България вече не е с най-ниския дълг в Европа
Страната изтегли близо 11 млрд. лв. заеми през миналата година, което я свали от челната позиция

© ECONOMIC.BG / Depositphotos
България вече не е държавата с най-нисък дълг спрямо БВП в Европейския съюз, показват данните на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в сряда.
Според тях съотношението дълг/БВП на България е 24.6% през третото тримесечие на 2024 г. В Естония, която е най-добре представящата се европейска страна, това съотношение е 24 на сто. След нас се нарежда Люксембург с 26.6 на сто.
Най-задлъжнели са Гърция (158.2%), Италия (136.3%) и Франция (113.8%), като в челната десетка влизат още Белгия (105.6%), Испания (104.3%) и Португалия (97.5%).
Друга обезпокояваща тенденция, която донякъде обяснява и загубата на лидерската позиция на България, е, че страната ни е първенец по най-бързо нарастване на дълга в ЕС. В сравнение с второто тримесечие на 2024 г., 13 страни членки са отчели ръст на дълга спрямо БВП, като България е с най-голямо повишение – 2.4 процентни пункта, следвана от Румъния (2 процентни пункта), Финландия и Франция (и двете с по 1.4 пр. п.). Най-голямо понижение пък са записали Португалия (-3.2 пр. п.), Словения (-2.6 пр. п.) и Гърция (1.8 пр. п.).
Като цяло за ЕС съотношението между дълг и БВП остава непроменено спрямо второто тримесечие на ниво 81.6%, подобно на еврозоната, където съотношението се запази 88.2 на сто.
Поредица от заеми
Загубата на лидерската позиция в списъка с нискозадлъжнели страни може да се обясни с новите дългове, които България изтегли през миналата година.
През 2024 г. държавата пласира осем емисии ДЦК на вътрешния пазар на обща стойност 1.7 млрд. лв. и три емисии на външните пазари за 8.5 млрд. лв.
А в началото на тази година новосформираното редовно правителство на премиера Росен Желязков вече проведе аукцион за вътрешен заем на стойност 200 млн. лв. и планира нов следващата седмица.
Критерий за еврозоната
Поддържането на ниско съотношение на държавния дълг спрямо БВП е важен критерий за приемането на страната в еврозоната. Според Маастрихтските критерии коефициентът не трябва да надвишава 60%.
Към момента от Министерство на финансите все още не са публикували своя емисионен календар за настоящата година.
Това по всяка вероятност да се дължи на липсата на нов държавен бюджет, в който се залагат рамките и ограниченията по отношение на възможния дълг за поемане през годината.
Понастоящем действа специален бюджетен закон, който удължава действието на Бюджет 2024. Това означава, че поне за първите три месеца – колкото е действието на специалния закон – държавата не може да тегли заеми, по-големи от тези през същия период миналата година.