България остава с най-ниски цени в ЕС

България остава страната с най-ниски цени в ЕС, но разстоянието до средноевропейските равнища постепенно се скъсява. След пандемията и особено в периода на високата инфлация след началото на руската война в Украйна процесът на ценова конвергенция се ускорява, като през 2025 г. страната вече не е с най-ниското средно ценово равнище. Има и видими различия между отделните групи стоки и услуги – разходите за жилище, обществения транспорт и здравеопазването остават далеч по-евтини от средното за ЕС, докато например храните, комуникационната електроника и домакинските уреди вече доближават средноевропейските цени.

Сравнението показва как средногодишните цени в отделните държави се отнасят към условното средно ценово равнище в Европа. Важно е да се уточни, че този индекс не измерва поскъпването или поевтиняването в рамките на годината – това е функцията на индекса на потребителските цени. Индексът на ценово равнище от своя страна представя статичната разлика между ценовите в отделните страни членки и средната стойност за годината. Съпоставката за последните четири години, показана в графиките по-долу, отразява ефекта от различната ценова динамика в периода на висока инфлация след 2022 г.

Средноевропейското ценово равнище е разположено между това на Италия и Франция, а  повечето западноевропейски страни с изключение на Италия, Испания и Португалия се нареждат над него. Обратно, с най-ниски средни цени са България и Румъния (63 и 65% от средноевропейските), което означава, че двете страни са с над 1/3 по-ниски от средното равнище за целия ЕС цени.

След овладяването на високата инфлация от края на 2022 г. и началото на 2023 г. тенденциите в отделните страни ЕС се движат в противоположни посоки. В държавите с трайно по-високи цени се наблюдава понижение на относителните ценови равнища, което води до сближаване със средното за Европа, най-видимо в Дания и Ирландия. Обратно, при повечето страни с по-ниски цени процесът на конвергенция към средното равнище в ЕС продължава. Това е особено видимо в Полша, където между 2022 и 2025 г. сближаването надхвърля 10 пункта. Подобна динамика е до голяма степен очаквана, тъй като по-бързият икономически растеж в новите държави членки обикновено върви заедно с по-висока инфлация, която повишава и средното за ЕС равнище.

На този общ фон България се отличава с относително бърза за региона ценова конвергенция – почти 5 пункта сближаване към 2025 г. спрямо 2022 г. Все още голямата разлика в ценовите равнища обяснява и на пръв поглед изненадващия факт, че за втора поредна година страната не е на последно място по потребление в ЕС, като изпреварва Унгария, Латвия и Естония и изравнява Словакия.

След пандемията обаче сближаването на България със средноевропейските ценови равнища се ускорява значително. Докато през предходното десетилетие ценовият индекс оставаше основно в диапазона 49 – 53% от средното за ЕС – с уточнението, че това не означава липса на инфлация или непроменени цени – през 2021 г. той вече надхвърля 55%, а през 2023 г. доближава 60%. Тази промяна отразява едновременно по-бързия икономически растеж на страната, положителната динамика при доходите на домакинствата и значително по-високата инфлация след началото на руската война в Украйна спрямо големите държави от еврозоната, които имат и по-голяма тежест при формирането на индекса.

По-съществено значение има сравнението по отделни групи стоки и услуги. През 2025 г. ценовите равнища в България при жилищните разходи и режийните услуги и при здравеопазването са били съответно едва 41 и 46% от средното за ЕС. В същото време при комуникациите съотношението достига 101%, а при храните и безалкохолните напитки — 93%. През 2025 г. при дрехите и комуникациите за поредна година продължава отдалечаването от средноевропейските равнища, но  при храните има отчетлива конвергенция. Това означава, че при доходи на домакинствата около половината от средните за ЕС, цените на храните, дрехите и комуникациите в България остават относително високи.

Още по-големи контрасти има в разпределението вътре в групата на хранителните стоки, които най-често стават обект на сравнения и коментари. Докато при месото средната цена в България е 72% от тази в ЕС, при зърнените храни и хляба – 81%, а зеленчуците – 83%, три големи групи стоки остават значително над средноевропейските равнища и през 2025 г. Това са маслата и мазнините, при които ценовото равнище достига 142% от средното за ЕС, млякото, млечните продукти и яйцата – 126%, както и захарните изделия – 116%. Цените на яйцата и млечните продукти надхвърлят 90% от средноевропейските още в средата на миналото десетилетие, а през 2020 г., в хода на ковид пандемията, вече преминават над средното за ЕС.

При маслата и мазнините изравняването със средноевропейското равнище настъпва още през 2013 г. От 2022 г. насам при тях се наблюдава известна нормализация, но през 2025 г. ценовото отстоянието от средноевропейската цена отново тръгва нагоре. При млякото, млечните продукти и яйцата обаче отклонението от средноевропейското равнище се запазва почти без промяна. Тези значителни разлики поставят въпроси за производителността и ефективността на предприятията в производството и дистрибуцията на храните, чиито цени трайно се задържат над средните за ЕС, както и за конкуренцията и функционирането на продуктовите пазари като цяло.

Какво можем да очакваме за 2026 г.? От началото на годината България и Румъния са с най-високата инфлация в ЕС, което означава, че процесът на ценово сближаване продължава. Равнището вероятно и тази година ще остане най-ниско, но и в двете страни цените на стоките и услугите все повече ще доближават средноевропейските.

Източник: Институт за пазарна икономика