Бюджетът на ЕС: Разговорите приключиха на фона на големи противоречия

Бюджетната среща на върха на ЕС приключи без съгласие в петък. Причината е голямото противопоставяне между заможните "пестеливи" държави членки и другите страни.

Така наречената "пестелива четворка" на Дания, Австрия, Швеция и Холандия заяви, че няма да приеме бюджет от повече от 1% от БВП на блока.

Френският президент Емануел Макрон от своя страна коментира, че по този начин общността показва, че "не ни трябва Великобритания, за да показваме разединение".

Сегашната бюджетна рамка на ЕС продължава до края на тази година, а новата ще обхване периода от 2021 до 2027 г.

Германският канцлер Ангела Меркел призна, че разговорите са прекъснати, защото „разликите са твърде големи“, но предупреди: „Ще трябва да се върнем към темата“.

Междувременно Макрон разкритикува страните заради "формиране на блокиращи коалиции".

Както икономичните четири, така и другите 17 държави членки, включително Испания, Португалия, Гърция, Полша и Унгария, наречени „приятели на Кохезията“, отхвърлиха компромисното предложение на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, което би ограничило съвместните разходи на 1.069% от съвместния БВП.

Това беше малко по-малко от първоначалното му предложение от 1.074%, което се равнява на 1.09 трлн. евро.

Но групата на повечето държави искаше повече от 1.074%, докато пестеливите четирима искаха максимум 1%.

Кореспондентът на BBC казва, че размерът на бюджета на ЕС има голямо значение за лидерите на ЕС, както финансово, така и политически. Те искат да могат да твърдят пред публиката у дома, че са постигнали целите си и са се грижили за националните си финансови интереси, казва той.

Съществуват и разногласия как би се изразходвал бюджетът.

Източните и южните страни искат да харчат за „Фондове за кохезия“ - пари за по-бедните региони - и субсидии за земеделските стопани, което също се подкрепя от Франция, Ирландия и други.

Компромисната сделка на Мишел запази отстъпки за нетни участници като Германия, включвайки малко повече пари за селското стопанство, за да успокои Франция и увеличи дела на разходите за изменение на климата до 27%, но все пак тя беше отхвърлена.