Централните банки създават балони навсякъде

Стратегията им по време на пандемията е ясна и обмислена, но рискът е огромен

Централните банки създават балони навсякъде

Снимка: Unsplash

Пазарът на имоти „освирепя“ през 2020 г. – по време на търгове жилища се продаваха за стотици хиляди долари над официалните им оценки. Апетитът към криптовалути пък се изстреля в небето, както и този към зелени акции и облигации. Общата нишка между тези процеси в пандемичната 2020 г. – евтини пари, бликащи от големите световни централни банки, надути активи и променени нагласи как да спестяваме, инвестираме и харчим.

И това не е краят

За разлика от минали възстановявания, когато инвеститорите нямаха яснота кога ще бъдат затегнати паричните кранове, този път централните банки изрично заявиха, че ще се придържат към свободните си политики и в периода на възстановяване след COVID ерата.

Стратегията е ясна и обмислена: Отслабване на волатилността от пазара на облигации и поевтиняване на дълга, за да се възпира спестяването и да се насърчат инвестициите.

Надеждата: Евтините пари карат компаниите да инвестират и наемат, тъй като нарастващите цени на активите правят хората по-уверени и готови да харчат.

Неизбежният страничен ефект: По-голяма променливост на активите (освен облигациите), докато инвеститорите гонят доходността по целия свят.

И, разбира се, рискът: Надутите цени на активите се появяват, подкопавайки финансовата стабилност, преди реалната икономика да се възползва от всички тези пари.

Признаците за балони са навсякъде, тъй като цените на акциите скочиха с величина, невиждана от dot-com ерата, има бум на нов листинг на акции, а биткойнът, макар и нестабилен, продължава своето изкачване нагоре. Но ако печалбите на компаниите са по-ниски от очакванията или ваксинацията не протече по план, има риск пазарите да се сринат, тъй като инвеститорите ще вземат парите си.

Централните банкери са наясно с опасността, но въпреки това опровергават опасенията. Това отчасти е така, защото те са наясно с опасността от затваряне на паричните кранове твърде бързо. Всъщност, излизайки от последната криза преди десетилетие, политиците в някои икономики вероятно твърде бързо оттеглиха стимулите от страх да не създадат балони и в крайна сметка натиснаха спирачките за икономическото възстановяване.

Когато разпространението на пандемията доведе до спиране на работа в голяма част от света, повечето централни банки запретнаха ръкави. Те намалиха положителните лихвени проценти почти до нула; а там, където лихвите вече бяха толкова, значително увеличиха покупките си на активи. Мнозина създадоха спешно финансиране за затруднени компании и този път повечето обещаха да запазят безпрецедентните си политики през следващите няколко години.

През 2020 г. правителствата са въвели поне 12 трлн. долара фискални стимули, според Международния валутен фонд, а централните банки са предоставили трилиони повече парична подкрепа.

Схемата все пак проработи

Глобалните пазари на облигации, които показаха тревожни признаци на разместване миналия март, се успокоиха. Фондовите пазари се събраха. Валутите на развиващите се пазари се засилиха, позволявайки на централните им банки също да се включат в облекчаването. Резултатът е изключително ниска доходност дори за дългосрочните дългови ценни книжа и традиционно по-рисковите кредитополучатели.

Централните банки знаят какво правят – основно намаляват възвръщаемостта на безопасни активи, за да увеличат търсенето на рискови. След като направят това, знаят, че може да се появи балон, но цената, ако не направят нищо, вероятно би била по-голяма“, обяснява Алиша Гарсия-Ереро, главен азиатско-тихоокеански икономист в Natixis SA в Хонконг.

В целия свят в последните седмици по време на търговете имотите се оскъпяват с близо една трета от стойността им благодарение на ниските лихвени проценти, които улесняват купувачите при тегленето на заеми.

В същото време това разочарова хората с по-ниски доходи – явление, което се отразява в световен мащаб, когато неравенството се задълбочава в различните групи от населението. Според проучване на Oxfam най-бедните ще се възстановяват от пандемията финансово над 10 години, докато на най-богатите им бяха нужни едва... девет месеца.

Критиците казват, че централните банкери задълбочават неравенството, като размахват пазарите до пенливи височини и същевременно правят малко за увеличаване на заплатите или създаване на работни места в реалната икономика. От друга страна, идва аргументът, че в крайна сметка паричната политика е ограничена в това, което може да направи, за да лекува разрушена икономика.

В същия ден през декември, в който централната банка на САЩ Фед увери, че паричните стимули ще бъдат налице и по време на възстановяването на икономиката от пандемията, биткойн за първи път проби над 20 000 долара и се насочи към печалба за 2020 г. от 305%.

Скот Минерд от Guggenheim Investments заяви пред Bloomberg, че недостигът му и „печатането на пари“ от страна на Фед предполагат, че в крайна сметка биткойн ще се изкачи до около 400 000 долара. Въпреки това Минерд смекчи ентусиазма си през януари, след като криптовалутата се плъзна с 21% надолу за броени дни.

Докато утвърдените криптотърговци остават основната сила зад хода на биткойн, новодошлите на дигиталния пазар, включително големи компании и инвеститори от Уолстрийт, също стават фактор.

Мехурчетата не са икономически проблем, докато не изскочат. Все пак ръстът на цените на акциите, жилищата и биткойн може да сигнализира и за силна експанзия, тъй като световната икономика се отърсва от коронавирусния шок.

При целия пазарен оптимизъм, който изобилстваше с началото на новата година, е ясно едно: глобалната икономика ще се нуждае от мощно възстановяване, за да оправдае високите оценки на световните фондови пазари.

На фона на всички вълнисти ефекти – от централните банки до държавните облигации и акциите, недвижимите имоти и развиващите се пазари – най-тревожната динамика за мнозина е експлозията на нов дълг. Става дума както за публичен, така и за частен. Заемите са нараснали с 15 трлн. долара през първите три тримесечия на 2020 г. до рекорд от над 272 трлн. долара, според Института за международни финанси. Базираната във Вашингтон група предупреждава, че дългът на развиващите се пазари, с изключение на банките, бързо се доближава до 210% от брутния вътрешен продукт. За сравненеи той се равняваше на 185% през 2019 г. и на 140% преди десетилетие. Страхът е, че свиващите се приходи ще направят изплащането на този дълг по-трудно, дори при ниски лихвени проценти.

Времето за максимален възходящ подход – когато политиците ще направят всичко, за да стартират икономиките си – може би е към своя край, затруднявайки хоризонта занапред, казва Ричард Йеценга, главният икономист на базираната в Мелбърн Australia & New Zealand Banking Group.

Докато рисковият профил за растеж намалява, за цените на активите и финансовата стабилност той скоро ще се увеличава“.

Коментари: 0