Българските общини успяват добре да управляват бюджетите си

Българските общини се представят добре по отношение на някои бюджетни показатели, като ниска задлъжнялост и финансова устойчивост, но все още има какво да се желае. Това показва ново изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), където експертите използват собствена методология за оценка.

Към момента всеобхватна методология, изготвена от държавна или академична институция, липсва. Малко организации извършват анализ на общинските бюджети, а тези, които го правят за собствени цели, не са публикували подробна методология“, посочват от ИПИ.

В доклада са разгледани план-сметките на 21 общини, определени като икономически центрове в изследването на ИПИ „Икономическите центрове в България през 2023 г.“

Резултатите показват, че макар всяка от общините да показва силни позиции по някои индикатори, то „има области на възможно подобрение“,  в т.ч. по-добра събираемост на местните разходи и управление на общинския дълг.

Приходи и разходи

Средно за страната делът на собствените приходи в общите постъпления на общините е 19.2%. Според доклада повечето общини се движат около това средно ниво, докато някои – като Търговище (17.8%) и

 Раковски (16%) – отчитат по-нисък дял, а това 

затруднява финансирането на местните услуги и увеличава зависимостта им от държавния бюджет.

Делът на общинските приходи в общите постъпления е пряк измерител на самостоятелността на общината, тъй като показва доколко тя съумява да събере собствен ресурс“, обясняват от Института.

От друга страна, има общини, които се открояват със значително по-висок дял от средния. Това са Несебър (71%) и Варна (37.5%), заедно с Бургас (около 30%) а фактор за представянето са „най-вече развитите им икономики и силното присъствие на туризма, който на свой ред е предпоставка и за развитие на пазара на недвижими имоти“.

Що се отнася до разходите, резултатите по методологията на ИПИ показват изненадващо добро покритие на собствените харчове, като само две от разглежданите общини са с под средното ниво на разходно покритие за страната.

Със среден процент от 77.2% за анкетираните общини и 52.3% за страната, данните показват, че много общини успяват да покрият по-голямата част от разходите си чрез собствените си приходи, което е показател за добро финансово управление“, пишат експертите от института.

Те дават за пример Плевен (111.5%) и Русе (91.5%), където местната власт дори успява да генерира излишък. Причината – високи приходи от местни данъци, такси и ефективно управление на ресурсите.

Покритието на разходите с приходи е един от ключовите показатели за финансовата устойчивост на общините“, казват от ИПИ.

По-ниски стойности отчитат в Раковски (32.4%) и Търговище (45.8%), където често разчитат на държавни субсидии или външни източници.

Извън тези два примера обаче повечето анкетирани общини показват по-добро от средното покритие“, смятат от ИПИ.

Задлъжнялост и субсидии

Средният дълг за страната – измерен като процент от собствените приходи – е 39.8%, което според ИПИ е "показател за разумно управление в много от регионите".

Има и общини, където той е по-нисък – като Търговище (12.5%), Раднево (17.5%) и Несебър (9.2%), които "демонстрират особено стабилно финансово управление". В другия край на скалата са Благоевград (83.4%), Варна (79.4%) и Враца (80.8%), намиращи се в по-трудно положение.

Високият дълг създава допълнителни финансови затруднения, свързани с обслужването му. Благоевград е изправен пред предизвикателството да балансира между обслужването на текущия си дълг и нуждата от нови инфраструктурни инвестиции. Враца се намира в един от икономически най-слабите региони", обясняват от ИПИ.

Въпреки ниското ниво на задлъжнялост и доброто покритие на разходите, от 21 разглеждани общини, 18 получават изравнителни субсидии (без Козлодуй, Варна и Несебър). Това означава, че те, малко или много, изпитват затруднения сами да покрият разходите по публичните си услуги, а разчитат на държавния бюджет.

От получаващите най-голям размер субсидия средно на човек от населението лидери са Видин (104 лв.), Казанлък (91.8 лв.) и Пазарджик (86.2 лв.) при средно за страната 62.7 лв. Най-малка изравнителна субсидия пък получават Бургас (8.8 лв.), Благоевград (33.9 лв.) и Велико Търново (34.5 лв.).

Просрочия нямат 11 от разглежданите 21 общини, което показва много добро текущо управление на разходите, показва още анализът на ИПИ.

Слабо перо обаче се оказва управлението на разходите – средният дял на разходите за персонал за страната е 55.8%, което показва, че повече от половината от средства в бюджетите на общините се изразходват за заплати и възнаграждения на персонала и за осигурителни вноски.