Кои са проблемите пред масовата ваксинация?
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 2 мин.
Малко повече от година след обявяването на първия случай на COVID-19 и около десет месеца живот в условия на безпрецедентна пандемия, днес страните по света постепенно ускоряват масовата ваксинация на населението. Една от основните пречки пред процеса е разпространението. На пазара вече са одобрени няколко препарата, но заради производствени проблеми компаниите обявиха съкращаване на доставките.
Неизпълнението на поетите ангажименти от страна на Pfizer/BioNTech и AstraZenca ще доведе до около 60% по-малко от очакваните доставки до Европейския съюз през първото тримесечие. Това провокира Блока да отправи закана за правни последици към фармацевтичните компании.
Нещо повече
По време на първите заседания на тазгодишния виртуален Световен икономически форум (WEF) в Давос се обърна внимание на още едно сериозно предизвикателство. Тревогите на лидерите са свързани с подкопаното обществено доверие и необходимостта от овладяването на разпространението на фалшиви новини и конспиративни теории.
„Изграждането на доверие в политическите мерки на [правителството] в отговор на COVID и работата в тясно сътрудничество с местните общности“ е от ключово значение за правилното справяне с кризата, коментира Питър Маурер, президент на Международния комитет на Червения кръст, по време на заседание WEF.
Бен Пейдж, изпълнителният директор на авторитетната агенция за проучване на общественото мнение Ipsos MORI, предупреди, че конспиративните теории около COVID ваксината са особен проблем и могат да попречат на приемането ѝ. А то е необходимо, за да може светът наистина да се върне към предишния си нормален ритъм.
Изследвания по целия свят показват, че само 73% от хората биха искали да се ваксинират срещу COVID-19, ако имат достъп до дози. Още по-притеснителното е, че делът им е едва около 40% в някои страни.
По думите на Бен Пейдж се наблюдава висока корелация между вярващите в теориите на конспирацията и тяхната активност в социалните медии. Затова той призова за изучване на феномена и неговата регулация, така че да се ограничи зловредното разпространение на невярна информация.
По отношение на управлението на кризата той обърна внимание, че по-добре се справят правителствата, които са последователни в изявленията и разпоредбите си.
Овладяването на информацията в социалните мрежи обаче не е толкова проста задача, отбелязва Хайди Ларсън, професор по антропология, риск и наука за вземане на решения в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина. Той обяснява, че голяма част от публикациите са двусмислени и доста умно успяват да манипулират фактите, посявайки зрънца на безпокойство у хората. Ларсън казва, че има нужда от нови форми на комуникация с обществеността.
„Някои хора имат т.н. „мотивирано невежество“ – искат да повярват, че има една-единствена причина за случващото се и да се оттеглят в този затворен свят [на вярата]“, коментира още Пейдж и допълва, че на човек понякога му е по-удобно да посегне към някоя конспиративна теория, стига тя да му обяснява нещата простичко.
