Българската Vitosha, която изпъкна в Европа

От има-няма 15 стартъпа, един фонд, и около 500 работни места в индустрията – за 12 години стигнахме до хиляди стартъпи, 16 фонда и не по-малко от 20 000 работни места.“

Това е кратката, но красноречива равносметка за подема на българската стартъп индустрия през изминалите 12 години на Макс Гурвиц, управляващ партньор във фонда за рискови инвестиции Vitosha Venture Partners. От толкова време той е активен на полето на местната предприемаческа екосистема, която по думите му прогресира „много бурно“.

„Това, че днес в България имаме стотици успешни предприемачи, се дължи на всичките подкрепени компании през последните 10-15 години. Много често самите компании не станаха голям успех, но в тях се зароди талантът, който прави по-успешни новите компании днес“, коментира Гурвиц пред Economic.bg

Повод за разговора ни е класирането на Vitosha Venture Partners в списъка на Sifted (б.р. – медийна платформа за предприемачество, подкрепена от Financial Times) за най-активните фондове за рисков капитал в Европа през първото полугодие на 2023 г. В него българският играч си прави компания с дузина други, сред които най-много са британските – а общото между всички селектирани е наличието на поне 8 сключени сделки за периода.

Излъчването на българския Vitosha Venture Partners като един от най-активните фондове на Стария континент идва в момент на едновременно обтегната, но любопитна обстановка за рисковите инвестиции в Европа. През второто тримесечие на 2023 г. европейското VC финансиране е намаляло наполовина в сравнение с предходната година и с две трети в сравнение с пика преди през 2021 г., по данни на Crunchbase.

За периода април-юни то възлиза на малко под 13 млрд. долара. Впечатление обаче прави затишието след продължителния двугодишен спад на рисковите капитали, движен от комбинацията от влошаващи се пазарни условия, затягаща се парична политика и затягането на коланите с ограничаване на инвестициите до по-сигурни такива.

„Тази класация потвърждава тезата, че в България сме една изключително добре развита екосистема за инвестиции в иновации на ранен етап. В страната действат 16 фонда и инвестиционни организации и е много вероятно за един предприемач с интересна концепция България да се окаже едно от най-добрите места в Европа за получаване на подкрепа за реализацията й“, коментира Макс Гурвиц.

По думите му VVP е финализирала над 25 инвестиции през тази година и е напът да направи още около 20 до края на 2023-а. През септември например фондът обяви инвестиции за 1.2 млн. евро в осем стартиращи компании: шест от които по-напреднали (получили финансиране между 50 и 300 хил. евро), а другите две – част от последната кохорта от акселераторската програма на Vitosha (с до 50 хил. евро). 

Като цяло финансираните от VVP компании са най-различни: от индустриални дронове до здравословни хранителни продукти и софтуерни платформи. Едно от нещата, които ги обединява, е сравнително ранният етап на развитие. В тази връзка отпуснатото от фонда финансиране най-често и най-голяма част от него се използва за разходите за заплатите. Идеята е по този начин да се даде възможност на екипа да мисли за развитието и валидацията на продукта си.

С фонда Vitosha ние винаги инвестираме само в компании които имат трайна връзка с България… и повечето от приходи, активи или персонала са в България.“

Връщайки се отново към международните трендове, няма как да не се отбележи настъпилото раздвижване около…

… AI бума

Публичният дебют на ChatGPT през есента на 2022 г. и последвалият фурор около чатбота отприщиха лавинообразен интерес към генеративния изкуствен интелект. Треската се разпространи и на полето на бизнеса – както сред стартъпитe, така и сред инвеститорите.

През първите 6 месеца на 2023 г. финансирането конкретно в сферата на генеративния AI е нараснало над 5 пъти в сравнение с цялата 2022 г., а 18 компании вече са получили статут на еднорози. По данни на CBInsights настоящата година вече е рекордна за инвестициите в стартъпи с генеративен изкуствен интелект, като към второто тримесечие е достигнало 14.1 млрд. долара в 86 сделки. За сравнение, през предходната то възлиза на 2.5 млрд. долара, разпределени в 141 сделки.

Всичко това поставя въпроса дали не става дума за балон.

„Виждали сме много балони – от Web 2.0 и мобилни приложения до cloud и крипто. Разбира се, има недобросъвестни предприемачи, които искат да се възползват от хайпа, но те са едно малко малцинство и лесно се отсяват. Повечето са добросъвестни и внедряват технологиите там, където те наистина имат смисъл“, коментира Макс Гурвиц от Vitosha Venture Partners.

Бурното популяризирането е по-скоро хайп, който ще се насити и ще отмине. Това, което е трайно обаче са възможностите за по-интересни решения.“

Макс Гурвиц дава пример с компаниите – около 10 на брой – във VVP, които усилено и успешно внедряват AI технологиите в решенията си, например в създаване на дигитални двойници на ВиК мрежи или в анализ на видеа на мачове в сферата на електронните спортове, или в автоматизирането на счетоводни услуги. Според него това са страхотни постижения, но има много компании, които се справят прекрасно с предоставянето на технологична услуга и без изкуствен интелект.

Това е една много интересна технология, но тя не е панацея за всички видове услуги и продукти.“

А дали еуфорията около AI пренареди плановете на Vitosha Venture Partners – отговорът е „определено не“, въпреки растящия афинитет към технологиите, свързани с изкуствен интелект.

„Ние като инвеститори се фокусираме върху бизнес модели и вероятността на техен пазарен успех. За нас изкуственият интелект е технологичен слой, върху който се изгражда дадено техническо решение, в което оценяваме възможност за инвестиция. Така че фокусът ни не се променя, но виждаме все повече компании, които успешно внедряват тази технология с цел по-успешен растеж на компаниите им“, коментира Макс Гурвиц.

Стартъп екосистемата в България

Появата на български фонд в селекция като тази на Sifted несъмнено е положителен сигнал за развитието на местната екосистема. Макс Гурвиц го описва като „многообещаващо и вълнуващо“, като изтъква и непрестанно повишаващото се качество на идеите през последните години. „Може би най-вдъхновяващата част на нашата работа като инвеститори на ранен етап е да изграждаме човешки капацитет. Не е тайна, че предприемачеството се учи предимно чрез правенето“, казва той.

Но все още има дълъг път, преди България да се утвърди на международната стартъп карта.

Трудностите са в липсата на достатъчно човешки ресурси и в недостатъчна атрактивност на България като бизнес- и лична дестинация. Трябва още много да работим, за да изградим добър „country brand“ (б.р. – имидж) за иновации и инвестиции и да напълним този бранд със смисъл. Това касае и бизнес отношенията, и околната среда, и безопасността на пътищата, и много други предизвикателства, с които ще трябва да се справим по европейския ни път на развитие през следващите години и даже десетилетия.“