоест, че те биват подпомагани на общоевропейско ниво, но няма как да разчитаме те да бъдат единствено и само достатъчни.

Чували са се и други твърдения обаче, че всъщност Европа в малко страници се опитва да каже, че няма много пари, за да изпълни амбициите си. Има ли наистина средствата Европа за всичко това, което изговоря?

Според мен начинът, по който не ги изразходваме ефективно, е основният проблем на Европа. ук не е въпрос на интерпретация. Когато погледнем Механизма за възстановяване и устойчивост, който предоставя огромни средства и то във времена на огромни кризи, и тези средства са налични вече три години, а сме използвали едва половината от тях, това означава, че не можем да инвестираме ефективно налични финансови ресурси.

Ако те бяха изчерпани и се търсеше нов механизъм, по какъвто да продължи финансирането и подпомагането на европейските икономики, може би щях да се съглася, че няма достатъчно средства. Но при положение, че има толкова наличен финансов ресурс, който не е намерил своето приложение, това ме кара да мисля по-скоро, че от една страна – има сериозни бюрократични пречки, а от друга – има сериозни административни такива, които забавят инвестициите и трябва да се положат усилия в тази посока.

Не е проблемът в липсата на финанси на този етап.