Българите привикват да живеят с кредит

Наблюдаваме трайно изменение в поведението на българските потребители по отношение на кредитите. Това коментира Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания, по време на събитие в София. Кредитът става норма, а изплащането му е все по-съвестно – плащаемостта за периода януари – юни расте с 38% спрямо първото полугодие на 2024 г.

По думите на Димитрова, растящото кредитиране през последните години, предизвикано от ниските лихви и сериозния икономически подем в страната, е подтикнало дори най-консервативните групи хора да се замислят за външно финансиране.

По този начин се измени нагласата към кредитния продукт – той вече не се асоциира с просрочие в степента, в каквато това бе така преди 5 – 10 години. Българите привикват да живеят с кредит, да го разглеждат като инструмент за подобряване на качеството на живот и да го използват разумно, като го погасяват редовно“, коментира Лилия Димитрова.

Според данните, които АУВ представи, банките продължават да бъдат основен кредитор в България, заемайки 35% от общия обем дългове. Небанковите финансови институции обаче успяват да ги настигнат, заемайки същия дял. На трета позиция се нареждат телекомите – с 18%. Делът на затрахователните и лизинговите компании, както и на комуналните дружества, остава пренебрежимо нисък.

Все по-млади длъжници

Друга тенденция, очертана от АУБ, е намаляващата възрастова граница на хората, които изпадат в просрочие, става все по-ниска – масово това са хора под 30 години, а много често дори под 25-годишна възраст.

Изменя се и друга характеристика в профила на длъжника – той вече не е от малък областен град.

Заради миграцията към София, Пловдив, Варна и Бургас, основният дял от заемите се теглят в 4-те големи града, респективно и задлъжнелите лица най-често са оттам“, пояснява Димитрова.

Средният размер на продадените потребителски кредити за цялата 2024 г. е 909 лева на фона на 1324 лева през 2023 г.

Средният размер на необслужвания кредит през последните години търпи устойчив спад. Причината е, че в просрочие изпадат предимно потребителски необезпечени кредити, които са с малка дължима сума, докато ипотечните кредити към момента се обслужват до голяма степен“, казва Райна Миткова, зам.-председател на  АУВ.

С 46% намалява възложеният дълг през 2024 година, сочат още данните на Асоциацията.

Това са случаи, които финансовите институции аутсорсват като процес на събиране към компаниите от Асоциацията. За периода той е общо 165 млн. лева, докато през 2023 година достига 308 млн. лева. Устойчив тренд е по-ранната продажба на необслужвани кредити, за сметка на тяхното извънсъдебно събиране“, коментира Лилия Димитрова. 

Изкупеният дълг остава без съществени промени – през 2024 г. той е 545 млн. лева, а през 2023 година – 523 млн. лева.

Междуфирмена задлъжнялост

Съществено е повишението на просрочията на пазара на междуфирмена задлъжнялост. От едва 15 млн. лева през 2023 година, към края на 2024 г. тя вече е 122 млн. лева. Това се дължи на факта, че компаниите все по-често започват да използват компании за управление на вземания и то на все по-ранен етап от просрочието. Забелязва се по-добра информираност сред бизнеса за това какво и кога трябва да се направи, така че от една страна да защитят вземанията си, а от друга – да избегнат неплащания в бъдеще.