Българите вече следят всеки разход: С приоритет са ипотеката и лизингът

В условия на висока инфлация и политическа и икономическа несигурност българите все по-прецизно следят разходите си и все по-разумно управляват парите си. На това ги научи и последната криза около пандемията, която им показа, че непредвидените разходи не са рядкост, а неминуема част от живота и задължителен елемент от финансовото планиране. В резултат от нея днес българите са по-редовни платци в несигурната среда, дори и спрямо повечето прогнози. Това разказа за Economic.bg Райна Миткова, председател на Асоциацията за управление на вземания.

В момента българите се подготвят да се справят по-добре с евентуалните предстоящи трудности, а събираемостта е на предкризисни нива. Браншът е и свидетел на немалко случаи на плащания наведнъж – някои потребители събират пари и предпочитат да не разсрочват, а да стопят максимална част от задължението си.

Ситуацията в момента е непредвидима, но към момента не се наблюдава влошаване на просрочията, а хората, които разумно управляват парите си, ще се справят с евентуални сътресения безпроблемно, смята Миткова.

Повишаването на лихвените проценти – процес, който започна с плавно вдигане на лихвите по жилищни, потребителски и бизнес кредити през есента на 2022 г. – надали ще увеличи обема на просрочените задължения в България. Връзката между двете зависи от различни фактори, включително инфлацията и безработицата, която в момента е рекордно ниска

Райна Миткова

Все по-често срещаме потребители, които пресмятат дори малки покупки, на които преди не са обръщали внимание, т.е. мнозинството българи са по-скоро подготвени, което, надяваме се, няма да увеличи обема на просрочените плащания“.

Профил на нередовните платци

Осезаема разлика в профила на задлъжнелите потребители от последните години няма – това са млади хора до около 35 години, в началото на своята кариера, традиционно са добре платени, но не са се научили да управляват правилно парите си. Често те се изкушават да пазаруват, без да пресметнат добре приходите и разходите си.

Задълженията им са предимно за черна техника – лаптопи, телефони, телевизори и др. – т.е. те са резултат от недостатъчна финансова култура, а не от ограничени възможности, затова и обичайно говорим за малки суми – до около 2000 лева. В дългосрочен план тези потребители обичайно се превръщат в некоректни платци, когато натрупат няколко такива задължения.

Този профил на длъжника обаче може да не е свързан с икономическата среда, а със социално-психологически характер.

Приоритет за ипотеките и лизинга

Българите плащат месечните си задължения, следвайки идентичен модел – приоритет са ипотеката и лизингът. Следват режийните сметки и хранителните продукти, които са базисни нужди. Можем да кажем, че най-неглижирани са телекомите, както и бързите кредити, макар че при тях последиците могат да бъдат неприятни.

Именно техният обем расте значително през 2022 г. Според Миткова тази тенденция не е позитивна. Бързите кредити имат предимството да бъдат много достъпни – когато потребителят реши да прибегне до такъв заем, парите са при него след 15 минути. Това ги прави гъвкави, но не означава, че са изгодни.

Съветът ми към хората е, ако решат да изтеглят бърз кредит, да го върнат максимално скоро. След това лихвите и таксите са много по-големи спрямо банковите заеми“, споделя Миткова.

Тя съветва още при планирането на бюджета да се заделят буфери, така че българинът да има заделени средства за живот в рамките на 6 до 9 месеца напред.