12 нови реактора: България с амбиция да стане европейски „ядрен хъб“

България заявява амбиции да се превърне в европейски „ядрен енергиен хъб“, като стане първата страна в ЕС с действащ реактор от типа AP1000. Това стана ясно от изказвания на организиран в София симпозиум от американската „Уестингхаус“, която е и доставчикът на технологията за новите блокове в АЕЦ „Козлодуй“.

Ядрени надежди 

Министърът на енергетиката Жечо Станков подчерта, че изграждането на седми и осми блокове на АЕЦ „Козлодуй“ не е просто енергиен проект, а стратегическа инвестиция с регионален обхват. 

Ако успеем да осигурим купувачи за произведената електроенергия, няма причина да спираме със седми и осми блок“, каза депутатът от ГЕРБ и председател на бюджетна комисия Делян Добрев, цитиран от БТА. 

Според него на територията на АЕЦ „Козлодуй“ има възможност да бъдат изградени още четири блока, а в Белене – до осем реактора от типа AP1000, тъй като площадката първоначално е била проектирана за шест руски блока, а американските са по-малки. 

Т.е. общо 12 нови реактора, а с двата вече действащи – амбициите на властта достигат общо 14 ядрени блока на територията на страната.

Трябва да си поставяме високи цели. Седми и осми блокове са само началото. Колко блока ще изгради България, ще зависи от броя на купувачите на електроенергията. Ако те са налични, държавата ще осигури необходимите гаранции“, подчерта Добрев.

Според него страната ни има потенциал не само да бъде първата в Европа с изградени блокове AP1000, но и да се превърне в хъб за производство на ядрена електроенергия и за развитие на центрове за изкуствен интелект.

Докъде е проектът

Зад големите обещания обаче остават въпросите, на които досега не е даден окончателен отговор, а те са: колко ще струва проектът и откъде ще дойде финансирането. 

Станков допълни, че в момента се работи по финансирането и координацията на новия ядрен проект с Европейската комисия.

Що се отнася до финансирането, работи се по структура, която позволява осигуряване на 20 – 30 процента собствен капитал, а останалите 70 – 80 на сто да бъдат набавени под формата на дългов капитал“, посочи изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“, каза изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ Петьо Иванов.

За проекта вече има одобрена площадка и ОВОС, но основното решение за изграждането на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“ предстои като се очаква окончателното инвестиционно решение да бъде взето през 2026 г., допълни Иванов. Решението трябва да се основава на оценка на капиталовите и оперативните разходи по проекта, като от ключово значение ще бъде осигуряването на необходимото финансиране. Важен ще бъде и изборът на доставчици на оборудване и материали.

В сферата на лицензионния режим е необходимо да бъде подготвена и подадена съответната документация, за да се кандидатства за разрешение за проектиране от ядрения регулатор, както и за разрешение за строеж, свързано с подготовката на дейностите на площадката, допълни Иванов. Той подчерта, че е важно да се установи какво липсва на площадката и какви са слабостите в правната рамка, за да може проектът за реактор AP1000 да бъде реализиран успешно. Именно затова още днес ще се проведе втори кръг преговори, като основният акцент ще бъде преразглеждането на първоначалния документ с условията. Докато не бъде взето окончателното инвестиционно решение, е необходимо да се положат усилия за изясняване на структурата на договорите, така че ангажиментите между собственика и изпълнителя да бъдат напълно ясни.

Изключително важен аспект е локализацията на проекта, която трябва да бъде изразена и с конкретни стойности. Необходимо е да има проследимост в документацията и фактурите, които ще се генерират впоследствие, добави Иванов. Според него много български компании ще вземат участие в проекта, включително в областта на контрола и управлението на оборудването.

В момента се провежда процедура за избор на основен инженер, като се очаква до края на май да бъде подписан договор. Провежда се и подбор на финансов консултант.

Работи се интензивно, за да се спази лицензионният режим. Необходимо е също да бъде издадено разрешение за строителство от Министерството на регионалното развитие, допълни Иванов. Предстои и започване на дейностите, свързани с разрешението за проектиране от регулатора.

Вече е нает консултант по оценката за въздействие върху околната среда и водите. Очаква се през следващата година да бъде издадено съответното решение от компетентното министерство.