България спешно трябва да модернизира жп и пътната си мрежа

България трябва да подобри с бързи темпове железопътната и шосейната си инфраструктура, за да не попадне в изолация спрямо съседните страни. Отговорните институции –  Министерство на транспорта, Министерство на регионалното развитие и Агенция „Пътна инфраструктура“ изкарват като приоритет зелени политики, свързани с подобряването на свързаността, с акцент върху електрификацията.

Около това се обединиха експерти по време на форума „Зеленият преход и страните от ЦИЕ 2023“, част от Green Week, организиран от dir.bg и с медийното партньорство на Economic.bg.

Транспортният министър Георги Гвоздейков присъства за кратко на форума и коментира, че трябва да мислим за сериозни инвестиции за електрифициране и възможности за зарядни станции за автомобили, за подобряване на транспортната свързаност по отделните гари, така че да има възможност за повече зелени политики и екологична свързаност.

В мое лице и в лицето на МТС може да срещнете изключително сериозен и стабилен партньор, който ще подкрепя всяка една инициатива за подобряване на климата, зелени политики, иновативни политики за зелената енергия. Не спирайте да работите, да сбъдвате мечтите си и знам, че един ден ще направим България много по-модерна и зелена държавата, такава каквато я заслужаваме всички“, заяви министърът.

Андрей Новаков, член на групата на ЕНП в ЕП заяви, че бъдещето принадлежи на устойчиво развитие, чисти технологии, но не споделя утопичното състояние, в което се мисли, че това ще се случи веднага и няма да струва пари, както и че трябва да стане на всяка цена.

По думите му, когато е бил представен амбициозния „пакет 55“ не е имало война, COVID, високи цени на енергоносителите. Той подчерта, че реформите около зелени политики трябва да се правят така, че хората да ги следват пожелание, а не да се налагат на сила. Той заяви, че е гласувал против забраната за бензинови и дизелови автомобили, тъй като „повече вярвам в пазара и вие знаете по-добре от мен как да си похарчите парите.“

В европейския парламент никой не е гласувал да се забранят черно-белите телевизори, но вие всички имате цветен телевизор. Същото трябва да стане и с електромобилите“, коментира Новаков.

Амбиции за мащабни проекти

Той напомни, че България е успяла да защити предложението за нов коридор София – Скопие – Тирана – Дурас и връзка с албанското пристанище. Новаков подчерта, че по направлението „ще се движи повече политика, отколкото автомобили. Коментира и проекта на повече от 100 г. за прокопаването на канал от Русе до Варна, който да минава през Шумен, Търговище, Девня, Разград и Провадия.

Ако мислите, че това е мечта, мога да изпратя да видите предложението на ЕК, в което е залегнало изграждането на канал от Русе до Букурещ – 67 км, финансиран с европейски пари. Кое ни спира тогава ние да построим канал, който да намали пътя от Атлантическия океан до Черно море с два дни и 200 км, който да наброява цяла Североизточна България, да произвежда електричество и да събираме пари от такси?“

На въпрос какво се случва с изграждането на 5-те моста по Дунав, Новаков заяви, че отговорността за това е на Румъния, която „има национална доктрина и са решили, че инфраструктурата им ще се развива към Унгария, а не към България.“

Димитър Савов, директор на Дирекция „Национална транспортна политика“ в Министерство на транспорта защити същата теза. По думите му Румъния е изказвала притеснения относно липсата на постоянно правителство в България. Савов заяви, че България вече е изпълнила и друго условие, свързано с удълбочаването на Дунав.

Надяваме се, дори утре министър Гвоздейков ще отиде в Румъния и това ще са разговорите. За начало се спираме на един мост и подготовка на други 4.“

Коментира, че сме изпратили споразумение за един мост още миналата година – между Русе и Гюргево, защото е част от приоритетен коридор на трансевропейската транспортна мрежа и ЕК подкрепа строителството му. Целта е през ноември да може да се кандидатства за проектиране и техническа подготовка.

Савов коментира и свързаността ни с другите съседни държави. За Гърция се работи за свързаност на нашите пристанища с Кавала, Солун и Александруполис. Със Северна Македония има напредък по липсващата част от железопътния коридор, тъй като са осигурени финанси и е започнало строителство. Със Сърбия се работи по жп връзката и магистралата. При границата с Турция се водят преговори за нов граничен пункт и връзка между Смолян, Елхово и Одрин.

Дина Цоневска, главен експерт в Дирекция „Пътна безопасност и планиране на дейностите по РПМ“ в Агенция „Пътна инфраструктура“ коментира, че агенцията е идентифицирала като основен проблем това, че по направленията в България има липса на непрекъснати и последователни транспортни мрежи, които да осигуряват бързо и безопасно придвижване на големи разстояния.

По думите й АПИ е очертала бъдещи стратегически трасета за развитие в направление Север – Юг и Изток – Запад. Освен това в проектна готовност са лотове от „Хемус“, автомагистралата Русе – Велико Търново и още един лот от скоростния път Видин – Ботевград.

Цоневска коментира, че транспортът е основен източник на емисии и е един от основните източници на замърсяване на въздуха с ФПЧ. Именно заради това, за да се насърчи електрическата мобилност се предвижда изграждането на зарядни станции по републиканската пътна мрежа със средства от ПВУ. За леките автомобили максимално разстояние на станциите е 60 км, а за тежкотоварното – 100 км.

Морски транспорт

Никола Косев, директор „Експлоатация“ в Пристанищен терминал Бургас-запад коментира, че не бива да бъдат пренебрегвани пристанищата и ролята им в веригите на доставка. По думите му над 70% от външнотърговския обмен на ЕС се случва по море. Според него ниският процент на жп превозите от гледна точка на товарното транспортиране в страната и в ЕС се дължи на това, че те са неконкурентноспособни спрямо автотранспорта.

В България разликата между мултимодалния и автомобилния транспорт клони към 30%. В същото време себестойността на жп релацията същите 30% се формират от инфраструктурната такса, платима към НКЖИ. Вярвам, че политическата насоченост, разработена от държавата, ще бъде прилагана все по-конкретно с конкретни мерки, защото добрите намерения са едно, но практическите приложения съвсем друго.“

Изпълнителният директор на „ПИМК Холдинг“ Васил Лясков коментира, че товарите трябва да слязат от камионите, но за да се случи това е нужно алтернативният транспорт да е икономически изгоден.

Абсолютно никой, в интерес на истината, в големия бизнес не се интересува от въглеродния си отпечатък. Прави го от гледна точка маркетинг и в разговорите ни с големи клиенти става ясно, че те искат само да добавят стойност за своите акционери."